Пинк Флойд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м edit |
|||
Ред 16:
| бивши_членове = [[Ник Мейсън]]</br>[[Роджър Уотърс]]</br>[[Ричард Райт]]</br>[[Сид Барет]]</br>[[Дейвид Гилмор]]
| общомедия = Pink Floyd
}}
'''Пинк Флойд'''<ref>"Енциклопедия АБВ на попмузиката", 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство "Музика"</ref> ({{lang-en|Pink Floyd}})
Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите [[Сид Барет]], [[Ник Мейсън]], [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 1960-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в [[Ю Кей Сингълс Чарт]] и успешен дебютен албум. [[Дейвид Гилмор]] се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968 поради неговото износено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става
Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като
▲Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите [[Сид Барет]], [[Ник Мейсън]], [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 1960-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в [[Ю Кей Сингълс Чарт]] и успешен дебютен албум. [[Дейвид Гилмор]] се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968 поради неговото износено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става първи текстописец на групата, а от средата на 1970-те той доминира и в композирането на песните, разработва оригинални [[Концептуален албум|комнепции]] зад критично и търговски признатите им албуми ''[[The Dark Side of the Moon]]'' (1973), ''[[Wish You Were Here]]'' (1975), ''[[Animals]]'' (1977), ''[[The Wall]]'' (1979) и ''[[The Final Cut]]'' (1983).
▲Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като платен музикант. Те продължават да записват и да правят турнета до 1994 година, а през тези години издават два албума ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (1987) и ''[[The Division Bell]]'' (1994). През 1996 година са приети в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]], а през 2005 и в Залата на славата на британската музика, до 2013 те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят, включително 74,5 милиона сертифицирани бройки в САЩ.
След близо две десетилетия на проблеми, Пинк Флойд се събират отново през 2005 година за изпълнението си на [[Live 8|Лайв Ейт]]. В интервю за италианския вестник ''Република'' през 2006, Гилмор заявява, че Пинк Флойд са разпуснати. Запитан за бъдещето си, той обяснява, че групата е приключила с правенето на музика, както и че на 60-годишна възраст той предпочита да работи над свои проекти. Оттогава той и Уотърс многократно настояват, че нямат планове да се събират с останалите оцелели бивши членове на групата. Сид Барет умира през 2006, а Ричард Райт през 2008 година. Гилмор и Мейсън се присъединяват в едно от шоутата на Уотърс през 2011 година в [[O2 арена (Лондон)|O2 арена]] в Лондон.
Line 37 ⟶ 27:
== История ==
=== 1960-те ===
Групата ''Пинк Флойд'', наричана отначало ''Пинк Флойд Саунд'' (The Pink Floyd Sound), първоначално се състои от [[Боб Клоуз]]
През март [[1967]] излиза
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през [[1968]] г., когато китаристът [[Дейвид Гилмор]]
Сид Барет написва повечето композиции за първия албум, ''[[The Piper at the Gates of Dawn]]'' (Свирачът при изгрев слънце) ([[1967]]), чието име е заимствано от книгата за деца на [[Кенет Грейъм]] ''[[Шумът на върбите]]''
Албумът ''[[Atom Heart Mother]]'' (Майка с атомно сърце) ([[1970]]) достига първо място в класациите на [[Великобритания]]. Днес някои го считат за отживелица от психеделичния период, а Гилмор го описва като звучене на група, „лутаща се на тъмно“. Едноименната песен дължи много на аранжимента на [[Рон Гийсин]]
Пинк Флойд издава албуми със [[саундтрак]]ове към няколко филма, първият от които е ''More'' (Повече) на Барбет Шрьодер
=== 1970-те ===
През [[1970]] г. Пинк Флойд издава и албум със [[саундтрак]] към филма [[Забриски Пойнт (филм)|Забриски Пойнт]]
Звукът на групата е значително по-фокусиран в албума ''[[Meddle]]'' (Намеса) ([[1971]]), чиято 23-минутна епична балада ''Echoes'' (Ехо) се счита днес от много критици за една от най-добрите творби на ''Пинк Флойд''. Този албум включва още и изпълнената с настроение композиция ''One of These Days'' (Един от тези дни) (считана сега за концертна класика, с изкривен, безплътен вокал) и ''St. Tropez'' (Сен Тропе) в стил суинг. Впускането на групата в експерименти и изпробването на нововъведения е отразено в ''Seamus'' (Шеймъс) (първоначално ''Mademoiselle Nobs''), композиция, в която соло вокалът се изпълнява от руска [[хрътка]].
