Пинк Флойд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6085954 на 78.90.237.180 (б.) |
м edit |
||
Ред 16:
| бивши_членове = [[Ник Мейсън]]</br>[[Роджър Уотърс]]</br>[[Ричард Райт]]</br>[[Сид Барет]]</br>[[Дейвид Гилмор]]
| общомедия = Pink Floyd
}}
'''Пинк Флойд'''<ref>"Енциклопедия АБВ на попмузиката", 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство "Музика"</ref> ({{lang-en|Pink Floyd}})
Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите [[Сид Барет]], [[Ник Мейсън]], [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 1960-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в [[Ю Кей Сингълс Чарт]] и успешен дебютен албум. [[Дейвид Гилмор]] се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968 поради неговото износено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става основен текстописец на групата, а от средата на 1970-те той доминира и в композирането на песните, разработва оригинални [[Концептуален албум|концепции]] в критично и търговски признатите им албуми ''[[The Dark Side of the Moon]]'' (1973), ''[[Wish You Were Here]]'' (1975), ''[[Animals]]'' (1977), ''[[The Wall]]'' (1979) и ''[[The Final Cut]]'' (1983).▼
Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като гост музикант. Те продължават да записват и да правят турнета до 1994 година, като през тези години издават и два албума — ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (1987) и ''[[The Division Bell]]'' (1994). През 1996 година са приети в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]], а през 2005 и в Залата на славата на британската музика. До 2013 те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aOmothQgn6l4&refer=muse | заглавие = Pink Floyd Reunion Tops Fans' Wish List in Music Choice Survey | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = Beech | първо_име = Mark | дата = 2007-09-26 | труд = NEWS | издател = bloomberg.com | език = en | цитат = A long-term reunion of Pink Floyd, which has sold 250 million records, has been ruled out by founder Roger Waters even as other veteran acts reform, including the Police, the Stooges and the Who. Led Zeppelin is staging a charity concert on Nov. 26.}}</ref> включително 74,5 милиона сертифицирани бройки в САЩ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.riaa.com/goldandplatinum.php?content_selector=top-selling-artists | заглавие = Top Selling Artists | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = riaa.com | език = en | цитат = }}</ref>▼
==Увод==
*''Кои са Пинк Флойд и с какво са станали известни'':
Пинк Флойд e група, която постига международно признание с тяхната [[Прогресив рок|прогресивна]] и [[Психеделия|психедилична музика]]. Отличават се с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-комерсиално успешните]] и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.
*''Създаване на групата, първи членове, известност , албуми с които Пинк Флойд постига търговския си успех'':
▲Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите [[Сид Барет]], [[Ник Мейсън]], [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 1960-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в [[Ю Кей Сингълс Чарт]] и успешен дебютен албум. [[Дейвид Гилмор]] се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968 поради неговото износено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става
▲Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като
След близо две десетилетия на проблеми, Пинк Флойд се събират отново през 2005 година за изпълнението си на [[Live 8|Лайв Ейт]]. В интервю за италианския вестник ''Република'' през 2006, Гилмор заявява, че Пинк Флойд са разпуснати. Запитан за бъдещето си, той обяснява, че групата е приключила с правенето на музика, както и че на 60-годишна възраст той предпочита да работи над свои проекти. Оттогава той и Уотърс многократно настояват, че нямат планове да се събират с останалите оцелели бивши членове на групата. Сид Барет умира през 2006, а Ричард Райт през 2008 година. Гилмор и Мейсън се присъединяват в едно от шоутата на Уотърс през 2011 година в [[O2 арена (Лондон)|O2 арена]] в Лондон.
Line 27 ⟶ 37:
== История ==
=== 1960-те ===
Групата ''Пинк Флойд'', наричана отначало ''Пинк Флойд Саунд'' (The Pink Floyd Sound), първоначално се състои от [[Боб Клоуз]] (Bob Klose) ([[соло китара]]), [[Сид Барет]] (Syd Barrett) (вокал, [[ритъм китара]]), [[Ричард Райт]] (Richard Wright) ([[клавишен инструмент|клавишни]], вокал), [[Роджър Уотърс]] (Roger Waters) ([[бас китара]], вокал) и [[Ник Мейсън]] (Nick Mason) ([[ударен инструмент|ударни]]), и е наречена в чест на двама [[блус]] музиканти, [[Пинк Андерсън]] (Pink Anderson) и [[Флойд Каунсъл]] (Floyd Council). В началото групата изпълнява [[кавър]]и на балади в стил [[ритъм енд блус]], като напр. ''[[Луи, Луи]]'' (Louie, Louie). Тъй като Сид Барет започва да пише музика, повлияна повече от американския [[сърф рок]] (surf rock), [[психеделичен рок]] (psychedelic rock) и британската своенравност, хумор и литература, твърдо ориентираният към [[джаз]]а Клоуз напуска доста стабилната четворка, която остава в тази конфигурация за няколко години.
