Уикипедия

Варна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.10.112.190 (б.), към версия на Stealth
MULE V PAZARA
Ред 1:
{{към пояснение|Варна|Варна (пояснение)}}[[File:Theotokos Cathedralnight.jpg|150px]]<div class="reflist4" style="height: 180px; overflow: auto; padding: 3px; border: 1px solid #ababab;">
abe ei maaaama vi deeba parplochi bezpolezniiiiiiiiii momoomo
{{Селище в България
<gallery>download(2).jpg
| картинка = Varna-Collage-TB.jpg
</gallery>
| картинка-размер = 320px
| картинка-описание = [[Аспарухов мост]], крайбрежието на [[Черно море]], [[Евксиноград]], [[Варненски археологически музей]], Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм "[[Успение Богородично]]", ''[[Дръзки]]'', Военен клуб, [[Дворец на културата и спорта]], Древноримски бани, Етнографски музей
| герб=Герб на Варна, България.svg
| знаме=Знаме на Варна, България.svg
| екатте = 10135
| надм-височина=0-170
| население-нси ={{повишение}} 334 870
| пощ-код=9000-9030
| тел-код=052
| сев-ширина=43.217
| изт-дължина=27.917
| карта-положение = left
| адрес-община=бул. "Осми приморски полк " 43<br/>тел.: 6929 (автоматична централа)<br/>Е-поща: [mailto:info@varna.bg info@varna.bg]<br/>Официален Сайт: [http://www.varna.bg www.varna.bg]
| bgmaps=x=968626E814AA970CF22&y=908226E314AA970CF22|sat=43.217,27.917|
| площ = 154,236
}}
'''Ва&#768;рна''' е град в Североизточна [[България]], разположен по бреговете на [[Черно море]] и [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е административен център на едноименните [[община Варна|община]] и [[Област Варна|област]]. Той е най-големият град в [[Северна България]] и по [[Българско Черноморие|българското Черноморие]]. Преброяването на населението през 2011 г. изброява 334 870 души, което поставя [[Варна]] на трето място по големина в [[България]] след [[София]] и [[Пловдив]]. На територията му е разположено [[Военноморски сили|Адмиралтейството]] на [[Българска армия|Българската армия]].
 
В града се съхранява принадлежащото на [[Култура Варна]] златно съкровище от [[халколит]]а, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mgu.bg/geoarchmin/naterials/12Kostov%26Pelevina.pdf |заглавие=COMPLEX FACETED AND OTHER CARNELIAN BEADS FROM THE VARNA CHALCOLITHIC NECROPOLIS: ARCHAEOGEMMOLOGICAL ANALYSIS |достъп_дата=9 април 2013 |автор=Kostov, R., Pelevina, O.| дата=2008 |формат=pdf |издател= Proceedings of the International Conference of Geoarchaeology and Archaeomineralogy |език=английски}}</ref>. Варна често се нарича „морската столица“<ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=51034 Как Варна стана морската столица]</ref> или „лятната столица на България“.<ref>[http://www.veda-bg.eu/?lang=bg&page=varna Информация за град Варна]</ref><ref>[http://www.igal.biz/bg/regions.php Строителна компания Игал, информация за град Варна]</ref> и е важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите [[Варненско лято]], [[Любовта е лудост]], [[Международен куклен фестивал "Златният делфин"|Златният делфин]], [[Август в изкуствата]], [[Видеохолика]] и други.
 
Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и [[Европейска столица на културата]] 2019 г.
 
== География ==
=== Местоположение ===
[[Картинка:Варна от космоса.jpg|мини|дясно|250п|Сателитна снимка на Варна и [[Варненско езеро|езерото]]]]
Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на [[Варненски залив|Варненския залив]] и край [[Варненско езеро|Варненското езеро]]. Най-южната и централната част на града се свързват посредством [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]]. Варна заема площ от 238 km<sup>2</sup>.
 
Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]] и [[Галата (квартал)|Галата]]. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.
 
