Уикипедия

Човешко жертвоприношение: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 4:
'''Човешкото жертвоприношение''' е разновидност на [[жертвоприношение]], при което се жертва най-висшето благо - човешкия живот, който се принася в дар за омилостивяване на божество. В съвременните [[правна система|правни системи]], човешките жертвоприношения са криминализирани и се третират като [[специална цел|специален вид убийство]] - [[ритуално убийство]].
 
{{факт|Култът към човешки жертвоприношения е функция и се отнася към определен тип култура на живот - средство за приближаване към Бога под формата на [[курбан]], с цел омилостивяване, или пък като благодарност за военна победа, в който случай, жертвите са военнопленници.|2014|3|6}}
 
== Генезис и разпространение ==
{{факт|Древната практика на човешки жертвоприношения е тясно свързана с признаването на светостта на кръвта като въплъщение на жизнената сила на човека. В резултат на това схващане са въведени т.нар. безкръвни форми на причиняване на смърт (удавяне, задушаване, аутодафе), които сравнително рядко се използват като форма за изпълнение на смъртно наказание в религиозно-културен контекст.|2014|3|6}}
 
{{факт|Човешките жертвоприношения се свързват с култа към плодородието на почвата и следователно се свързват повече със земеделските цивилизации, отколкото със скотовъдите и номадите. В примитивните общества жертвата се е давала на Бога от царя-жрец, и е въплъщавала дара към растителната сила на земята, която се е приравнявала на бога на плодородието.|2014|3|6}}
 
{{факт|В древността античните автори са свързвали човешките жертвоприношения с народите на Африка или [[Древна Либия]] ([[дагомеи]], [[ашанти]]) сред които те са се практикували и са били разпространени. В Древен Египет, когато знатен е бил изпращан в отвъдното, с него били принасяни в жертва стотици негови роби, за да го придружават по пътя към Ада и да му помагат и следват и в задгробния живот. Семитските народи (асирийците, амонците, финикийците, пуните) са принасяли детски жертвоприношения в огнената паст на [[Молох]].|2014|1|29}}
 
{{факт|Огромният мащаб на човешки жертвоприношения в културите на Мезоамерика е със спорен произход, като по въпроса съществуват две версии - земеделската култура в районите на Централна Америка и пренос на тази култура от Стария свят в древността и античността от финикийците и пуните. В империята на инките човешките жертвоприношения са били в ограничен мащаб и са свързани с [[култ към Слънцето|култът към Слънцето]], в което има [[аналогия]] с отношението към [[зороастризъм|зороастризма]] на древните [[семитски народи]].|2014|1|29}}
 
{{факт|Ритуални жертвоприношения са отбелязани и в [[Древна Индия]]. Те са се практикували сред последователите на богинята [[Кали (богиня)|Кали]] (виж [[туги]]). В Китай, подобно на Древен Египет, до XVII век императорите понякога били погребвани с онези от антуража им, които не искали да живеят без господаря си и пожелавали да го следват след смъртта му. Японците изоставили тази практика на човешки жертвоприношения в периода на [[Ранно Средновековие|ранното средновековие]] в Европа.|2014|1|29}}
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Човешко_жертвоприношение“.