Петко Радев (революционер): Разлика между версии

След поредица успешни атаки четата им става легендарна. На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци ги открива и загражда 9-тимата хайдути край селото [[Исьорен (Вилает Одрин)|Исьорен]] в Еноската кааза. Двама се убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар[[Дуганхисар]] и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени, заловени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора'' "Камлъкуле"'' (Кървава кула) известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. После турците решават да ги прехвърлят в [[Драма]], но по пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят. За съжаление по-късно попадат на засада и всички без войводата са пленени.<br />

След залавянето Петко Радев е 15 години заточеник в [[Кипър]] до освобождението на България когато е пуснат. Заради това, че не го освобождават предварително [[Петко войвода]] сред дълги преговoри и отлагания накрая ликвидира плененият от него след опит да го отрови лихвар от Марония Калън Тома бей заедно с още две заптиета.<br />

В [[1878]]г. Малък Петко се връща в [[Беломорие]]то и в [[Гюмюрджина]] се главява за ''„исьреердарин“'' - предводител на групи за преследване на разбойници. След като не се сражава истински и пропуска четата на [[Никола Кирков]], той е уволнен от служба. Петко Радев става отново хайдутин и шета в Ксантийско и Гюмюрджинско, обира чорбаджии според стария хайдушки закон, без да стига до безогледно разбойничество. Напада в [[Скеча]] (Ксанти) чорбаджията Куюмджиолу, след което отива в [[Мала Азия]], там си сменя името, оженва се и отваря кръчма в [[Измир]]ско. След някое време го разпознават. Той е принуден да изостави жена си и децата и да бяга в [[Атина]]. През [[1885]] г. идва в [[Бургас]], а след кратък престой заминава в обратно за Гюмюрджина. Там събира чета и пак започва хайдутлук в [[Марония]], [[Кушманлъ]] и Калайджи дере, докато подгонен от властта, в [[1887]] г. се отзоваваозовава във [[Варна]]. През 1888 г. Петко Радев се появява в Родопите за да се бори за освобождението на останалите под турска власт родопчани.

Политическите врагове на капитан [[Петко войвода]] (Боюк Петко) използват срещу него сходството в имената и района на действие с Петко Радев (Кючук Петко), силно преувеличават авантюристичните прояви на последния и оплакванията на турската власт от него, набеждават за тях Войводата за да му попречат да получи полагащата му се по закон поборническа пенсия в което напълно успяват.<ref>Филип Симидов, кн. 1, год. III на сп. „Поборник“ в 1908 г.</ref>

Според изследователя на Родопите [[Стою Шишков]] Петко Радев има бойни качества подобни на Големия Петко, като него е родолюбец и с рицарски дух — „покровител на потиснатите и благодетел на бедните“, има „почти същите природни способности, както войводата (Голям Петко)“, и т. н.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за движението на Петко Войвода]</ref>