Line 61 ⟶ 51:
Албумът ''Dark Side of the Moon'' и последвалите го три албума: ''[[Wish You Were Here]]'' (Бих искал да си тук), ''[[Animals (албум)|Animals]]'' (Животни) и ''[[The Wall]]'' (Стената) често се смятат за върха в кариерата на Пинк Флойд. Първият от тези албуми, ''Wish You Were Here'', издаден през [[1975]], е в памет на Сид Барет, а текстовете му и посрещнатото с критика инструментално изпълнение ''Shine On You Crazy Diamond'' (Заблести, ти, луд диамант), както и класическата едноименна композиция, са свързани изключително с последствията от неговото психично разстройство.
През [[1977]] г. и след издаването на албума ''Animals'' музиката на групата все повече се подлага на критика от някои клонове на течението [[пънк рок]]
Епичната [[рок опера]] ''The Wall'' ([[1979]]), създадена главно от Роджър Уотърс, събужда отново интереса към Пинк Флойд и носи възторжени отзиви за групата и още един хит – песента ''[[Another Brick in the Wall]]'' (Още една тухла в стената) с популярните си фрази ''We don't need no education, we don't need no thought control'' (Не се нуждаем от никакво образование, не се нуждаем от никакъв контрол на мисленето). Изключителната композиция ''Comfortably Numb'' (Приятно вцепенен), неиздадена на сингъл (и интересно, мразена и от Уотърс, и от Гилмор), става крайъгълен камък за радио плейлисти на класически и албумно ориентиран рок и до днес се смята за една от най-известните песни на групата. Тя е единствената песен от първите четири концептуални албума на Пинк Флойд, която е отделена с пауза от предходната и следващата песен. Албумът става основа за [[шоу]], което се представя на турне, но поглъща огромни средства и води до финансова загуба. По това време Роджър Уотърс увеличава своето артистично влияние и затвърждава лидерското си място в групата, предизвиквайки чести конфликти с останалите членове и принуждавайки Ричард Райт да напусне групата (той се връща за няколко концерта на живо, но срещу фиксирано възнаграждение и по този начин става единственият член на Пинк Флойд, който изкарва пари от шоуто ''The Wall'', защото останалите трябва да покриват прекалено големите разходи). Копродуцент на албума е [[Боб Езрин]], приятел на Уотърс, който участва в написването на композицията ''The Trial'' (Процесът).
Албумът ''The Wall'' остава в списъка на най-продаваните албуми цели 14 години. През [[1982]] г. по него е направен филмът ''[[Пинк Флойд Стената]]'', чийто сценарист е Роджър Уотърс, а режисьор е [[Алън Паркър]]. Във филма участва основателят на групата [[Бумтаун Ратс]]
=== 1980-те ===
Line 74 ⟶ 64:
Всички членове на Пинк Флойд издават соло албуми, които постигат различна степен на успех сред критиката и на пазара. Албумът ''Amused To Death'' (Развеселен до смърт) на Роджър Уотърс е хвален изключително много.
През [[1990-те]] някои хора (най-вече [[Трент Резнър]] и Джим Коти
=== Изяви на живо ===
Line 81 ⟶ 71:
Пищните сценични шоута са характерни и за рок групата ''Дизастър Ериа'' (Disaster Area – район на бедствие), която създава най-силния шум във вселената и използва слънчеви изригвания за ефекти по време на шоутата и която е измислена от [[Дъглас Адамс]] в неговата поредица ''[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]''. Дъглас Адамс е личен приятел на Дейвид Гилмор и се появява веднъж като гостуващ китарист по време на турнето с шоуто ''P.U.L.S.E''.
На 30 август 2013 г. спектакълът The Wall (преобразуван от Роджър Уотърс за представяне на големи и открити стадиони) е изнесен и в България. Шоуто бива проведено на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]] пред над 50 000 зрители. [[Роджър Уотърс]] кани на сцената 15 български деца с които да пее
=== Последни прояви ===
Line 136 ⟶ 126:
== Групи в чест на Пинк Флойд ==
През 1990-те се появяват множество групи в чест на Пинк Флойд. Повечето от тях могат да възпроизвеждат ефектите и концертите почти като в оригинал.
* ''[[Острелиан Пинк Флойд Шоу]]'' (Australian Pink Floyd Show)
* ''[[Грейт Гиг ин дъ Скай]]'' (The Great Gig in the Sky)
Line 153 ⟶ 143:
<references />
* Ник Мейсън. Пинк Флойд отвътре. С., Изток-Запад, 2008.
{{Превод от|en|Pink Floyd|591185883}}
|