Процес на парашутистите и подводничарите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без повторение
Редакция без резюме
Ред 4:
В края на лятото на 1941 г. със [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] подводници и самолети в България нелегално пристигат 55 диверсанти дейци на [[БРП (к)]] начело с полковник [[Цвятко Радойнов]]. Тяхната цел е да бъде масовизирано зараждащото се съпротивително движение и да бъдат извършени саботажни и терористични актове в дълбокия тил на [[Вермахт]]а в [[България]]. Половината от тях са предадени от населението на властите и арестувани.
 
Подсъдими по делото са: [[Цвятко Радойнов]], Трифон Георгиев, Васил Йотов, Иван Изатовски, Йозеф Байдо, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Додов, Стефан Пашев, Борис Томчев, Делчо Наплатанов, Иван Дреновски, [[Лъчезар Аврамов]], [[Август Попов]], Георги Кратунчев, Димитър Тепляков, Иван Иванов, Георги Вошикаров, Янко Янев Комитов, Тодор Фотакев Николов, Николай Романов, Мирко Петков, Симеон Славов, Иван Щерев, Мильо Милев, Димо Астаджов, Владимир Чернов<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=120&Itemid=80 | заглавие = Полицейско досие на Цвятко Радойнов | достъп_дата = 10.3.2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
Процесът срещу 27 обвиняеми се гледа от 9 юни 1942 година при закрити врати от Софийския военнополеви съд. На 26 юни съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите: съветския полковник [[Цвятко Радойнов]], Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплантанов, [[Август Попов]], Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов.<ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.308</ref> Същият ден те са разстреляни на стрелбището на Школата за запасни офицери в [[София]] (днес музей Гарнизонно стрелбище). Според свидетелствата на командира на наказателния отряд, изпълнил присъдата, преди да бъдат екзекутирани, осъдените викали: "Да живее Съветският съюз и победата над [[фашизъм|фашизма]]! Да живее свободна България!".
 
Сред осъдените в процеса е Лъчезар Аврамов (смъртна присъда, заменена с доживотен затвор, поради непълнолетието му), по-късно един от ръководителите на БКП и вицепремиер в кабинета на [[Тодор Живков]].<ref>{{ташев|22-23}}</ref>