Сайга: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) authority; status; SI |
||
Ред 1:
{{Taxobox
|
| status_system = iucn3.1
| status_ref = <ref name="iucn">{{IUCN2012.2|assessors=Mallon, D.P.|year=2008|id=19832|title=Saiga tatarica|downloaded=19 December 2012}}</ref>
| image = Mongolia_Saiga_tatarica.jpg
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
Line 17 ⟶ 18:
| genus = Saiga
| genus-bg = [[Сайги]]
| species = '''S. tatarica'''
| species-bg = '''Сайга'''
| binomial_authority = ▼
| binomial = Saiga tatarica
▲| binomial_authority = ([[Linnaeus]], 1766)
}}
Line 32 ⟶ 33:
== Общи сведения ==
Дължината на тялото е 108-146
Козината е съставена от вълнист подслой и от груби четинести косми, които служат на сайгата за предпазване. Жълтеникаво-кафявата лятна козина е сравнително рядка, сравнена с на практика бялата зимна козина, която понякога е 2 пъти по-дълга и до 70% по-дебела. Коремът е винаги светъл на цвят. Има малка грива под врата. Муцуната е издута. Най-лесно забележимата черта е издутият и извит нос, по който си прилича с [[тапир]]а и [[дик-дик]]а. Той е много подвижен и притежава уникална вътрешна структура, като е изграден от спираловидни кости, много власинки и отделящи [[мукус]] жлези. Големият нос помага на сайгака през цялата година като филтрира праха, който се носи във въздуха, през летните миграции, и като затопля въздуха, преди той да достигне до дробовете, през ледените зими. Ако бъде погледната муцуната на сайгата внимателно, очите са разположени върху малки костни издатини. Тялото е подкрепено от тънки и дълги крака. Мъжките имат полупрозиращи рога с цвят на [[восък]], които достигат 20-25
▲Дължината на тялото е 108-146 см, като при мъжките тя е 123-146 см, а при женските — 108-125 см. Височина при [[холката]] при мъжките е 69-79 см, а при женските е 57-73 см. Опашката е дълга 6-13 см. Мъжките тежат 32-51 кг, а женските — 21-41 кг.
▲Козината е съставена от вълнист подслой и от груби четинести косми, които служат на сайгата за предпазване. Жълтеникаво-кафявата лятна козина е сравнително рядка, сравнена с на практика бялата зимна козина, която понякога е 2 пъти по-дълга и до 70% по-дебела. Коремът е винаги светъл на цвят. Има малка грива под врата. Муцуната е издута. Най-лесно забележимата черта е издутият и извит нос, по който си прилича с [[тапир]]а и [[дик-дик]]а. Той е много подвижен и притежава уникална вътрешна структура, като е изграден от спираловидни кости, много власинки и отделящи [[мукус]] жлези. Големият нос помага на сайгака през цялата година като филтрира праха, който се носи във въздуха, през летните миграции, и като затопля въздуха, преди той да достигне до дробовете, през ледените зими. Ако бъде погледната муцуната на сайгата внимателно, очите са разположени върху малки костни издатини. Тялото е подкрепено от тънки и дълги крака. Мъжките имат полупрозиращи рога с цвят на [[восък]], които достигат 20-25 см. Рогата са почти вертикални, като долните две трети от тях са пръстеновидни, а в горния си край завършват листовидно.
== Разпространение ==
Някога сайгата е обитавала земите от [[Полша]] до Западна [[Монголия]]. Днес се среща в района от [[Централна Азия]] до [[Монголия]]. В [[Казахстан]] има три популации — в [[Урал]], [[Уст-Урт]] и [[Бетпакдала]]. През 1929 г. на остров [[Барсакелмес]] в [[Аралско море]] са заселени изкуствено няколко сайги. Днес популацията в този [[резерват]] надхвърля 200 екземпляра. Някои стада от една от популациите в Казахстан мигрират в Туркменистан и Узбекистан през зимата. Всяка от тези популации е ясно разграничена от другите две и не се наблюдава смесване между тях. До началото на [[1960-те|60-те години]] на 20 век съществува популация и в [[Китай]]. В Северозападна Монголия съществува отделен подвид (Saiga tatarica mongolica), представен от две популации. Има и една европейска популация в предкаспийския регион.
Line 46 ⟶ 45:
== Численост и изчезване ==
През последните години числеността на сайгата рязко намалява, тъй като видът е избиван заради месото си и заради рогата, които се използват в медицината. През [[1993]] общият брой на сайгата надхвърлял 1 милион, като по-голямата част (810 000-825 000) са в [[Казахстан]]. Броят на казахстанските сайги намалява с 30% (570 000 останали живи индивида) до пролетта на [[1998]]. През [[2000]] броят на сайгите пада до по-малко от 200 000, което означава намаляване с 80%. Проучвания, направени през 2001-2002 г., показват, че са останали по-малко от 50 000 екземпляра, като в средата на [[1970-те|70-те]] години на 20 век има около 1 250 000 сайги.
Line 52 ⟶ 50:
== Начин на живот и хранене ==
Живее на [[стадо|стада]]. Храни се с различни [[трева|треви]], [[храст]]и, [[лишей|лишеи]] и с растения, съдържащи [[сол]]. Мъжките бранят харемите с женски (ситуацията е противоположна през последните зими в [[Калмикия]]).
Line 62 ⟶ 59:
=== Неприятели ===
Сред хищниците, които са основни врагове на сайгата, са [[вълк]]ът, [[лисица]]та и [[граблива птица|грабливите птици]].
== Размножаване ==
Бременността трае 140 дни. Женската ражда едно малко през първата година, а през следващите — по две. Тя отбива малкото след 3-4 месеца. Женските достигат полова зрялост на 8 месеца, а мъжките — на 20. Живеят средно 6-10 години, максимум 10-12 години.
Line 72 ⟶ 67:
== Допълнителни сведения ==
=== Подвидове ===
* Saiga tatarica mongolica
* Saiga tatarica tatarica
== Външни препратки ==
=== На английски език ===
* [http://www.digimorph.org/specimens/Saiga_tatarica/ Saiga tatarica]
* [http://www.redlist.org/search/details.php?species=19832 IUCN]
Line 88 ⟶ 79:
=== На руски език ===
* [http://www.floranimal.ru/pages/animal/s/379.html Сайгак]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Фауна на Палеарктика]]
[[Категория:Кухороги]]
| |||