Голосеменни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| fossil_range = {{fossil range|370|0}}
| image = Fichtennadel.jpg
| image_caption =
| regnum = Plantae
| regnum-bg = [[Растения]]
| unranked_phylum = '''Gymnospermae'''
| unranked_phylum-bg = '''Голосеменни'''
| rank = Gymnospermae
| rank_authority = [[John Lindley|Lindley]], 1830<ref>Lindley, J (1830). [http://www.biodiversitylibrary.org/item/31944#page/21/mode/1up Natural System of Botany]. London: Longman, Rees, Orme, Brown, and Green. xxxvi.</ref>
| subdivision_ranks = Отдели
| subdivision =
Line 13 ⟶ 17:
}}
'''Голосеменните растения''' (''Gymnospermae'') са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.▼
== Източници ==
▲Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
{{commons|Gymnosperm}}▼
<references />
[[Категория:Растения]]▼
== Външни връзки ==
▲{{commons|Gymnosperm}}
*[http://www.conifers.org/ База данни за голосеменни]
*[http://www.huh.harvard.edu/research/mathews-lab/atolHtmlSite/ Голосеменни в "Tree of Life"]
▲[[Категория:Растения]]
| |||