Дюк Елингтън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) + |
Александър (беседа | приноси) + |
||
Ред 27:
Някои от музикантите, които членуват в оркестъра на Елингтън, като саксофониста Джони Ходжис например, са все още, по заслуги, считани за едни от най-добрите изпълнители в джаза, но Елингтън е личността, която ги споява в една от най-известните джаз оркестрови единици. Някои члена на оркестъра му остават с него дълги десетилетия. Майстор в писането на миниатюри за триминутния 78-оборотов звукозаписен формат, Елингтън често композира специфично за стила и уменията на собствените си музиканти, като например ''Jeep's Blues'' за Ходжис, и ''Concerto for Cootie'' за тромпетиста Кути Уилямс, което по-късно става ''Do Nothing Till You Hear from Me'' с текст на Боб Ръсел.
Често сътрудничи с други творци и изпод неговите ръце излизат над хиляда композиции; неговият каталог се шири и е един от най-големите лични записани джаз колекции, като много от неговите творби се превръщат в стандарти. Елингтън също така записва песни, написани от хора от бенда, например ''Caravan'' на Хуан Тицол и ''Perdido'', което привнася испанска жилка в биг бендовия джаз.
След 1941 година Елингтън сътрудничи с композитора, аранжор и пианист Били Стрейхорн, когото нарича неговият "авторски и аранжорски спътник". Със Стрейхорн той композира много продължителни композиции, или още "сюити", както и още по-кратки творби. След участие в Нюпортския джаз фестивал в Род Айлънд през юли [[1956]], той постига голямо възраждане на кариерата си, и с оркестъра си предприема турнета по света. Елингтън записва с повечето американски звукозаписни компании от своята епоха в отделни моменти, и участва в няколко филма, за някои от които пише саундтракове, и композира мюзикли.
Поради изобретателната си употреба на оркестъра, или биг бенд, както и благодарение на ораторското му майсторство и харизма, той е като цяло считан за един от хората, въздигнали схващането за джаза до форма на изкуството, наравно с други традиционни музикални жанрове. Репутацията му се увеличава след смъртта му и той е награден със специална награда [[Пулицър]] през 1999 г.
Гюнтър Шулър пише през 1989: "Елингтън композира неспирно до последните дни от живота си. Музиката наистина бе неговата любима; тя беше целият му живот и неговото посвещение на нея беше несравнимо и неизменно. В джаза той беше гигант сред гигантите. А в музиката на 20-тото столетие, той чака деня, в който ще бъде признат като един от половин дузина велики майстори на нашето време."
== Биография ==
| |||