Дионисий Ловчански: Разлика между версии

{{обработка|биошаблон, форматиране, препратки, категории}}'''Дионисий, митрополит Ловчански''' (светско име '''Евстатий Пармаков''') ([[Берковица]] 1840 - [[Ловеч]] 1875). До 1867 г. е дякон на Софийския митрополит. Следва богословие в Белградската семинария (1869-1872). Учител в Берковица, един от основателите на читалището. Избран на [[14.06.1873]] г. за Ловчански митрополит. Когато през 1873 г. [[екзарх Антим]] повикал пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казал: «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). В Ловеч Дионисий Ловчански разобличава турски злоупотреби и настоява пред турското правителство за разследване. Умира от туберкулоза, според други источници е отровен. Във в. "Знаме" [[Христо Ботев]] го споменава "в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!" Според Ботев младият епископ бил отровен, защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша ("българоубиецът [...] джелатинът на [[Васил Левски]]") и на ловчанския каймакамин, "изверг в пълен смисъл на думата".