Разлика между версии на „Ново Паничарево“

109 байта изтрити ,  преди 6 години
карт.
м (Bot: Migrating 4 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q1011764 (translate me))
(карт.)
| площ = 92,974
}}
[[Файл:Holy Trinity church - Novo Panicharevo.jpg|мини|вляво|Църква „Св. Троица“]]
[[Файл:Suspension bridge - Novo Panicharevo.jpg|мини|вляво|Висящ мост]]
 
'''Ново ПаничаревоПанича̀рево''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Приморско]], [[Област Бургас]].
 
== География ==
Селото е разположено в долината покрай река Ропотамо.
 
Около Бургас.
 
== История ==
Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от живущите дотогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) на 6 км на юг от от селото, акоото същотоот своя страна е било заселено от живущитежители преди това вна с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с. Чинакчи.
 
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно, че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките - [[Родопи]]те, през 16—1716-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина. Основното ядро от преселници в този край са дошли от с. Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група [[Рупци|"Рупки"рупци]].
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго — [[1879]] година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през [[1882]] г.
 
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30—4030-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите дотогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток — 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
 
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.<ref>''История ИСТОРИЯна НАсело СЕЛОНово НОВО ПАНИЧАРЕВОПаничарево'' - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.</ref>.
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките — [[Родопи]]те, през 16—17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група [[Рупци|"Рупки"]].
 
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30—40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове — били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
 
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.<ref>'' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО''
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.''</ref>
 
== Културни и природни забележителности ==
 
== Забележителности ==
== Редовни събития ==
Панаир на селото -Една седмица след Спасовден .
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
 
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
* [http://www.evgenidinev.com/seen_in_my_camera/novo-panicharevo_dam/ Снимки от язовира до Ново Паничарево]
 
== Източници ==
<references />
{{commonscat|Novo Panicharevo}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.evgenidinev.com/seen_in_my_camera/novo-panicharevo_dam/ Снимки от язовира до Ново Паничарево]
{{Мъниче селища в България}}
{{Община Приморско}}
 
[[Категория: Села в Област Бургас]]
{{Мъниче селища в България}}