|
}}
== 08341572344 - prostituka na povikvane ==
'''Москва''' ({{lang-ru|{{Audio|ru-Moskva.ogg|Москва}}}}, {{IPA|[mɐˈskva]}}) е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[Русия]]. С население, според преброяването от 2010 г., от 11 503 501 души Москва е най-големият град в [[Европа]] и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.{{hrf|Федеральная служба государственной статистики|2013}}<ref>{{cite web |last=Young |first=Andy |year=2011 |url=http://siberianlight.net/moscow-population/ |title=Moscow Population 2011 |work=siberianlight.net |publisher=siberianlight.net |accessdate=2012-10-31 |lang=en}}</ref><ref>{{cite web |publisher=Blatant Independent Media! |year=2012 |url=http://www.blatantworld.com/feature/europe/most_populous_cities.html |title=Most Populous Cities In Europe |work=blatantworld.com |accessdate=2012-10-31 |lang=en}}</ref> С разширението на територията си на югозапад, проведено на 1 юли 2012 г., градът увеличава площта си 2,5 пъти до 2510 km², а населението — с 230 хиляди души.<ref>{{cite web |publisher=ITAR-TASS |year=2012 |url=http://www.itar-tass.com/en/c32/461491.html |title=Expansion of Moscow borders to help it develop harmonically: mayor |work=itar-tass.com |accessdate=2012-10-31 |lang=en}}</ref>
Москва е разположена на [[Москва (река)|едноименната река]] в [[Централен федерален окръг|Централния федерален окръг]], административен център е на [[Московска област]] (без да влиза в нея), като има [[Градове от федерално значение на Руската федерация|специален статут]] на субект на Руската федерация. В своята история градът е столица на поредица държави — от средновековното [[Московско княжество]] и наследилото го [[Руско царство]] до [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. В центъра на Москва се намира [[Московски кремъл|Кремъл]] — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален [[Президент на Русия|президент]] и на изпълнителната власт на страната. Кремъл е и един от няколкото [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|обекти на световното наследство]] в града. [[Катедрала]]та „[[Храм "Свети Василий Блажени"|Свети Василий Блажени]]“ на [[Червения площад]] край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в [[Русия]].
== География ==
=== Разположение ===
[[Файл:Moscow aerial view looking towards the south-east.JPG|мини|Изглед към града от северозапад]]
Москва се намира в централната част на [[Европейска Русия]], на двата бряга на река [[Москва (река)|Москва]] в [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с [[Волга]] канал [[Канал Москва|Москва]]. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река [[Яуза]], а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.
Територията на града през 2010 г. е 2510 km².{{hrf|mos.ru|2011}} Основната част от тази площ - 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг — около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.<ref>{{cite web |url=http://www.darwin.museum.ru/expos/oopt/?t=40 |title=Памятник природы "Высшая точка Москвы - 255 м над уровнем моря (Теплый Стан)" |publisher=www.darwin.museum.ru |accessdate=29 април 2009 |lang=ru}}</ref>
=== Климат ===
Климатът на Москва е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.
Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до -10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 г.,<ref>{{cite web |url=http://www.pogoda.ru.net/monitor.php?id=27612&month=7&year=2010 |title=Climate monitoring |lang=en |accessdate = 5 септември 2010}}</ref> а най-ниската - -42,2°C през януари 1940 г. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Москва (рекорди 1879 - 2009, норма 1971 - 2000)
|Източник=[http://pogoda.ru.net/climate/27612.htm pogoda.ru.net] и [http://www.worldweather.org/107/c00206.htm worldweather.org]
| Ян_ср=-7.5 | Ян_ср_валежи=46
| Фев_ср=-6.7 | Фев_ср_валежи=36
| Мар_ср=-1.4 | Мар_ср_валежи=32
| Апр_ср=6.3 | Апр_ср_валежи=38
| Май_ср=12.8 | Май_ср_валежи=52
| Юни_ср=17.1 | Юни_ср_валежи=84
| Юли_ср=18.4 | Юли_ср_валежи=90
| Авг_ср=16.4 | Авг_ср_валежи=80
| Сеп_ср=10.8 | Сеп_ср_валежи=67
| Окт_ср=5.0 | Окт_ср_валежи=66
| Ное_ср=-1.6 | Ное_ср_валежи=60
| Дек_ср=-5.4 | Дек_ср_валежи=53
| Годишно_ср=5.4 | Годишно_ср_валежи=705
| Ян_ср_мин=-10.3 | Ян_ср_макс=-4.9
| Фев_ср_мин=-9.9 | Фев_ср_макс=-3.5
| Мар_ср_мин=-4.7 | Мар_ср_макс=2.2
| Апр_ср_мин=2.1 | Апр_ср_макс=10.8
| Май_ср_мин=7.4 | Май_ср_макс=18.2
| Юни_ср_мин=12.0 | Юни_ср_макс=22.1
| Юли_ср_мин=13.8 | Юли_ср_макс=23.2
| Авг_ср_мин=12.0 | Авг_ср_макс=21.3
| Сеп_ср_мин=7.0 | Сеп_ср_макс=15.1
| Окт_ср_мин=2.0 | Окт_ср_макс=8.1
| Ное_ср_мин=-3.7 | Ное_ср_макс=0.6
| Дек_ср_мин=-7.9 | Дек_ср_макс=-3.1
| Годишно_ср_мин=1.7 | Годишно_ср_макс=9.2
| Ян_а_макс=8.6 | Ян_а_мин=-42.2
| Фев_а_макс=8.3 | Фев_а_мин=-38.2
| Мар_а_макс=17.5 | Мар_а_мин=-32.4
| Апр_а_макс=28.0 | Апр_а_мин=-21.0
| Май_а_макс=33.2 | Май_а_мин=-7.5
| Юни_а_макс=34.7 | Юни_а_мин=-2.3
| Юли_а_макс=38.2 | Юли_а_мин=1.3
| Авг_а_макс=37.3 | Авг_а_мин=-1.2
| Сеп_а_макс=32.3 | Сеп_а_мин=-8.5
| Окт_а_макс=24.0 | Окт_а_мин=-16.1
| Ное_а_макс=13.0 | Ное_а_мин=-32.8
| Дек_а_макс=9.6 | Дек_а_мин=-38.8
| Годишно_а_макс=38.2 | Годишно_а_мин=-42.2
| Друго=Дъждовни дни
| Ян_друго=11
| Фев_друго=8
| Мар_друго=8
| Апр_друго=9
| Май_друго=8
| Юни_друго=11
| Юли_друго=12
| Авг_друго=10
| Сеп_друго=11
| Окт_друго=10
| Ное_друго=12
| Дек_друго=12
| Годишно_друго=114
|}}
== История ==
{{основна|История на Москва}}
<div class="thumb tright"><div class="thumbinner" style="width:252px;"><timeline>
ImageSize = width:250 height:360
PlotArea = left:40 right:20 top:20 bottom:20
AlignBars = late
DateFormat = yyyy
Period = from:0 till:1050
TimeAxis = orientation:horizontal
ScaleMajor = unit:year increment:200 start:0
PlotData=
color:red width:10
bar:1400 from:0 till:40
bar:1638 from:0 till:200
bar:1710 from:0 till:160
bar:1725 from:0 till:145
bar:1738 from:0 till:138
bar:1775 from:0 till:161
bar:1785 from:0 till:189
bar:1811 from:0 till:270
bar:1813 from:0 till:215
bar:1825 from:0 till:242
bar:1840 from:0 till:349
bar:1856 from:0 till:369
bar:1868 from:0 till:416
bar:1871 from:0 till:602
bar:1888 from:0 till:753
bar:1897 from:0 till:1039
</timeline>
<div class="thumbcaption">
Население през 15-19 век, хиляди души
</div></div></div>
<div class="thumb tright"><div class="thumbinner" style="width:252px;"><timeline>
ImageSize = width:250 height:180
PlotArea = left:40 right:20 top:20 bottom:20
AlignBars = late
DateFormat = yyyy
Period = from:0 till:11000
TimeAxis = orientation:horizontal
ScaleMajor = unit:year increment:2000 start:0
PlotData=
color:red width:10
bar:1912 from:0 till:1617
bar:1920 from:0 till:1027
bar:1926 from:0 till:2101
bar:1939 from:0 till:4609
bar:1959 from:0 till:6133
bar:1979 from:0 till:8142
bar:1989 from:0 till:8972
bar:2002 from:0 till:10383
</timeline>
