Отваря главното меню

Промени

Търновската конституция цели да закрепи юридически [[социално-икономически]]те и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и [[компетентност]]та на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
 
Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свобода]]тасвободата на [[печата]] и [[право]]тосвободата на сдружавания|правото на сдружавания]] и др.
 
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.
22 206

редакции