Около града постепенно се образува [[агломерация]] с вилните зони край „[[Евксиноград]]“, квартал [[Виница (Област Варна)|„Виница“]], чак до „[[Златни пясъци]]“ . Територията в посока град [[Аксаково]] също е в процес на застрояване.
 
В чертите на града са курортните комплекси [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. Св. Константин и Елена]] и [[Златни пясъци]]. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35–50&nbsp;°C.<ref>[http://go.varna.bg/adm/docs/plan_bedstviq.htm План за защита на населението при бедствия, община Варна]</ref>
 
=== Aдминистративно деление ===
Според ''Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна)''<ref>http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321</ref>, територията на град Варна е разделена на следните 5 [[район]]а:
{| class="wikitable"
|-
! Район
! Квартали
|-
| [[Аспарухово (район)|„Аспарухово“]] <br/>(27 252 жители)
| квартали [[Аспарухово (квартал на Варна)|„Аспарухово“]], [[Галата (квартал)|„Галата“]]
|-
| [[Владислав Варненчик (район)|„Владислав Варненчик“]] <br/> (49 197 жители <ref>http://www.vladislavovo.bg/bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=952 Демографска характеристика на район Владислав Варненчик</ref>)
| квартали [[Владислав Варненчик (квартал)|„Владиславово“]], [[Кайсиева градина (квартал на Варна)|„Кайсиева градина“]]
|-
| [[Младост (район във Варна)|„Младост“]] <br/> (87 386 жители)
| квартали [[Възраждане (квартал на Варна)|„Възраждане“]], [[Младост (квартал на Варна)|„Младост“]], [[Михаил Иванов (квартал)|„Михаил Иванов“]], [[Победа (квартал на Варна)|„Победа“]], [[Трошево (квартал на Варна)|„Трошево“]]
|-
| [[Одесос (район)|„Одесос“]] <br/> (85 341 жители)
| квартали [[Център (Варна)|Център]], [[Христо Ботев (Варна)|„Христо Ботев”]]
|-
| [[Приморски (район)|„Приморски“]] <br/>(104 150 жители)
| квартали [[Виница (Област Варна)|„Виница“]], [[Изгрев (квартал на Варна)|„Изгрев“]], [[Левски (квартал на Варна)|„Левски“]], [[Цветния квартал (Варна)|„Цветен квартал“]], [[Морска градина (Варна)|„Морска градина“]], [[Чайка (квартал на Варна)|„Чайка“]], [[Бриз (квартал на Варна)|„Бриз“]], [[Траката (квартал на Варна)| „Траката“]], „[[Евксиноград]]“;<br/> курорти [[Свети Илия (курорт)|„Свети Илия“]], [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|„Св. Св. Константин и Елена“]], „[[Слънчев ден]]“, [[Ален мак (курорт)|„Ален мак“]], [[Чайка (курорт)|„Чайка“]], [[Ривиера (курорт)|„Ривиера“]], „[[Златни пясъци]]“
|}
 
=== Климат ===
[[Картинка:TempVarna.png|мини|Средногодишни температури във Варна за периода
1973 г. - 2012 г. Повишаване на средногодишната
тепература за измервания период с 0.65°С]]
[[Климат]]ът на Варна е с морско и континентално влияние. Средна януарска температура 1,9 °С, средна юлска 22,4 °С, средногодишна 12,2 °С., абсолютна минимална температура –19 °С, абсолютна максимална 41 °С. Средните годишни валежи са 540.3 мм.
Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.
 