<div class="thumbcaption">
Население през 20-21 век, хиляди души
</div></div></div>
[[Файл:Kremlevskaya Naberezhnaja Moscow.hires.jpg|мини|200п|ляво|Изглед към Червената стена и катедралата „Христос Спасител“]]
[[Файл:Moscow_scene_Sanyo.jpg|мини|200п|ляво|Улица в Москва през 2003 г. На заден план се вижда статуя на [[Владимир Ленин|Ленин]].]]
=== Утвърждаване като политически център ===
Първото споменаване на Москва датира от [[1147]] година, когато според хрониките там се срещат князете [[Юрий Долгорукий]] и [[Светослав Олгович]].{{hrf|Comins-Richmond|2006}} Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо [[угро-фини|угро-финско]] население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров,{{hrf|The New York Public Library|2006}} заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237-1238, когато [[Монголска империя|монголците]] изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с [[Даниил Московски|Даниил]], най-малкия син на великия княз [[Александър Невски]] от династията [[Рюрикови]], превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с [[Твер]] и [[Нижни Новгород]].
Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз [[Иван I|Иван Калита]] нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимир-Суздал]] в Москва.<ref name="golden-ring"/> Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на [[Златна орда|Златната орда]] сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от [[Тохтамъш]], един от претендентите за престола на Златната орда.
=== Столица на Руската държава ===
През 15 век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз [[Иван III]] окончателно отхвърля зависимостта си от тях.{{hrf|Vogel|2002}} Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на [[Иван IV|Иван Грозни]], градът е превзет от войски на [[Кримско ханство|Кримското ханство]], които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.<ref>{{cite book | last = Richards | first = John F | year = 2006 | title = The Unending Frontier: An Environmental History of the Early Modern World] | publisher = University of California Press | location = | pages = 260 | isbn = 0520246780 | url = http://books.google.com/books?id=i85noYD9C0EC&pg=PA260&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | lang = en | ref = harv}}</ref>
В началото на 16 век и началото на 17 век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като [[Смутно време|Смутното време]]. През 1610 г. в града влизат [[Швеция|шведски]] войски, подкрепящи цар [[Василий IV|Василий Шуйски]]. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на [[Жечпосполита]], които са отблъснати на следващата година.
Установяването на династията [[Романови]] през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици - [[Солен бунт|Солния бунт]] през 1648 година, [[Меден бунт|Медния бунт]] през 1662 г., [[Стрелецки бунт|Стрелецкия бунт]] от 1682 г. През 1570-1571, 1592 и 1654-1656 година градът е силно засегнат от [[Чума|чумни]] епидемии.<ref>{{cite book | last = Alexander | first = John T | year = 2002 | title = Bubonic plague in early modern Russia: public health and urban disaster | publisher = Oxford University Press US | location = | pages = 17 | isbn = 0195158180 | url = http://books.google.com/books?id=IcljzNyv4EgC&pg=PA17&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | lang = en | ref = harv}}</ref>
През 1703 г. цар [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град [[Санкт Петербург]] на брега на [[Балтийско море]]. През 1712 година [[столица]]та на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.
