Езиков знак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
'''Езиковият знак''', това са думите и други значещи елементи в езика, които според модела на [[Сосюр]], произвеждат зачения на принципа [[:en:signifier|означаващо]] и [[:en:signified|означаемо]], където означаващото е [[фонетика|фонетичният]] сегмент (тоест например думата, марфемата), а означаемото е [[:en:Ideation (idea generation)|идеационният]] елемент.
 
"Знакът„Знакът е основна единица на езика (даден език в дадено време). Всеки език е пълна, крайна и цялостна система от знаци. Речта (говорът на индивида) е външната манифестация на езика." (Сосюр)
 
Това разбиране за езика, което е [[семиотика|семиотично]], произхожда от общия семиотичен принцип и дефиниция на [[знак]]а (бил той лингвистичен или не) като вещ, взета в отношение спрямо друга вещ, за да я представя (репрезентира). В действителност означаемото е идеята, представата за реалната вещ в ума, която се репрезентира чрез означаващото в езика. В същото време тази "реална„реална вещ"вещ“ може да е не само материален обект от действителността (стол, къща, балкон, река, небе), но концепция (комунизъм, билингвизъм, красота и т.н.).
 
В [[семиотика]]та най-общо знакът има ''условен характер'' - тоест дадено нещо в една ситуация е вещ, а в друга не е, т.е нещо "стои"„стои“ за нещо, което може да бъде реално, но може и да не съществува материално. Първи се опитват теоретично да обяснят условния характер на езика [[стоици]]те от [[Мегарска школа|Мегарската школа]]. От тях води началото си едно от съвременните мнения за същността на езиковия знак, тоест това на Сосюр, което беше посочено по-горе, а именно, че езиковият знак представлява отношение между означаващо, означаемо и обект. [[:en:signifier|Означаващо]]то е единичен [[звук]] или съчетание от звуци; [[:en:signified|означаемо]]то е този предмет, който е означен в езика със звука, но който ние постигаме чрез разсъдъка (тоест това е самата идея), като съществуващ преди това (понятие); обектът е самият предмет. Обектът и звукът са телесното (те и двата биват материални), докато означаемото е безтегловното (идеално). Следователно езиковият знак има тристранна природа и материален характер. Като в лингвистиката най-общо се обозначават със "знак"„знак“ думите.
 
Според [[Сосюр]], езиковият знак свързва не предмет и име, а [[понятие]] (означаемо) и ''акустичен образ'' (означаващо, психически отпечатък на звука - представа получена от сетивата ни). Следователно езиковият знак има двустранна природа - отношението между означаващо и означаемо. Обектът не влиза в същността на знака, но езиковият знак има отношение към обекта чрез понятието към обекта. Езиковият знак няма материален характер, а двустранна психическа същност.