Хайнрих I (Брауншвайг-Люнебург): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
'''Хайнрих I''' ''Средния'' ({{lang-de|Heinrich I, Heinrich der Mittlere}}, * [[1468]], † [[19 февруари]] [[1532]] във [[Винхаузен]]) от род [[Велфи]] (''Среден Дом Люнебург'') е [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|херцог на Брауншвайг и Люнебург]], от 1486 до 1520 г. [[Княжество Люнебург|княз на Люнебург]].
Той е син на херцог [[Ото V (Брауншвайг-Люнебург)|Ото V Победител]] (1418–1471) и на [[Анна фон Насау-Диленбург]] (1441–1513), дъщеря на граф [[Йохан IV (Насау)|Йохан IV]] от [[Насау-Диленбург]]. През 1486 г. Хайнрих поема управлението от майка си, която е регентка след смъртта на дядо му [[Фридрих II (Брауншвайг-Люнебург)|Фридрих II Благочестиви]].
По времето на кралските избори на император [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]] Хайнрих e на страната на френския претендент за короната, което му води омразата на Карл V. През 1520 г. Хайнрих предава управлението на двата си по-голями сина и отива в изгнание във Франция в двора на краля. Връща се обратно едва през 1527 г. по време на въвеждането на реформацията. Понеже не успява да получи отново управлението, той се връща обратно във Франция. През 1530 г. след завършването на присъдата му той се завръща обратно и живее първо в Люнебург, който му дава син му [[Ернст I (Брауншвайг-Люнебург)|Ернст I]] за живеене, след това във Винсен на Луе и Винхаузен, където умира през 1532 г. по време на лов. Хайнрих е погребан в манастирската църква на Винхаузен.
| |||