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Варна, България
|Източник=[http://climatebase.ru/station/15552/?lang=en]
 
| Ян_ср= 1.9 | Ян_ср_валежи=31.8
| Фев_ср= 2.8 | Фев_ср_валежи=29.9
| Мар_ср= 5.7 | Мар_ср_валежи=43.7
| Апр_ср= 10.3 | Апр_ср_валежи=57
| Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=43.9
| Юни_ср= 19.9 | Юни_ср_валежи=57.6
| Юли_ср= 22.4 | Юли_ср_валежи=50.7
| Авг_ср= 22.3 | Авг_ср_валежи=41.4
| Сеп_ср= 18.3 | Сеп_ср_валежи=44.1
| Окт_ср= 13.5 | Окт_ср_валежи=42.6
| Ное_ср= 8.4 | Ное_ср_валежи=55.6
| Дек_ср= 4.1 | Дек_ср_валежи=42
| Годишно_ср= 12.2 | Годишно_ср_валежи= 540.3
| Ян_ср_мин= -1.7 | Ян_ср_макс= 6.2
| Фев_ср_мин= -1.1 | Фев_ср_макс= 7.4
| Мар_ср_мин= 1.7 | Мар_ср_макс= 10.3
| Апр_ср_мин= 6.1 | Апр_ср_макс= 14.8
| Май_ср_мин= 10.8 | Май_ср_макс= 20.4
| Юни_ср_мин= 15 | Юни_ср_макс= 25.1
| Юли_ср_мин= 17.2 | Юли_ср_макс= 27.8
| Авг_ср_мин= 17.1 | Авг_ср_макс= 27.9
| Сеп_ср_мин= 13.5 | Сеп_ср_макс= 23.9
| Окт_ср_мин= 9.1 | Окт_ср_макс= 18.6
| Ное_ср_мин= 4.6 | Ное_ср_макс= 12.8
| Дек_ср_мин= 0.5 | Дек_ср_макс= 8.1
| Годишно_ср_мин= 7.8 | Годишно_ср_макс= 17
| Ян_а_макс= 21.2 | Ян_а_мин= -19
| Фев_а_макс= 22.5 | Фев_а_мин= -17.2
| Мар_а_макс= 29.5 | Мар_а_мин= -13.5
| Апр_а_макс= 29 | Апр_а_мин= -5
| Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= 0
| Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 7
| Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 7
| Авг_а_макс= 40.5 | Авг_а_мин= 7
| Сеп_а_макс= 37.2 | Сеп_а_мин= 1.1
| Окт_а_макс= 33 | Окт_а_мин= -7.7
| Ное_а_макс= 27 | Ное_а_мин= -10
| Дек_а_макс= 21.2 | Дек_а_мин= -17
| Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -19
|}}
 
== История ==
{{Основна|История на Варна}}
 
=== Име ===
Варна носи между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. името ''Сталин''. Предполага се, че сегашното му име идва от [[Старобългарски език|старобългарското]] ''*варнъ'' - „черен, вран“.<ref>{{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I ( А — З ) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 121}}</ref> Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща минерален извор.<ref>Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001</ref>
 
=== История на града ===
==== Районът през Древността ====
[[Картинка:Odesos-thermae-in-Varna.jpg|thumb|300px|Римските терми]]
Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха ([[палеолит]]а) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. [[Побити камъни|Побитите камъни]]. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит [[Варненски халколитен некропол|Варненският халколитен некропол]], който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от [[сребро]], [[мед (елемент)|мед]], [[бронз]], [[кремък]] и [[глина]].
 
Известно е, че на брега на [[Варненски залив|Варненския залив]], където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта [[Одесос]], което е старогръцки превод на по-старото име&nbsp;— Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на [[Аполон]] и [[Дионис]]. През следващите години и векове [[крепост]]та е под властта на много завоеватели, включително [[Александър Македонски]], но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. <ref>[http://bg.zonebulgaria.com/cherno_more/varna/istoria/ История на Варна]</ref> Градът остава македонско владение до смъртта на [[Лизимах]] през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.
 
В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза [[Пентаполис]] между градовете Томи (днес [[Констанца]]), Калатея, Месемврия (днес [[Несебър]]) и Аполония Понтика (днес [[Созопол]]). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира [[вино]]то, произведено във варненския край. <ref>[http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm Музейна библиотека - Варна]</ref>
 
През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на [[Римската империя]] през 395 г. той е включен в границите на [[Римска империя|Източната Римска империя]], известна още като [[Византия]]. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.
 
