Владимир Караманов: Разлика между версии

| роден-дата= [[9{{Дата септември]]на [[раждане|1875]] |09|09|1}}

| починал-дата=[[22 септември]]{{Дата [[1969]]на смърт и години|1969|09|22|1875|09|09|1}}

Роден e на [[9 септември]] [[1875]] г. в гр.[[Кюстендил]]. Завършва Кюстендилското педагогическо училище (1891-92), история във [[СУ|Висшето училище]] (1896) и Правния факултет в [[Лозана]], [[Швейцария]] (1913).

Учител в основното училище (1892-93) и в класното училище (1898- 99) в [[Дупница]], в класното училище в [[Добрич]] (1896-98), в Държавното педагогическо и в петокласното девическо училище в Кюстендил (1899-03).

Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904-1907). Окръжен управител на [[Плевен]] (1907-08), на [[Струмица]] и [[Кукуш]] през [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (1912-1913) и в Кюстендил (август 1913 - март 1916). Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1916-1918); етапен комендант на [[Невестино|Кадин мост]], [[Гюешево]], [[Кочани]].

Държавен адвокат в Кюстендил (1919-1931). Председател на дружество „[[Осоговски юнак]]"“ (1902-1903), секретар (1906-1907) и председател (1928-29) на [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство"„Братство“]] в Кюстендил. Деен член на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] (стамболовисти), дългогодишен председател на окръжното и бюро в Кюстендил и член на Висшия партиен съвет. От 1915 председател на градското бюро на партията от крилото на д-р Н.[[Никола Генадиев]]. Редактира вестниците [[Югозападна поща (вестник)|„Югозападна поща”поща“]] (1909) и [[„Жар”]] (1919). През 1938-1944 г. е общински съветник в Кюстендил.

Носител на руския орден "Свети Станислав"Станислав“, II ст. (1908).

* ''„Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните 1912-1913"1913“'' (1929);

* ''„Дойран и околията му и българското управление в тях през войните 1912-13"13“'' (1931);

* ''„Последните дни на Кукуш"Кукуш“'' (1933);

* ''„Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях."“''(1937);

* ''„Ильо войвода"войвода“'' (1968).

* Проданов, Николай, „Владимир Караманов - първият български историк на полицията”полицията“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.301-308.