Св. св. Кирил и Методий (Ресен): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
 
{{цитат|...намерих българската църква довършена и ставаха вече приготовленията за нейното освещаване. Имаше атмосфера на национално ликуване. На едно дълготрайно унижение се туряше край. В 1872 година след упорити борби [[Свети Георги (Ресен)|старата и единствена църква]] в Ресен бе останала у гъркоманите. Двадесет и две години ние се черкувахме в училището, което неделен ден и през празниците се обръщаше на параклис... Лишението на българите в Ресен от своя църква се чувствуваше във всички градове наоколо като някакво петно за града ни и когато най-после се реши да се почне построяването на нов български храм, многобройни помощи се стекоха отвън. Те бяха обнародвани в екзархийския вестник „[[Новини (1890 - 1912)|Новини]]“ и съставляват паметно свидетелство за чувството на национална солидарност, което владееше в тая част на Македония, плод на еднакви изпитания и устреми. Помощи се пратиха от Битоля, от Прилеп, Крушево, от Охрид, от Струга. Те идеха от разни съсловия: учители, търговци, занаятчии. Еснафите фигурират в голям брой със своите пожертвования. Които не са могли да пратят пари, подарили вино. Между дарителите фигурират и жени.<ref>{{cite book |title= Ранни Спомени |last= Радев |first=Симеон |authorlink= Симеон Радев |coauthors= |year=1969 |publisher=Български писател |location= София|isbn= |pages=263 - 264 |url= http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2399&Level=2|accessdate=14 март 2014 г}}</ref>}}
 
Лидерите на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] използват тържествата за освещаването на църквата за провеждането на [[Ресенски конгрес на ВМОРО|първия конгрес на организацията]].<ref>„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр.55. (Спомени на Христо Татарчев)</ref>
 
<center><gallery caption="">