Панайот Пипков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
Последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]] от 1899 г. След срещата му в [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на [[Стига вече ! - Химн на Македонския народ]]. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в [[Лайпциг]] през 1902 г.
Работи като учител в [[Ловеч]] и [[София]]. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ , марш на [[34-и пехотен Троянски полк]] за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „[[Химн на
По-късно се установява в София. През войните за национално обединение (1912-1918) е [[капелмайстор]] на военен оркестър.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref>
Ред 36:
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
== Източници ==
Line 46 ⟶ 45:
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Пловдивчани]]
[[Категория:Почетни граждани на Ловеч]]
| |||