=== В Руската империя ===
{{раздел-мъниче}}
Когато [[Наполеон Бонапарт]] нахлува през [[1812]] г., московчани се евакуират и подпалват града на [[14 септември]]. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През [[януари]] [[1905]] г. градът официално се сдобива с ''градски губернатор'' и [[Александър Адрианов]] става първият официален [[кмет]] на Москва.
=== Отново столица ===
След успеха на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през [[1917]] г. нейният водач [[Владимир Ленин]], боейки се от чужда интервенция, премества обратно [[столица]]та в Москва на [[5 март]] [[1918]] г.
Като жизнено важен възел от инфраструктурата на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] Москва, заедно с [[Ленинград]] и [[Киев]], е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през [[1941]] г. (''виж [[операция Барбароса]]'') През ноември [[1941]] г. немската [[група армии „Център“]] достига до покрайнините на града и е отблъсната от [[Червената армия]] при [[Битка при Москва|Московската отбранителна операция]].
През [[2005]] г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата [[Енергийна катастрофа в Москва (2005)|енергийна катастрофа]] в историята на [[Русия]].
== Административно деление ==
[[Картинка:Msk_all_districts.svg|мини|Административно деление на Москва]]
Москва, като административно-териториална единица, е разделена на 12 административни окръга. Тези 12 окръга са разделени на общо 146 муниципални (градски) района.
# [[Централен административен окръг]]
# [[Северен административен окръг]]
# [[Североизточен административен окръг]]
# [[Източен административен окръг]]
# [[Югоизточен административен окръг]]
# [[Южен административен окръг]]
# [[Югозападен административен окръг]]
# [[Западен административен окръг]]
# [[Северозападен административен окръг]]
# [[Зеленоград]]
# [[Новомосковски административен окръг]] (от 2012 г.)
# [[Троицки административен окръг]] (от 2012 г.)
== Икономика ==
В Москва са концентрирани близо 24% от БВП на Русия,<ref>[http://www.bloomberg.com/news/2010-09-28/medvedev-fires-moscow-s-mayor-yury-luzhkov-citing-a-loss-of-confidence-.html Medvedev Fires Moscow Mayor Luzhkov After Conflict - Bloomberg<!-- Bot generated title -->]</ref> като БВП на самия град е около $ 340 млрд. за 2008 година.<ref>{{cite news |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2009/02/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2014&ssd=1&sort=subject&ds=.&br=1&pr1.x=52&pr1.y=12&c=922&s=NGDP_R%2CNGDP_RPCH%2CNGDP%2CNGDPD%2CNGDP_D%2CNGDPRPC%2CNGDPPC%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CPPPSH%2CPPPEX%2CPCPI%2CPCPIPCH%2CPCPIE%2CPCPIEPCH%2CLP%2CBCA%2CBCA_NGDPD&grp=0&a=|date=2010-03-11 |accessdate=2010-03-11 |publisher=IMF Russia Economy |title=Russia GDP and PPP conversion rate}}</ref> Москва има и най-ниската безработица в цяла Русия, под 1% за 2010 г., сравнено със 7% за страната. Средната работна заплата на московчани е 41 600 [[Руска рубла|рубли]] (1 320 [[Щатски долар|долара]]), почти два пъти средната работна заплата за цяла Русия (25 600 рубли, или 810 долара), и е на 4-то място от всички федерални субекти по този показател.<ref name="bofit_42_2010">{{cite web|url=http://www.bof.fi/NR/rdonlyres/A0C226F8-3D3F-4B6F-8AA3-B621E963D4CC/0/w201042.pdf|title=BOFIT Weekly 42/2010|publisher=Bank of Finland’s Institute for Economies in Transition|date=2010-10-22}}</ref>
В Москва са разположени главните квартири на редица големи корпорации, включително и на най-голямата руска компания — [[Газпром]]. Тук се осъществяват 17% от всички продажби и 13% от цялата строителна дейност в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.gks.ru/bgd/free/B11_00/IssWWW.exe/Stg/dk11/6-0.htm|title=Average salary in Russia from Russia's Federal Statistics Service}}</ref>
Т.нар. [[Москва Сити|Московско сити]] или официално ''Московски международен делови център — ММДЦ Москва Сити'' е символ на икономическия подем на Русия в последните години. Това е новостроящ се район в западната част на града, на Краснопресненска крайбрежна (''Краснопресненская набережная''). На територия с обща площ от около 1 000 хка (1 km²) активно се провежда строителството на комплекс от [[Небостъргач|небостъргачи]] с предназначението да бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса е акционерното дружество „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през [[1992]] г. Амбициите на консорциума „Сити“ е ММДЦ „Москва Сити“ е да построи най-високите сгради в [[Европа]], а комплекса да се превърне в най-големия търговски център в света.
