Кръстьо Асенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
 
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Асенов (десети във втората колона).]]
Преди началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] в 1903 година е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения при [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]] на 6 юни, където загива [[Милан Делчев]], и при село [[Постол]] на 16 юни. Поради зачестилите сражения и големите потери в района се прехвърля в [[Паяк планина]]. На Илинден в село [[Корнишор]] четите на КръстюКръстьо Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на [[Апостол войвода]], [[Трайко Гьотов]] и [[Иван Карасулията]] се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.<ref>Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, 1995, Бургас.</ref> Кръстьо Асенов решава да обвърже това събитие със сватбата си с [[Ана Малешевска]], дъщеря на [[Никола Малешевски]]. Мнозинството от четниците тълкуват това като лошо предзнаменование, но активната подкрепа от войводата Трайко Гьотов неутрализира напрежението. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] въпреки това десетарите [[Гоно Бегинин]] и [[Димитър Битраков]] продължават сплетните, след което Кръстьо Асенов с жена си и куриера Костадин Корнишовски се изтеглят в колиба в балкана. След разменени писма между Асенов, Гьотов и Апостол войвода се разбират четниците Костадин Корнишорски, Киро Новоселски и Мицо Динов Големанов да отведат Асенов и жена му при четата, за да продължат бойните действия. По-късно Мицо Големанов застрелва от упор спящия Кръстьо Асенов, както е инструктиран от Гоне Бегинин.<ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_2_2b.html Гоцев, Слави. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр. 170.]</ref> След като част от четниците се изтеглят в Гевгелийско се формира съд в лицето на Сава Михайлов, Аргир Манасиев, Стефан Димитров от Битоля, Христо Стоянов Чолака от Маренци, Божил Попстаматов, Трайко Гьотов и Кольо Колищърков. Физическият убиец на Асенов Мицо Големанов е осъден на смърт и присъдата му е изпълнена, Гоно Бегинин е заловен в края на годината в София и смъртната му присъда е препотвърдена, но не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо Йордан Асенов<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.341-345.</ref>.
 
Сестрата на Кръстьо Асенов доктор Събка Асенова съхранява част от откупа от [[Афера Мис Стоун|аферата „Мис Стоун“]] през 1902 година, а братовчедите му Димитър и Иван Асенови са четници при войводата [[Тома Давидов]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 47.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.</ref>
 
Във фонда на Регионалния исторически музей в Благоевград се съхраняват многобройни вещи на изтъкнати революционери, сред които Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Яне Сандански и други, като подобаващо място в колекцията на музея заемат личните вещи на Кръстьо Асенов.
 
[[Христо Силянов]] пише: