Същия месец групата записва за по-малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от [[Атлантик Рекърдс]] необичайно висок за времето си аванс от 200 000 долара. Албумът съдържа смесица от блус и рок със силни [[дисторшън|дистерни]] китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард рока и хеви метъла. Този прийом се среща за пръв път при Цепелин, отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация. Албумът отбелязва небивал успех, най-вече в Съединените щати, където единствено албумите на [[The Beatles|Бийтълс]] бият по продажби Лед Цепелин. В по-късните години на успех Пейдж, под натиска на медии и музикални критици, официално признава, че в някои от песните от албума са използвани музикални мотиви и фрагменти от съществуващи по това време блус изпълнители, въпреки, че на обложката това не е изрично указано. Албумът съдържа и интерпретация по парчето на [[Уили Диксън]] и [[Дж. Б. Леноар]] ''„You Shook Me“''. Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003 г. сп. ''Ролинг Стоун'' го класира като номер 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.