През март [[1967]] излиза
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през [[1968]] г., когато китаристът [[Дейвид Гилмор]] (David Gilmour) се присъединява към нея. През [[1969]] г. Сид Барет получава [[психично разстройство]], дължащо се на продължителна употреба на [[халюциногенно средство|халюциногенни средства]] (особено [[ЛСД]]). Състоянието на Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто спират да вземат Барет на концертите, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соло вокал.
Сид Барет написва повечето композиции за първия албум, ''[[The Piper at the Gates of Dawn]]'' (Свирачът при изгрев слънце) ([[1967]]), чието име е заимствано от книгата за деца на [[Кенет Грейъм]] ''[[Шумът на върбите]]'' (''The Wind in the Willows''), но приносът му към втория, ''[[A Saucerful of Secrets]]'' (Чиния, пълна с тайни) ([[1968]]), е малък, което кара групата да поеме в нова посока. Със загубата на основния си автор на песни, групата се възприема като губеща фокуса и характерното си звучене: следващият двоен албум ''Ummagumma'' (част от който е записана на живо в [[рок-клуб]] [[Мадърс (рок-клуб)|Мадърс]] (Mothers) в [[Бирмингам]] през [[1969]]) е смесица от записи на живо и необработени експериментални студийни записи, правени от членовете на групата, като всеки запис представлява солов проект и заема половин страна от плоча (жената на Мейсън дава своя не твърде успешен принос като флейтистка).
Албумът ''[[Atom Heart Mother]]'' (Майка с атомно сърце) ([[1970]]) достига първо място в класациите на [[Великобритания]]. Днес някои го считат за отживелица от психеделичния период, а Гилмор го описва като звучене на група, „лутаща се на тъмно“. Едноименната песен дължи много на аранжимента на [[Рон Гийсин]] (Ron Geesin).
Пинк Флойд издава албуми със [[саундтрак]]ове към няколко филма, първият от които е ''More'' (Повече) на Барбет Шрьодер (Barbeth Schroeder) през 1969. В края на [[1960-те]] те се увличат по по-тежкия звук. Някои композиции, като напр. ''Nile Song'' (Песента на Нил) от албума ''More'', звучи внушително дори на фона на [[гръндж]]а (grunge) от 1990-те или съвременния ''ню метал''.
=== 1970-те ===
През [[1970]] г. Пинк Флойд издава и албум със [[саундтрак]] към филма [[Забриски Пойнт (филм)|Забриски Пойнт]] (Zabriskie Point) на [[Микеланджело Антониони]].
Звукът на групата е значително по-фокусиран в албума ''[[Meddle]]'' (Намеса) ([[1971]]), чиято 23-минутна епична балада ''Echoes'' (Ехо) се счита днес от много критици за една от най-добрите творби на ''Пинк Флойд''. Този албум включва още и изпълнената с настроение композиция ''One of These Days'' (Един от тези дни) (считана сега за концертна класика, с изкривен, безплътен вокал) и ''St. Tropez'' (Сен Тропе) в стил суинг. Впускането на групата в експерименти и изпробването на нововъведения е отразено в ''Seamus'' (Шеймъс) (първоначално ''Mademoiselle Nobs''), композиция, в която соло вокалът се изпълнява от руска [[хрътка]].
Line 51 ⟶ 61:
Албумът ''Dark Side of the Moon'' и последвалите го три албума: ''[[Wish You Were Here]]'' (Бих искал да си тук), ''[[Animals (албум)|Animals]]'' (Животни) и ''[[The Wall]]'' (Стената) често се смятат за върха в кариерата на Пинк Флойд. Първият от тези албуми, ''Wish You Were Here'', издаден през [[1975]], е в памет на Сид Барет, а текстовете му и посрещнатото с критика инструментално изпълнение ''Shine On You Crazy Diamond'' (Заблести, ти, луд диамант), както и класическата едноименна композиция, са свързани изключително с последствията от неговото психично разстройство.
През [[1977]] г. и след издаването на албума ''Animals'' музиката на групата все повече се подлага на критика от някои клонове на течението [[пънк рок]] (punk rock), които я смятат за твърде вяла и претенциозна, с течение на времето изгубила простотата на ранния [[рокендрол]]. Албумът ''Animals'' съдържа доста дълги песни, обединени около тема, взета отчасти от ''[[Животинска ферма]]'' на [[Джордж Оруел]], където герои са свине, кучета и овце като [[алегория]] за съвременното общество.
