Ново Паничарево: Разлика между версии

▲Неговото основно ядро от заселници идва от живущите дотогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток — 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.

▲От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките — [[Родопи]]те, през 16—17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група [[Рупци|"Рупки"]].

▲Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30—40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове — били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.

▲Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.<ref>'' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО''

▲{{Мъниче селища в България}}