|
== Биография ==
Роден в областта [[Гандзак]] в днешен [[Азербайджан]], в началото Вардан вероятно е ученик на [[Мхитар Гош]] в [[манастир]]а “Нор„Нор Гетик”Гетик“, но в интелектуално отношение той се оформя под влиянието на игумена вардапет Йовханнес Ванакан в [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8B%D1%80%D1%8C_%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82_%28%D0%A7%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%29 манастира “Хоранашат”„Хоранашат”]. Още като ученик, Вардан показва забележителни способности и прави няколко превода от [[гръцки език]]. През [[1239]] или [[1240]] г., Вардан посещава като поклонник [[Йерусалим]], а на връщане е гост на киликийския арменски [[цар]] [[Хетум I]]. По настояване на католикос Константин, Вардан остава в [[Киликия]] до [[1245]] г. От Киликия Вардан заминава за [[Велика Армения]] (същинска Армения) като пратеник на киликийския католикос Константин. След приключването на мисията си, Вардан се установява в манастира “Св„Св. Андрей”Андрей“ при крепостта Кайен, където изгражда своя школа. Между 1256 и 1271 г. той живее в манастира “Хор„Хор Вирап”Вирап“, където основава един от средновековните арменски [[университет]]и. Междувременно, през [[1264]] г. е изпратен като посланик при монголския илхан [[Хулагу]]. През 1271 г. Вардан умира в манастира “Хор„Хор Вирап”Вирап“.
== Произведения ==
Вардан оставя неголеми, но многобройни произведения – 8 [[панегирик]]а, 2 поучения, 6 [[шаракан]]а, 70 беседи и няколко молитви. Това са творбите му, имащи църковна тематика. Много по-важни са филологическите, историческите и географските му съчинения. Негово дело са [[трактат]]ът “Тълкувание„Тълкувание на граматиката”граматиката“, “Ашхарацуйц”„Ашхарацуйц“ на вардапета Вардан”Вардан“ и “Всеобща„Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан”Вардан“. Последната е написана в 1267 г.
“Ашхарацуйц”„Ашхарацуйц“ на вардапета Вардан”Вардан“ е съставен по образец на “Ашхарацуйц”„Ашхарацуйц“ на [[Ананиа Ширакаци]], но в нея има множество актуални за времето географски добавки. Сред тях са споменавания на дунавските [[българи]], [[власи]]те, [[руси]]те и т.н. В това съчинение Вардан споменава също така и за българите в [[Средна Азия]], и то за период, не по-късен от 60-те години на VI век. Това сведение например липсва в “Ашхарацуйц”„Ашхарацуйц“ на [[Анания Ширакаци|Ширакаци]].
Съществуват значителен брой преписи на “Ашхарацуйц„Ашхарацуйц на вардапета Вардан”Вардан“, в т.ч. и разширена редакция, като в пълния текст, включващ всички пасажи с посочване на съответния ръкопис, има очевидни късни добавки, не по-ранни от XV век. Изглежда, че добавки към основния текст на редакциите са правени периодично от отделни преписвачи, а големият брой ръкописи прави много трудно да се определи кога поне приблизително са правени интерполациите. Допълнителтно затормозява преводача липсата на факсимилета на всички ръкописи. Особено пикантно за четящия е да срещне сведения за свикания от [[Теодосий I|император]] [[Теодосий]] [[църковен събор]] против Маркион, проведен... в [[ИстанбулКонстантинопол]]. Може да се предположи, че късните добавки към “Ашхарацуйц”„Ашхарацуйц“ на Вардан са направени поне от двама или трима, ако не и повече преписвачи. Най-късните добавки, към които несъмнено принадлежат споменаванията на Ъстъмпол (Истамбул[[Истанбул]]), [[Измир]] и Змърин (вместо [[Смирна]]), не могат да са по-ранни от края на XV век, ако не и още по-късни. Езикът на тези късни допълнения е твърде различен от оригиналния текст на Вардан и се доближава до разговорния език.
“Всеобща„Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан”Вардан“ също е забележително произведение, въпреки че до голяма степен се явява компилация на по-ранни автори. Тя започва още от времето на Адам и Ева и не е разделена на отделни глави, а е конструирана като непрекъснат текст. ▼
▲“Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан” също е забележително произведение, въпреки че до голяма степен се явява компилация на по-ранни автори. Тя започва още от времето на Адам и Ева и не е разделена на отделни глави, а е конструирана като непрекъснат текст.
Истински ценната за арменската история част от труда е тази, в която се описват събития от XII–XIII век, на част от които Вардан е съвременник. В историята на арменския вардапет обаче има сведения, които очевидно не са взети от известните днес по-ранни автори. Сред тях е едно уникално сведение за българо-арменска война в [[Кавказ]], водена през [[198]] г. Има основание да се твърди, че по някаква неясна причина българите, било то на [[Балканите]], в Кавказ или в [[Средна Азия]], са били за Вардан обект на специален интерес. Той е бил високобразован за времето си [[учен]], но и като духовно лице и създател на висша учебна школа е имал достъп до редки и изчезнали днес древни арменски ръкописи. Това обяснява добрата му осведоменост по отношение на българите, както и факта, че благодарение на Вардан Аревелци до нас са достигнали уникални сведения за нашата история. С творчеството си Вардан Велики се нарежда до [[Мовсес Хоренаци]] и Ананиа Ширакаци като изключително ценен източник на сведения за най-ранната българска история.
|
