Георги Кьосеиванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 79.100.6.205 (б.), към версия на Ilikeliljon |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
'''Георги Иванов Кьосеиванов''' е [[България|български]] [[дипломат]] и [[политик]]. Той е [[министър-председател на България]] в 53-то, 54-то, 55-то и 56-то правителство ([[1935]]-[[1940]]).
== Биография ==
Георги Кьосеиванов е роден в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови. Внук по майчина линия на ръководителя на [[Априлското въстание]] в [[Батак]] [[Петър Горанов (революционер)|Петър Горанов]].
Работи в дипломатическите представителства на България в [[Рим]] (1912), [[Цариград]] (1913-1915), [[Берн]] (1918-1920), [[Берлин]] (1920), Париж (1923-1924) и [[Букурещ]] (1925). След това е последователно пълномощен министър в [[Гърция]] (1926-1931), [[Румъния]] (1931-1933) и [[Югославия]] (1933-1934). ▼
▲Той завършва [[право]] в [[Париж]] (1905). Работи в дипломатическите представителства на България в [[Рим]] (1912), [[Цариград]] (1913-1915), [[Берн]] (1918-1920), [[Берлин]] (1920), Париж (1923-1924) и [[Букурещ]] (1925). След това е последователно пълномощен министър в [[Гърция]] (1926-1931), [[Румъния]] (1931-1933) и [[Югославия]] (1933-1934).
За няколко месеца през 1934-1935 Георги Кьосеиванов е началник на Канцеларията на цар [[Борис III]], след което става външен министър в правителството на [[Андрей Тошев]], а в края на годината - и министър-председател. В края на 1940 г. е назначен за пълномощен министър в [[Швейцария]] (1940-1944), където остава и след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] г.
Българската [[Държавна сигурност]] наблюдава дейността на Георги Кьосеиванов в емиграция и през 1958 г. подготвя план за неговото привличане. През февруари 1959 г. тя влиза пряко във връзка с него посредством зет му Тодор Рилски (мъж на полусестра му Зонка), а през февруари 1960 г. също и чрез свой щатен разузнавач, при което Кьосеиванов приема позитивно контактите. Държавна сигурност го завежда като свой агент под името „Леон“, но няма доказателства Кьосеиванов да е изпълнил някакви нейни задачи. Твърде скоро здравословното му състояние се влошава и той почива на 26 юли 1960 г.<ref>Антон Тодоров. Агент Леон, или как ДС вербува Георги Кьосеиванов. София: Милениум, 2014, с.97–249</ref>
== Фамилия ==
Иван и Райна Кьосеиванови имат четири деца: Райна (по-късно омъжена за политика [[Михаил Такев]]), '''''Георги''''' и близначките Мария (впоследствие Дурова) и Марена (вп. Вучкова). След ранната смърт на първата съпруга Иван Кьосеиванов се жени за Екатерина Зафирова, от която има три дъщери - Йорданка, Невенка и Зонка (вп. Рилска) и двама сина - Петър и Михаил.
Георги Кьосеиванов се жени за Наталия Кьосеиванова, с която имат две деца. Дъщеря им Лиляна се омъжва първоначално за [[Стефан Бочев]], от когото има две деца. Впоследствие през 1950-те години се омъжва за швейцарския дипломат Жан Луи Паю (1909–1993).
== Източници ==
* {{ташев}}
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||