Разлика между версии на „Евтимий Български“

м
Премахнати редакции на 130.185.209.54 (б.), към версия на Naoum Kaytchev
Етикети: Визуален редактор Премахнати източници/бележки
м (Премахнати редакции на 130.185.209.54 (б.), към версия на Naoum Kaytchev)
 
== Падането на Търново ==
През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ [[Иван Шишман]] не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада<ref>„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“,издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206</ref>. На [[17 юли]] 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Пръдльо Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. - Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7-15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
 
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref>"Гробът на патриарх Евтимий"- Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.</ref>. Предполага се, че е починал там през [[1402]]-[[1404]] г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]].
 
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] — [[20 януари]].
 
== Книжовна дейност ==
=== Книжовна школа ===
ПръдльоЕвтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. - Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7-15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
 
=== Писател<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16-28.</ref> ===