Кирил II Йерусалимски: Разлика между версии

Патриарх Кирил ІІ Йерусалимски има благосклонно отношение към българите. Той подкрепя архимандрит [[Павел Божигробски]] и го назначава за главен представител на йерусалимските [[таксидиот|таксидиоти]] в [[Солун]] през 1850–1866 г. Първото си становище по българския черковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 г. до Цариградския патриарх [[Григорий VI Константинополски]] по повод на посланието му от 16 декември 1868 г. за свикване на вселенски събор. Заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристига на свикания през септември 1872 г. от Вселенския патриарх [[Антим VI Константинополски]] събор, но прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обявена на 18 (30) септември за [[схизма|схизматична]] и привържениците ѝ отлъчени. На 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим под предлог да посрещне руския велик княз [[Николай Николаевич]], който скоро щял до пристигне по светите места. Кирил ІІ не оставя свой заместник в събора и така Йерусалимската патриаршия не подписва акта за [[Българска схизма|схизмата]]та. След заминаването на великия княз Николай Николаевич, на 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на Назаретския митрополит, свалят патриарх Кирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та на Йерусалим Назиф паша на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището [[Яфа]], а оттам с правителствен кораб за [[Цариград]].