Отваря главното меню

Промени

форматиране: 27x число+г., 4x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Въпреки че около 90% от случаите на инфектиране протичат асимптоматично, вирусът може да предизвика различни симптоми при навлизането си в [[кръв]]та.<ref name=Sherris>{{cite book | author = Ryan KJ, Ray CG (eds.) | chapter = Enteroviruses | title = Sherris Medical Microbiology | edition = 4th | pages = 535–7 | publisher = McGraw Hill | year = 2004 | isbn = 0-8385-8529-9 }}</ref> При около 1% от случаите вирусът навлиза в [[централна нервна система|централната нервна система]], инфектирайки и разрушавайки главно [[Двигателен неврон|двигателните неврони]], което води до [[мускулна слабост]] и остра [[парализа]]. В зависимост от засегнатите нерви, парализата може да бъде няколко вида. Най-чест е спиналният полиомиелит, характеризиращ се с несиметрична парализа, обикновено на [[крак]]ата. Булбарната форма води до отслабване на мускулите, свързани с [[Черепномозъчни нерви|черепномозъчните нерви]]. Комбинацията от тези два вида се нарича булбо-спинална форма.<ref name = PinkBook>{{cite book | author = Atkinson W, Hamborsky J, McIntyre L, Wolfe S (eds.) | chapter = Poliomyelitis | title = Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases (The Pink Book) | edition = 10th | pages = 101–14 | publisher = Public Health Foundation | location =Washington DC |year = 2007 | url = http://www.cdc.gov/vaccines/pubs/pinkbook/downloads/polio-508.pdf | format = PDF}}</ref>
 
До 1954&nbsp; г., когато започва имунизацията срещу това заболяване полиомиелитът е бил широко разпространен. Проявявал се с големи епидемии. След въвеждането на живата полиомиелитна [[ваксина]] заболяемостта е понижена рязко. Днес се наблюдават единични спорадични случаи и много рядко епидемични избухвания. [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] обявява, че борбата с полиомиелита се намира в последния етап преди ликвидирането му. През 1994&nbsp; г. [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]] е обявено за свободно от заболяването.
 
== Исторически сведения за заболяването ==
[[Файл:Polio Egyptian Stele.jpg|дясно|мини|Древна египетска [[стела]] от [[Осемнадесета династия на Древен Египет|Осемнадесета династия]] изобразява жертва на полиомиелита]]
 