== Култура ==
Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е [[Болшой театър]]. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава. В Москва се намира и [[Руска държавна библиотека|Руската държавна библиотека]], най-голямата в страната. В колекциите на [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]] и [[Музей за изобразително изкуство "А.С.Пушкин"|Музеят за изобразително изкуство "А.С.Пушкин"]] са събрани световни и руски шедьоври. [[Новодевически манастир|Новодевическият манастир]] със своята уникална архитектура от 16 век, който от [[2004]] г. е част от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световното културно наследство на ЮНЕСКО]], е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.
Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. [[Дача]]та също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. [[Московски зоопарк|Московският зоопарк]] е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.
Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.
== Транспорт ==
Уличната мрежа на Москва има радиална структура — радиални пътища, събиращи се в центъра на града край [[Кремъл]], и няколко концентрични пръстена. Най-вътрешният от тях, [[Булварное Колцо]], е построен на мястото на вътрешната крепостна стена от 16 век.<ref name="golden-ring">{{cite web | url = http://www.moscow-city.ru/download/source/Golden_Ring_Engl.pdf/8-11.pdf | format = PDF | title = Along the Moscow Golden Ring | publisher = Moscow, Russia Tourist Information center | lang = en | accessdate = 5 юли 2006}}</ref> Булварное Колцо не образува пълен пръстен, прекъсвайки между църквата „[[Христос Спасител (Москва)|Христос Спасител]]“ и река Яуза. Вторият пръстен, [[Садовое Колцо]], също следва разположението на крепостна стена от 16 век,<ref name="golden-ring"/>
[[Трети транспортен пръстен]] е завършен през 2005 г. като скоростна магистрала, а [[Четвърти транспортен пръстен]], също с магистрални габарити, е в процес на строителство. Най-външният пръстен, който служи и за граница на по-голямата част от града, е [[Московски околовръстен автомобилен път|Московският околовръстен автомобилен път]].
=== Метро ===
{{основна|Московско метро}}
Радиално разположение имат и трасетата на [[Московско метро|Московското метро]]. То е второто най-натоварено метро в света след токийското,<ref>{{Cite news|url = http://www1.voanews.com/english/news/europe/Moscow-Subway-System-Second-Only-to-Tokyo-in-Usage--89392252.html| title =Moscow Subway System Second Only to Tokyo in Usage | work= VOA| date = 2010-03-29 | accessdate = 2010-04-01}}</ref> и има обща дължина на линиите от почти 314 km. Има 12 линии с общо 188 станции. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 ([[Люблинская]]) и линия 11 ([[Каховская]]); линия 4 ([[Филевская]]) и линия Л1 ([[Бутовская]]), които са оттенъци на основен цвят.
Повечето линии минават радиално през града, с изключение на [[Колцевая]] (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.
Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите — влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски.
