Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Стереоскопията намира приложение както в снимки, така и във [[филм]]ови продукции, като за двете очи са осигурени различни изображения, обединени под влиянието на стереопсис. Важно е да се отбележи, че докато всички точки от изображението са съсредоточени в една и съща [[равнина]], без оглед на дълбочината им, [[фокус]]ът не е дублиран, следователно илюзията е незавършена.
 
Има два стереоскопични ефекта, които са необикновени за човешкото око: първо, несъответствието между конвергенцияконвергенцията и акомодацияакомодацията, причинено от разликата между позицията на обект спрямо [[екран]]а и източника на [[светлина]], и второ, възможно разминаване (несъответствие) на образите, причинено от несъвършено отделяне на изображенията по някакъв начин.
 
Въпреки че терминът „3D“ e повсеместно използван, важно е също така да се отбележи, че наблюдаването на двойки 2D изображения е видимо различно от показване на изображение в три пълни измерения. Най-забележимата разлика е, че при триизмерните екрани, движейки главата и очите си, човек няма да получи, така да се каже, „повече информация“ за триизмерните обекти. [[холограма|Холограмни]] или волуметрични дисплеи нямат подобно ограничение. Подобно на [[технология]]та за звуковъзпроизвеждане, при която е невъзможно пресъздаването на триизмерен [[звук]], така, че да звучи през двойка звукоговорители, не бихме могли да наречем двойни 2D изображения „триизмерни“. [[Термин]]ът „стереоскопичен“ e точният, но „по-обременителен“ термин от общоприетото название „3D“, утвърдено след десетки години неправилна употреба. Макар че повечето стереоскопични дисплеи не могат да бъдат класифицирани като триизмерни, всички триизмерни са стереоскопични, защото срещат [[критерий|критериите]] за такива.