Детският паралич е познат отпреди повече от 3500 години. [[Древен Египет|Древноегипетски]] изображения показват иначе изглеждащи здрави хора с изсъхнали крайници и деца да ходят с [[бастун]]и в ранна възраст.<ref name=Daniel>{{cite book |author=Daniel TM, Robbins FC (editors) |title=Polio |publisher=University of Rochester Press |location=Rochester, N.Y., USA |year=1997 |pages=5–22 |chapter= A history of poliomyelitis|isbn=1-878822-90-X |oclc= |doi=}}</ref> [[Хипократ]] описва епидемия от заболявания с парализи и мускулна атрофия. Една от теориите за куцотата на император [[Клавдий]] е, че се дължи на прекарана форма на полиомиелит в ранна детска възраст.<ref>{{cite book |author=Shell M |title=Stutter |url= http://books.google.com/?id=F8_rW-DciEEC&dq=Claudius+polio |publisher=Harvard University Press |location=Cambridge |year= 2005|pages=187–188 |chapter= Hamlet's Pause|isbn=0-674-01937-7 |oclc= |doi=}}</ref> Може би най-ранният регистриран случай на детски паралич е, този на сър [[Уолтър Скот]]. Според него през 1773&nbsp; г. в резултат на трудното израстване на няколко млечни зъба развива треска, която го лишава от силата на десния му крак.<ref>{{cite book |author=Collier, William Douglas |title=A history of English literature, in a series of biographical sketches |url= http://books.google.com/?id=SfwdAAAAMAAJ&printsec=titlepage&dq=william+francis+collier#PPA400,M1 |publisher=J. Campbell |location=Toronto |year=1872 |page=400 |isbn=0-665-26955-2 |oclc= |doi=}}</ref> Първото научно наименование на заболяването е направено пред 1789&nbsp; г. от английския лекар Майкъл Ъндъруд. Той описва полиомиелита като „слабост на долните крайници“.<ref name=Underwood_1789>{{cite book | last = Underwood | first = Michael | title = Debility of the lower extremities. ''In:'' A treatise on the diseases <nowiki>[sic]</nowiki> of children, with general directions for the management of infants from the birth (1789) | volume = 2 | publisher = Philadelphia: Printed by T. Dobson, no. 41, South Second-Street | year = 1793 | pages = 254–6 | series = Early American Imprints, 1st series, no. 26291 (filmed); Copyright 2002 by the American Antiquarian Society | url=http://catalog.mwa.org/cgi-bin/Pwebrecon.cgi?v1=1&ti=1,1&Search%5FArg=Underwood%2C%20Michael&Search%5FCode=OPAU&CNT=10&PID=23682&SEQ=20070223225426&SID=1 | format = fee required | accessdate = 2008-08-23 }}</ref> Първата добре описана епидемия от детски паралич е тази от 1834&nbsp; г. преминала на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]]. През 1840&nbsp; г. щутгартският [[ортопед]] [[Якоб Хайне]] отделя заболяването от други с наименованието детска спинална парализа, а диагнозата ''poliomyelitis anterior acuta'' е въведена през 1884&nbsp; г. от A. Kussmaul. На по-късен етап през 1890&nbsp; г. шведският [[педиатър]] [[Карл Оскар Медин]] изследва епидемиологичните закономерности на полиомиелита. Поради сериозните приноси в изследването на заболяването на двама от учените, полиомиелитът е наречен '''Болест на Хайне-Медин'''.<ref name=Pearce_2005>{{cite journal |author=Pearce J |title=Poliomyelitis (Heine-Medin disease) |journal=J Neurol Neurosurg Psychiatry |volume=76 |issue=1 |pages=128 |year=2005 |doi=10.1136/jnnp.2003.028548 | pmid=15608013 |pmc=1739337}}</ref>
 
През 1908&nbsp; г. е установена вирусната природа на причинителя. Изолирани са три типа полиомиелитни вируси:
* Тип 1 - вирус Брунхилд. Наречен е на името на маймуната, от която е изолиран вирусът през 1936&nbsp; г.
* Тип 2 - вирус Лансинг. Наречен е на град [[Лансинг]] в [[САЩ]], където е изолиран през 1938&nbsp; г.
* Тип 3 - вирус Леон. Наречен е на детето Леон, от което е изолиран вирусът 1937&nbsp; г. в [[Лос Анжелис]].
 
През 1952&nbsp; г. [[Джонс Солк]] създава убита ваксина<ref name= Spice>{{cite news | author = Spice B |title=Tireless polio research effort bears fruit and indignation |url=http://www.post-gazette.com/pg/05094/482468.stm |format= |work=The Salk vaccine: 50 years later/ second of two parts |publisher= Pittsburgh Post-Gazette|date= April 4, 2005 |accessdate= 2008-08-23 }}</ref>, а през 1954&nbsp; г. Алберт Сабин изпробва жива ваксина<ref name=Sabin_1973>{{cite journal | author = Sabin AB, Boulger LR | title = History of Sabin attenuated poliovirus oral live vaccine strains | journal = J Biol Stand | year = 1973 | volume = 1 | pages = 115–8 |doi=10.1016/0092-1157(73)90048-6}}</ref> в профилмактиката на заболяването.
 
Значително разпространение на полиомиелита се наблюдава в началото на 20-ти век. През [[1950-те]] години е наблюдавана и Първата полиомиелитна пандемия. Най-сериозно е положението в град [[Копенхаген]], където през 1952 г. заболяват 2722 деца. С въвеждането на активната имунизация на населението в световен мащаб, заболяемостта от полиомиелит спада рязко. През 1988&nbsp; г. Световната здравна асамблея приема Програма за ликвидиране на полиомиелита в света. Така заболяването ще бъде второто след [[вариола]]та, което е ликвидирано в световен мащаб.
 
