Георги I Тертер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x интервали, 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Редакция без резюме
Ред 29:
 
== Възцаряване ==
През [[1276]] в България [[Въстание на Ивайло|започва въстание]] начело с [[Ивайло]], което има за цел да прогони от страната татарите, които опустошават и безчинстват из цяла СевероиаточнаСевероизточна България. След като грабителските банди, изпратени от [[хан]] [[Ногай]], са разбити, цар [[Константин Тих Асен|Константин I Асен]], приема Ивайло като заплаха. Царската войска потегля на поход, но е пресрещната от въстаниците на неизвестно място и е разбита. В сражението е убит и самият цар, след което много от областите на царството, отчаяни от слабото управление на болния цар, преминават на страната на [[Ивайло]].
 
[[Царица]] [[Мария Палеологина Кантакузина]], която [[де факто]] упражнява властта в Търново сама, след неуспешния за Ивайловите войски щурм на Търновград се омъжва за [[Ивайло]], който става законен цар.
Ред 43:
Междувременно походът на Ивайло се проваля, тъй като много от войниците му го напускат и това налага той да потърси помощ при Ногай, където е убит по заповед на самия хан.
 
В Търново болярите избират за свой цар своеобразниятсвоеобразния водач на българското [[боляр]]ство – Георги Тертер, който е коронясан за владетел под името '''Георги I'''
 
== Цар на България ==
След като Тертер става [[цар]] обаче, много феодали, виждайки "беззащитността" на царя, се отцепват от централната власт в Търново. Сред тях са видинският деспот [[Шишман I]] (баща на бъдещия цар [[Михаил III Шишман Асен]]), севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и болярите [[Дърман и Куделин]] Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признавали върховенството на Търновград. ТърновскияТърновският цар постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро "пръв между равни".
 
Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време [[Неаполитанско кралство|неаполитанският крал]] [[Карл I Анжуйски|Карл Анжурийски]] организира кръстоносен поход против [[Византия]] с цел отвоюване на [[Константинопол]] и възтановяване на [[Латинската империя|Латинска империя]]. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски.
 
Император [[Михаил VIII Палеолог]] обаче сключва договор за съюз и разбирателство между [[Златна орда]] и [[Византия]], като омъжва незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за татарския хан. Палеолог е наясно, че ако някой от балканските владетели допусне западни войски на Балканите, [[Константинопол]] ще бъде превзет и Византия ще бъде повторно унищожена. Затова през 1282 г. 40 0000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. ОпитиътОпитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжурийски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.
 
Георги I Тертер се взползвавъзползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с [[Византия]]. Освен това желае да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга [[Мария Тертер|Мария]] от византийски плен. Успява в това си начинание, чрез което връща от Византия и сина си [[Теодор Светослав]]. Татарите отново нахлуват в българските земи през [[1285]] г. и цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за [[васал]] на [[Ногай]] и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда. Освен това той жени дъщеря си, която в науката е известна с името [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], за [[Чака]] - сина на Ногай. Но това не възпира напълно татарските нашествия. Положението на търновския владетел се оказва отчаяно. През [[1292]] г. дворцов заговор принуждава Георги I Тертер да абдикира и да избяга във Византия, където търси убежище при василевса [[Андроник II]]. След бягствтотобягството на царя търновският престол е зает от [[Смилец]].
 
== Семейство ==