Ултравиолетово излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Ivailo vichev (б.), към версия на EmausBot |
|||
Ред 5:
Ултравиолетовото излъчване е част от спектъра на слънчевата светлина и може да се генерира от [[електрическа дъга|електрическите дъги]] или от предназначени за тази цел лампи за [[черна светлина]]. Класифицирано като [[нейонизиращо излъчване]], то може да предизвиква някои [[Химична реакция|химични реакции]], а при някои вещества и [[флуоресценция]]. В ежедневието най-честата проява на ултравиолетовите лъчи е в предизвикваното от тях [[слънчево изгаряне]], но ултравиолетовият спектър има и много други ефекти, както полезни, така и вредни, върху човешкото здраве.
==
Откриването на ултравиолетовите лъчения е свързано с наблюдението, че сребърните соли (като [[сребърен халогенид|сребърните халогениди]] и др.), използвани по-късно във [[фотография]]та, потъмняват, когато върху тях попадне слънчева светлина. През 1801 година германският физик [[Йохан Вилхелм Ритер]] забелязва, че виолетови лъчи на самата граница на видимия спектър особено ефективно предизвикват потъмняване на хартия, накисната в [[сребърен хлорид]]. Ритер ги нарича „оксидиращи лъчи“ заради стимулираната от тях химична реактивност, разграничавайки ги от „топлинните лъчи“ в другия край на видимия спектър. Скоро се приема по-простия термин „химически лъчи“, който се използва до края на XIX век. След това термините „химически“ и „топлинни лъчи“ са заменени съответно от „ултравиолетово“ и „[[инфрачервено излъчване]]“.<ref name="hockberger">{{cite journal | last = Hockberger | first = P. E. | title = A history of ultraviolet photobiology for humans, animals and microorganisms | journal = Photochemistry and Photobiology | volume = 76 | issue = 6 | pages = 561–579 | year = 2002 | url = http://www.bioone.org/doi/abs/10.1562/0031-8655%282002%29076%3C0561%3AAHOUPF%3E2.0.CO%3B2 | doi =10.1562/0031-8655(2002)076<0561:AHOUPF>2.0.CO;2 | pmid = 12511035 | lang = en }}</ref>
Ред 91:
Обикновеното [[стъкло]] е полупрозрачно за ''UVA'' и непрозрачно за по-късите вълни, докато [[кварцово стъкло|кварцовото стъкло]], в зависимост от качеството, може да бъде прозрачно дори за вакуумни дължини на вълната. През обикновеното прозоречно стъкло преминава около 90 % от светлината над 350 nm, но е блокирана над 90 % от светлината под 300 nm.<ref>{{cite web | title = Soda Lime Glass Transmission Curve | url = http://www.sinclairmfg.com/datasheets/sodalimecurve.htm | lang = en}}</ref><ref>{{cite web | title = B270-Superwite Glass Transmission Curve | url = http://www.pgo-online.com/intl/katalog/curves/B270_kurve.html | lang = en}}</ref><ref>{{cite web | title = Selected Float Glass Transmission Curve | url = http://www.pgo-online.com/intl/katalog/curves/whitefl_kurve.html | lang = en}}</ref>
Началото на вакуумния диапазон, 200 nm, е определено от факта, че обикновеният въздух е непрозрачен под тази дължина на вълната, в резултат на значителното поглъщане. Чистият азот с по-малко от 0,001 % кислород е прозрачен и в спектъра 150-200 nm, което има голяма практическа важност при производството на [[полупроводник|полупроводници]]. Работейки в газова среда без кислород, оборудването няма нужда да понася значителното външно налягане, предизвиквано от образуването на вакуум.
Крайните ултравиолетови вълни се характеризират с промяна във физиката на взаимодействието с материя: вълни, по-дълги от около 30 nm, взаимодействат главно с [[електрон]]ите от валентната обвивка на [[атом]]а, а по-късите от 30 nm - главно с атомното ядро и електроните от вътрешните обвивки. Горната граница на този диапазон се определя от изявената [[спектрална линия]] на [[хелий|He<sup>+</sup>]] при 30,4 nm. Крайните ултравиолетови вълни се поглъщат от повечето известни материали, но е възможно да се създаде [[оптично покритие]], отразяващо до 50 % от тях. Тази технология се използва при създаването на [[телескоп]]и за наблюдение на Слънцето, както и в областта на [[нанолитография]]та.
|