Епичната [[рок опера]] ''The Wall'' ([[1979]]), създадена главно от Роджър Уотърс, събужда отново интереса към Пинк Флойд и носи възторжени отзиви за групата и още един хит – песента ''[[Another Brick in the Wall]]'' (Още една тухла в стената) с популярните си фрази ''We don't need no education, we don't need no thought control'' (Не се нуждаем от никакво образование, не се нуждаем от никакъв контрол на мисленето). Изключителната композиция ''Comfortably Numb'' (Приятно вцепенен), неиздадена на сингъл (и интересно, мразена и от Уотърс, и от Гилмор), става крайъгълен камък за радио плейлисти на класически и албумно ориентиран рок и до днес се смята за една от най-известните песни на групата. Тя е единствената песен от първите четири концептуални албума на Пинк Флойд, която е отделена с пауза от предходната и следващата песен. Албумът става основа за [[шоу]], което се представя на турне, но поглъща огромни средства и води до финансова загуба. По това време Роджър Уотърс увеличава своето артистично влияние и затвърждава лидерското си място в групата, предизвиквайки чести конфликти с останалите членове и принуждавайки Ричард Райт да напусне групата (той се връща за няколко концерта на живо, но срещу фиксирано възнаграждение и по този начин става единственият член на Пинк Флойд, който изкарва пари от шоуто ''The Wall'', защото останалите трябва да покриват прекалено големите разходи). Копродуцент на албума е [[Боб Езрин]], приятел на Уотърс, който участва в написването на композицията ''The Trial'' (Процесът).
Албумът ''The Wall'' остава в списъка на най-продаваните албуми цели 14 години. През [[1982]] г. по него е направен филмът ''[[Пинк Флойд Стената]]'', чийто сценарист е Роджър Уотърс, а режисьор е [[Алън Паркър]]. Във филма участва основателят на групата [[Бумтаун Ратс]] (Boomtown Rats), [[Боб Гелдоф]], а [[анимация]]та в него е дело на забележителния британски карикатурист [[Джералд Скарф]] (Gerald Scarfe).
=== 1980-те ===
Line 64 ⟶ 74:
Всички членове на Пинк Флойд издават соло албуми, които постигат различна степен на успех сред критиката и на пазара. Албумът ''Amused To Death'' (Развеселен до смърт) на Роджър Уотърс е хвален изключително много.
През [[1990-те]] някои хора (най-вече [[Трент Резнър]] и Джим Коти (Jim Cauty) от групата [[KLF]]) издават контрабандно [[транс ремикс]]и на албумите ''More'', ''Atom Heart Mother'', ''Meddle'', ''Obscured By Clouds'', ''Dark Side of the Moon'', ''Wish You Were Here'' (преиздаден и по-късно), ''Animals'', ''The Wall'', ''A Collection of Great Dance Songs'', ''The Final Cut'', ''A Momentary Lapse of Reason'' и ''The Division Bell''.
=== Изяви на живо ===
Line 71 ⟶ 81:
Пищните сценични шоута са характерни и за рок групата ''Дизастър Ериа'' (Disaster Area – район на бедствие), която създава най-силния шум във вселената и използва слънчеви изригвания за ефекти по време на шоутата и която е измислена от [[Дъглас Адамс]] в неговата поредица ''[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]''. Дъглас Адамс е личен приятел на Дейвид Гилмор и се появява веднъж като гостуващ китарист по време на турнето с шоуто ''P.U.L.S.E''.
На 30 август 2013 г. спектакълът The Wall (преобразуван от Роджър Уотърс за представяне на големи и открити стадиони) е изнесен и в България. Шоуто бива проведено на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]] пред над 50 000 зрители. [[Роджър Уотърс]] кани на сцената 15 български деца с които да пее вечната "Another Brick In The Wall". По време на песента "Mother", точно след фразата ''"Mother, should I trust the government?"'' (''Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?''), на стената се изписва на български думата "ОСТАВКА" (виж [[Протести срещу кабинета „Орешарски“]]).
=== Последни прояви ===
Line 126 ⟶ 136:
== Групи в чест на Пинк Флойд ==
През 1990-те се появяват множество групи в чест на Пинк Флойд. Повечето от тях могат да възпроизвеждат ефектите и концертите почти като в оригинал.
* ''[[Острелиан Пинк Флойд Шоу]]'' (Australian Pink Floyd Show)
* ''[[Грейт Гиг ин дъ Скай]]'' (The Great Gig in the Sky)
Line 143 ⟶ 153:
<references />
== Библиография ==
* Ник Мейсън. Пинк Флойд отвътре. С., Изток-Запад, 2008.
{{Превод от|en|Pink Floyd|591185883}}
| |||