Изкореняването на заболяването протича през няколко етапа, при което някои региони се освобождават от полиомиелита. Така напримеп през 1994&nbsp; г. Южна и Северна Америка са обявени за свободни от полиомиелита.<ref name=MMWR_1994>{{cite journal | title = International Notes Certification of Poliomyelitis Eradication—the Americas, 1994 | journal = MMWR Morb Mortal Wkly Rep | publisher = [[Centers for Disease Control and Prevention]] | volume= 43 | issue= 39 | pages = 720–2 | year=1994 | url = http://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/00032760.htm | pmid = 7522302 | author1 = Centers for Disease Control and Prevention (CDC) }}</ref> През 2000 година пък полиомиелитът е официално ликвидиран в 36 страни от западната част на [[Тихи океан|тихоокеанския район]], включително и [[Китай]] и [[Австралия]].<ref name= Pacific>{{cite journal | author = ,| title = General News. Major Milestone reached in Global Polio Eradication: Western Pacific Region is certified Polio-Free | journal = Health Educ Res | year = 2001 | volume = 16 | issue = 1 | page = 109 | url= http://her.oxfordjournals.org/cgi/reprint/16/1/109.pdf | format = PDF |doi=10.1093/her/16.1.109}}</ref><ref name="D'Souza_2002">{{cite journal |author=D'Souza R, Kennett M, Watson C |title=Australia declared polio free |journal=Commun Dis Intell |volume=26 |issue=2 |pages=253–60 |year=2002 |pmid=12206379}}</ref> Европа е обявена за свободна от полиомиелит през 2002&nbsp; г.<ref name=WHO_Europe_2002>{{cite press release | title = Europe achieves historic milestone as Region is declared polio-free | publisher = European Region of the World Health Organization | date = 2002-06-21 | url = http://www.who.int/mediacentre/news/releases/releaseeuro02/en/index.html | accessdate = 2008-08-23 }}</ref> Между 2003 и 2005 година в 25 държави, в които полиомиелитът е бил изличен той отново се е появил, сред неваксинирано население.<ref>[http://www.vaksini.bg/36/view.html Полиомиелит / детски паралич], vaksini.bg</ref> През 2012&nbsp; г. полиомиелитът остава ендемично заболяване само в три страни - [[Нигерия]], [[Пакистан]] и [[Афганистан]],<ref name=eradication>{{cite journal |author= |title=Update on vaccine-derived polioviruses |journal=[[Morbidity and Mortality Weekly Report|MMWR Morb Mortal Wkly Rep]] |volume=55 |issue=40 |pages=1093–7 |year=2006 |pmid=17035927 |author1= Centers for Disease Control and Prevention (CDC)}}</ref><ref>{{cite journal|author=Fine PEM|title=Polio: Measuring the protection that matters most|journal=J Infect Dis|year=2009|volume=200|issue=5|pmid=19624277|pages=673–675|doi=10.1086/605331}}</ref> като обикновено понякога напуска пределите на страната и заразява хора в съседни държави.<ref>Wild Poliovirus case list 2000-2010; data in WHO/HQ as of 09 Nov 2010 http://www.polioeradication.org/tabid/167/iid/80/Default.aspx</ref> Така например, независимо от това, че вече десетина години заболяването е ликвидирано от Китай през септември 2011&nbsp; г. в граничен с Пакистан район е установен същия щам на вируса върлуващ в Пакистан.<ref>{{cite news| url=http://www.cnn.com/2011/09/21/health/china-polio-outbreak/index.html | work=CNN | title=New polio outbreak hits China - CNN.com | date=2011-09-21}}</ref> От януари 2011&nbsp; г. пък в [[Индия]] не е регистриран случай на полиомиелит. Така година по-късно през февруари 2012 година Индия отпада от списъка на ендемичните страни. Ако в рамките на две години не бъде регистриран нов случай страната ще бъде обявена за свободна от заболяването.<ref>{{cite news|last=Ray|first=Kalyan|title=India wins battle against dreaded polio|accessdate=26 February 2012|newspaper=Deccan Herald|date=26 February 2012}}</ref><ref>{{cite news|title=India polio-free for a year: ‘First time in history we’re able to put up such a map’|url=http://www.telegraphindia.com/1120226/jsp/frontpage/story_15181357.jsp|accessdate=26 February 2012|newspaper=The Telegraph|date=26 February 2012}}</ref>
 
=== В България ===
В България най-висока заболеваемост е регистрирана през 1947&nbsp; г. След въвеждането на масова имунизация през 1959&nbsp; г., заболеваемостта рязко спада, а последният случай на полиомиелит е регистриран през 1970&nbsp; г. Наблюдавани са обаче два пробива от неимунизирани или непълно имунизирани деца през 1966&nbsp;-&nbsp;1967&nbsp; г. - 49 заболели и през 1991&nbsp; г. - 46 заболели<ref>[http://www.riokoz-vt.com/polio.htm Полиомиелит], Регионална здравна инспекция гр. Велико Търново</ref>. Последните два епидемични взрива с България са през 1991&nbsp; г. в резултат на внос на див полиовирус 1-ви тип от [[Таджикистан]] и през 2001&nbsp; г. в резултат на внос също на див полиовирус 1 тип от [[Индия]]<ref>[http://www.mediapool.bg/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%BE%D1%82-1998-%D0%B3-%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-news12631.html mediapool.bg], Случаят на полиомиелит в България е първият в Европа от 1998 г., алармира Световната здравна организация</ref>. И при двата случая са засегнати основно неимунизирани и непълно имунизирани деца от малцинствен произход. Пропускането на редовните имунизации сред някои малцинствени групи обрича децата на риск да развият редица ваксино-предотвратими инфекции какъвто е и полиомиелитът<ref>[http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=1068 Полиовируси – 102 години от откриването им Надежда за близка ерадикация], Доц. д-р Н. Корсун, д.м. Завеждащ Национална референтна лаборатория „Грип, ОРЗ и ентеровируси”, Отдел Вирусология, НЦЗПБ – гр. София</ref>.
 
== Етиология ==
| species-bg = ''' Вирус на полиомиелита'''
}}
Причинител на полиомиелита са три имунологично различни типа вируси от род ''[[Enterovirus]]'' на семейство ''[[Picornaviridae]]''<ref name=Sherris>{{cite book | author = Ryan KJ, Ray CG (editors) | title = Sherris Medical Microbiology | edition = 4th | publisher = McGraw Hill | year = 2004 | isbn = 0838585299 }}</ref>. Те са представители на едни от най-малките РНК-вируси. [[Вирион]]ът е представен от дясновъртяща се [[РНК]] и белтъчен [[капсид]]. Дължината на РНК веригата е около 7500 [[нуклеотид]]а. Вирусната частича е с диаметър около 300 [[ангстрьом]]а и икосаедрална симетрия.<!--
 
--><ref name=Racaniello>{{cite journal |author=Racaniello and Baltimore |title=Molecular cloning of poliovirus cDNA and determination of the complete nucleotide sequence of the viral genome |journal=Proceedings of the National Academy Science USA |volume=78 |issue=8 |pages=4887–91 |year=1981 |pmid = 6272282 |doi=10.1073/pnas.78.8.4887}}</ref><!--
 
--><ref name=Kitamura>{{cite journal |author=Kitamura N, Semler B, Rothberg P, ''et al.'' |title=Primary structure, gene organization and polypeptide expression of poliovirus RNA |journal=Nature |volume=291 |issue=5816 |pages=547–53 |year=1981 |pmid=6264310 |doi=10.1038/291547a0}}</ref>. Чувствителни са към действието на дезинфекционни средства. Най-добър ефект имат хлорните препарати, приложени в подходяща концентрация. Изключително са издръжливи във външна среда - във вода се съхранява за около 100 дни, а в изпражнения до 6 мес. Добре понася и замразяване. Не се разрушава от действието на [[стомашен сок|стомашните сокове]]. Разрушава се при нагряване до 50°C за около 30 минути. Бързо загива при кипене, под действието на ултравиолетови лъчи и при изушаване. Нечувствителен е към [[антибиотици]]. Култивира се в клетъчни култури и притежава цитопатогенен ефект.
 
