Австрийска революция (1848 – 1849): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
[[Австрийската империя]] към края на управлението на [[Клеменс фон Метерних]] (1815—1846), се оказва в състояние на дълбока криза. Политическата система, основана на запазване на старите порядки, поддържането на абсолютизма, централизацията на властта и бюрокрацията, вече не отговаря на изискването на съвремието си: в [[Австрия]] и [[Чехия]] бурно се развива промишлеността и банковата сфера, укрепва се националната [[буржоазия]], започва културен подем сред народите на империята, съпроводен с нарастване на влиянието на интелигенцията и развитие на националните движения. От 36 милиона граждани на империята, [[австрийци]]те са малцинство (малко над 20%), докато останалите народи — [[унгарци]], [[чехи]], [[италианци]], [[поляци]], [[хървати]], [[словаци]], [[румънци]], [[русини]], [[украинци]] и [[словенци]] се намират в подчинено положение, нямат национална автономия и са подложени на политика на германизация. През 40-те години на 19 век се засилват националните движения на народите на империята, чиито главни цели стават признаването на националния език и предоставяне на културно-политическа автономия. Особено широк размах тези движения получават в [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (дейността на групата „[[Млада Италия]]“ на [[Джузепе Мацини]]), Чехия (движението за национално възраждане и възстановяване правата на чешкия сейм, начело с [[Франтишек Палацки]]), и [[Унгария]] („Движение за реформи“ на [[Ищван Сечени]] и [[Ференц Деак]]).
През [[1846]] г. в Австрия се разразява икономическа криза: много предприятия банкрутират, рязко нараства безработицата и спада платежоспособността на населението, в някои селски райони започва да се шири глад. Правителството остава пасивно и не предприема енергични мерки за изход от кризата. На [[21 февруари]] 1846 г. в [[Краков]], който по това време е независима република, избухва въстание в поддръжка на възстановяването на [[Полша]] и с лозунги за радикални антифеодални реформи. Практически едновременно с него, започва и въстание на селяните в [[Галиция]], завършило с брутално потушаване, известно като „[[Галицийско клане|Галицийското клане]]“. Правителството успява да използва украински селяни за потушаванена Краковското въстание, и скоро Краков е присъединен към Австрийската империя. В същото време, в [[Италия]] по инициатива на [[папа]] [[Пий IX]], започват либерални реформи – в [[Тоскана]] и [[Папска област|Папската област]] е дадена [[свобода на печата]], което способства за нов подем на италианското национално движение, в това число и в австрийските владения, с искането за обединяване на Италия. През септември [[1847]] г. започват сблъсъци между италианските демонстранти и австрийската полиция в [[Ломбардия]], които бързо придобиват ожесточен характер с много жертви и на [[24 февруари]] в кралство Ломбардия-Венеция е въведено военно положение.
== Вижте също ==
| |||