== Туризъм ==
Значителна роля в икономиката на града е туристическия бизнес, свързани с приемането на гости от [[Русия]] и други страни, както и свързаните с икономическа дейност в сектора на услугите. Всяка година на посещение в Москва за повече от четири милиона туристи, повечето гости са от [[Германия]], [[САЩ]], [[Китай]], [[Великобритания]], [[Франция]], [[Турция]], [[Италия]], [[Израел]], [[Япония]] и [[Испания]]. В началото на 2007 година на всеки 10 чужденци влизат [[Русия]] с туристическа цел, седем дойдоха в Москва.
== Спорт ==
В Москва се намира най-големият стадион в Русия - [[Лужники (стадион)|Лужники]]. По-известните московски спортни отбори са: [[ЦСКА Москва|ЦСКА]], [[ФК Спартак Москва|Спартак]], [[ФК Локомотив Москва|Локомотив]], [[Динамо Москва|Динамо]] и [[ФК Торпедо Москва|Торпедо]]. Във футбола най-титулуваният футболен отбор е Спартак. Червено-белите имат 9 титли на страната. През 2005 година [[ЦСКА Москва]] печели [[Лига Европа|купата на УЕФА]]. „Армейците“ имат и най-силният баскетболен отбор в страната. Те са печелели Евролигата 6 пъти и имат 17 титли на Русия.
== Бележки ==
<references />
; Цитирани източници
* {{cite web | publisher = КонсультантПлюс | year = 2013 | url = http://base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=LAW;n=118896 | title = Постановление Правительства РФ от 31.08.2011 N 725 "О составе территорий, образующих каждую часовую зону, и порядке исчисления времени в часовых зонах, а также о признании утратившими силу отдельных Постановлений Правительства Российской Федерации"
| work = base.consultant.ru | accessdate = 2013-05-22 | lang = ru}}
* {{cite web | publisher = Федеральная служба государственной статистики | year = 2013 | url = http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm | title = Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1. Численность и размещение населения | work = gks.ru | accessdate = 2013-05-22 | lang = ru}}
* {{cite web | last = Comins-Richmond | first = Walter | year = 2006 | url = http://faculty.oxy.edu/richmond/csp8/history_of_moscow.htm | title = The History of Moscow | publisher = Occidental College | accessdate = 2006-07-03 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = mos.ru | year = 2011 | url = http://www.mos.ru/press-center/press_releases/index.php?id_4=19417&afrom_4=25.10.2010&ato_4=03.08.2011 | title = О совместных предложениях Правительства Москвы и Правительства Московской области по изменению границ столицы Российской Федерации — города Москвы | work = mos.ru | accessdate = 2013-05-22 | lang = ru}}
* {{cite web | publisher = The New York Public Library | year = 2006 | url = http://russia.nypl.org/events/Kremlin.html | title = Russia Engages the World: The Building of the Kremlin, 1156–1516 | accessdate = 2006-07-03 | lang = en}}
* {{cite web | last = Vogel | first = Michael | year = 2002 | url = http://www.iusb.edu/~journal/2002/vogel_2/vogel.html | title = The Mongol Connection: Mongol Influences on the Development of Moscow | publisher = Indiana University South Bend | accessdate = 2006-07-03 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20060107213535/http://www.iusb.edu/~journal/2002/vogel_2/vogel.html | archivedate = 2006-01-07 | lang = en}}
== Вижте още ==
* [[Трети Рим]]
* [[Личности (Москва)|Личности, свързани с Москва]]
== Външни препратки ==
* [http://www.nomer.org/moskva/ Телефонен указател на Москва]
* [http://maps.yandex.ru/moscow Карта на Москва и Московска област (Яндекс.ру — Карта Москвы и Московской области)]
* [http://www.moscowmap.ru/imap_metro.shtml Карта на Московското метро (www.moscowmap.ru)]
{{Най-големите градове в Русия}}
{{Субекти на Руската федерация}}
{{Столици в Европа}}
| 