=== Механизъм, фактори и пътища на предаване ===
При полиомиелита се наблюдават два механизма на предаване - фекално-орален и въздушно-капков. При първия фактори на предаването са хранителните продукти, канални и поливни води, предмети и вещи в обкръжението на болния и замърсените ръце. Заразяването става чрез поглъщане на вирусите. При въздушно-капковия механизъм вирусите се отделят със секрета през катаралния период при говор, дишане, кашляне и кихане. Особено опасни са дребните и средните капчици и пръски. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ вируси.
 
=== Възприемчивост и имунитет ===
*** Препаралитичен период. Започва след двудневен интервал с падане на високата температура. Тя отново се покачва, появяват се главоболие и повръщане. Болните стават неспокойни, възбудени или точно обратното - сънливи до степен помрачаване на съзнанието. Проявява се с обилно изпотяване и зачервяване на лицето. Децата стават раздразнителни и плачливи поради болките по мускулите, които са силни особено при обръщане на тялото или преместване. Възможна е и поява на менингеални признаци демонстрирани с главоболие и вратна ригидност. В засегнатите мускули се появяват фасцикуларни потрепвания. Още през този период се наблюдават слабост на мускулите и снижаване на рефрлексите.
*** Паралитичен период. Протича с периферни вяли парализи на различни мускулни групи. Ако са слаби те привидно са внезапни - обикновено сутрешни и продължават една две седмици. Вялите парализи се демонстрират като ограничени или липсващи движения и сухожилни рефлекси при запасена сетивност Парализите са несиметрични само при един, няколко или всички крайници. Засяга проксималните мускули т.е. тези които са по-близко до туловището. Най-често са засегнати мускулету на долните крайници (''[[m. quadriceps femoris]]''), аддукторите на бедрото, по рядко на [[делтовиден мускул|делтовидния мускул]] и коремната преса.
*** Рековалесцентен стадий. Този стадий е продължителен и варира от две до пет години. Постепенно апетитът се подобрява, менингеалните симптоми изчезват, подобрява се мускулния тонус и трофика. Обратната еволюция на парализите и болките е постепена. Най-рано се възстановява функцията на най-късно поразените мускули, а по-забавено и непълно е при първите поразени в хода на заболяването.
*** Резидуален стадий. Протича успоредно с рековалесцентния и често се разглеждат като един. Характеризира се с [[атрофия]] на [[кожа]]та и вускулатурата, [[остеопороза]] на [[кост]]ите, контрактури и деформация.
** Булбарна форма. При тази форма на фона на влошено общо състояние се засягат и ядрата на IХ и Х черепно-мозъчни нерви, дихателния и вазомоторен център. Проявява се парализа на мекото [[небце]], [[фаринкс]]а и [[ларинкс]]а, Засилва се слюноотделянето. Поради невъзможност от преглъщане се събира [[слюнка]] в носоглътката. Появяват се [[задух]] и [[цианоза]]. [[Дишане]]то става шумно, а гласът хрипкав до афоничен. При засягане на дихателния и сърдечно-съдовия център дишането е с нарушен ритъм, дълбочина и честота, най често [[Чейн-Стоксово дишане|Чейн-Стоксово]] или [[Биотово дишане|Биотово]]. [[Пулс]]ът става учестен и нишковиден, а [[кръвно налягане|кръвното налягане]] пада драстично. Болните изподот в стопор и кома като накрая умират.
Профилактиката на полиомиелита се извършва чрез [[ваксина]] от атенюирани живи полиовируси, която се приема през устата. Нейните достойнства са, че тя е сравнително евтина, лесно се приема и създава имунитет в червата. Въпреки това в много редки случаи на около 1 случай на 750 000 ваксинирани атенюираният вирус може да причини парализи. Характерно за живата ваксина е, че и неимунизирани деца могат да придобият имунитет вследствие на контакта и имунизирани, които отделят широко ваксинални вируси в околната среда последством фекалиите.
 
== Вижте също ==
* [[Ваксинация]]
* [[Вирус]]