Ултравиолетово излъчване: Разлика между версии

'''Ултравиолетовите лъчи''' (''UV'') са [[електромагнитно излъчване]] с [[дължина на вълната]] по-къса от тази на [[Видима светлина|видимата светлина]], но по-дълга от тази на [[рентгенови лъчи|рентгеновите лъчи]], между 10 и 400 [[нанометър|nm]], и с енергия между 3,10 и 124 [[eV|електронволта]]. Наименованието им идва от факта, че тази част от спектъра включва честотите, непосредствено надслед тези, идентифицирани от хората като [[Лилав цвят|виолетов цвят]]. Както личи от името, те са невидими за човешкото око.

Ултравиолетовото излъчване есе частсъдържа отв спектъра на [[слънчево излъчване|слънчевата светлина]], иа в земни условия може да се генерира от [[електрическа дъга|електрическите дъги]] или от предназначени за тази цел лампи. заМакар [[чернаи светлина]].да е Класифициранокласифицирано като [[нейонизиращо излъчване]], то може да предизвиква някои [[Химична реакция|химични реакции]], а при някои вещества и [[флуоресценция]]. В ежедневието най-честата проява на ефекта на ултравиолетовите лъчи на Слънцето е в предизвикваното от тях [[слънчево изгаряне]], но ултравиолетовиятте спектър имаимат и много други ефекти върху човека, както полезни, така и вредни, върху човешкото здраве.

Откриването на ултравиолетовите лъчениялъчи е свързано с наблюдението, че сребърните соли (като [[сребърен халогенид|сребърните халогениди]] и др.), използвани по-късно във [[фотография]]та, потъмняват, когато върху тях попадне слънчева светлина. През 1801 годинаг. германският физик [[Йохан Вилхелм Ритер]] забелязва, че виолетови лъчи на самата граница на видимия спектър особено ефективно предизвикват потъмняване на хартия, накисната в [[сребърен хлорид]]. Ритер ги нарича „оксидиращи лъчи“ зарадипоради стимулиранатастимулираните от тях химична[[химични реактивностреакции]], разграничавайки ги от „топлинните лъчи“ (както тогава са известни [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените лъчи]]) в другия край на видимия спектър. Скоро се приемавъзприема по-простияпростият термин „химически лъчи“, който се използва до края на XIX век. След това термините „химически“ и „топлинни лъчи“ са заменени съответно от „ултравиолетово“ и „[[инфрачервено„инфрачервено“ излъчване]]“.<ref name="hockberger">{{cite journal | last = Hockberger | first = P. E. | title = A history of ultraviolet photobiology for humans, animals and microorganisms | journal = Photochemistry and Photobiology | volume = 76 | issue = 6 | pages = 561–579 | year = 2002 | url = http://www.bioone.org/doi/abs/10.1562/0031-8655%282002%29076%3C0561%3AAHOUPF%3E2.0.CO%3B2 | doi =10.1562/0031-8655(2002)076<0561:AHOUPF>2.0.CO;2 | pmid = 12511035 | lang = en }}</ref>

Във [[фотолитография]]та и [[лазер]]ната техника терминът '''дълбоки ултравиолетови''' или '''DUV''' се отнася за лъчения с дължина под 300&nbsp;nm. Вакуумните ултравиолетови лъчи се наричат така, тъй като се поглъщат от въздуха[[въздух]]а и за да се използват за практически цели (например в [[Спектрофотометър|спектрофотометрите]]), е необходимо да се осигури камера с [[вакуум]]. В дълговълновата част на този диапазон основното поглъщащо вещество е [[кислород]]ът, поради което в него може да се работи в безкислородна атмосфера, обикновено чист [[азот]].

Крайните ултравиолетови вълни се характеризират с промяна във физиката на взаимодействието им с материята[[вещество]]то: вълните, по-дълги от около 30&nbsp;nm, взаимодействат главно с [[електрон]]ите от валентната обвивка на [[атом]]а, а по-късите от 30&nbsp;nm - главно с атомното ядро и електроните от вътрешните обвивки. Горната граница на този диапазон се определя от изявената [[спектрална линия]] на [[хелий|He⁺]] при 30,4&nbsp;nm. Крайните ултравиолетови вълни се поглъщат от повечето известни материали, но е възможно да се създаде [[оптично покритие]], отразяващо до 50&nbsp;% от тях. Тази технология се използва при създаването на [[телескоп]]и за наблюдение на Слънцето, както и в областта на [[нанолитография]]та.