Евгений Босилков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6071655 на 79.100.201.164 (б.) |
|||
Ред 26:
През [[1931]] г. завършва института, става [[доктор]] на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” ([[Калоянова уния|Калояновата уния]]).
През [[1934]] г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището [[Бърдарски геран]], населено с преселници от [[Банат]]. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.
Промените след [[9 септември]] [[1944]] г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на [[Ватикан]]а в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през [[1946]] г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от [[26 юли]] [[1947]] г.
През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Line 34 ⟶ 36:
В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците [[Камен Вичев]], [[Павел Джиджов]], [[Петър Сарийски]], [[Йосафат Шишков]], [[Петър Лавренов]] и [[Никола Барбов]].
Съдебният процес е на [[3 октомври]] [[1952]] г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11[[13 ноември| ноември]] [[1952]] г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.
Евгений Босилков е [[провъзгласен]] за [[блажен]] на [[католическата църква]] от [[папа Йоан Павел II]]. На [[15 март]] [[1998]] г. вицепремиерът [[Веселин Методиев]], зам.-председателят на Народното събрание [[Иван Куртев]], тримата действащи католически български епископи [[Христо Пройков]], [[Петко Христов]] и [[Георги Йовчев]], и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.
Точно в 12 часа Папа [[Йоан Павел II]] благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.
== Източници ==
* [http://www.bulgaria.com/aba/izdanie/980401/1.html+%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2&hl=bg&gl=bg&ct=clnk&cd=5&ie=UTF-8&inlang=ru България днес: Евгений Босилков – първият български католически светец (статия от проф. Георги Елдъров)]
* [http://www.santiebeati.it/immagini/Original/90518/90518A.JPG Снимка: Католицизъм в Старт.БГ]
| |||