Нападенията на [[готи]]те от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През [[447]] г. [[император]] [[Теодосий II]] сключва примирие в Одесос с [[Атила]], вожда на [[хуни|хуно-българите]], като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император [[Юстиниан I]] градът изживява икономически и културен подем.
 
==== Българско и византийско средновековие ====
В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на [[авари]] и [[славяни]] и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има прабългарски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от [[Теофан Изповедник]] и [[Патриарх Никифор]] във връзка с поемането на контрола на земите отвъд [[Дунав]] от аспаруховите [[българи]] и тяхната победа при [[Онгъл]]а над [[ромеи]]те през 680 г.
 
През VII век кан [[Аспарух]] превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. <ref>[http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna1.htm Музейна библиотека - Варна]</ref>
 
След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на [[византийци]]те, ту на [[българи]]те, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през 11 век.
 
В края на VIII век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан [[Паган]], който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през [[864]] г. по времето на цар [[Борис I]], градът става важен християнски център, начело на който стоял [[митрополит]]. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар [[Калоян]] я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града.
 
През XIII — XIV век във Варна има не само български, но и [[Венеция|венециански]], [[ромеи|ромейски]], [[Генуа|генуезки]], [[Дубровник|дубровнишки]] и [[Флоренция|флорентински]] търговци. През 1369 г. цар [[Иван Александър]] отстъпва Варна на добруджанския [[деспот]] [[Добротица]] в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на [[Видин]] в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син [[Иванко Тертер]].<ref>http://varna.info.bg/middle_ages.htm</ref> От 1372 до 1389 г. Варна е включена в [[Карвунско деспотство|Карвунското деспотство]] на [[Балик]].
 
==== Под османска власт ====
През 1389 г. Варна е завладяна от [[Османска империя|османските турци]]. На 10 ноември 1444 г. [[битка при Варна|край града]] обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал [[Владислав III]], наречен Варненчик, и [[Трансилвания|трансилванският]] [[войвода]] [[Януш Хунияди]] са победени от османците. Днес в морската столица има изграден [[Парк-музей "Владислав Варненчик"|мавзолей]] на християнския военачалник.
 
По времето на османското владичество Варна запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на [[Османската империя]], [[Великобритания]] и [[Франция]], които заедно воюват срещу [[Русия]] по време на [[Кримската война]] (1854 — 1856).
 
На [[12 март]] [[1860]] г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.
 
На [[24 май]] [[1862]] г. във Варна за първи път са почетени Св. Св. [[Кирил и Методий]].
 
По времето на тази война през Варна е прекарана [[телеграф]]на линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.
 
Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския предварителен мирен договор]] от 3 март 1878 г. и на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 13 юли 1878 г.
 
==== Първи години след Освобождението ====
[[Картинка:Euxinograd -panorama.JPG|мини|Резиденция [[Евксиноград]]]]
[[Картинка:Drazki-VNmuseum.jpg|мини|Българският боен кораб „[[Дръзки]]“]]
След [[Освобождение]]то във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, [[евреи]], [[арменци]], [[татари]] и [[гагаузи]]. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна. Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи при общо население от 21 000 души.<ref>[http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/d_part4.htm История на Варна], varna-bg.com</ref> Чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият ''Балък-пазар''. Другият важен обществен център след Освобождението е ''Мусалата'' в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с ''Ченгене-пазар'' (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 - гърци, 1 българин и 1 арменец.<ref>[http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/d_part1.htm История на Варна], varna-bg.com</ref>
 
След Освобождението градът се развива като важен [[търговия|търговски]], [[пристанище]]н и [[индустрия|индустриален]] център. Изграждат се едни от големите [[памук]]о[[текстил]]ни, [[корабостроене|корабостроителни]] и [[кораборемонт]]ни [[предприятие|предприятия]] в страната.<ref>[http://varna.zazz.info/?cat=2909 Икономика и инфраструктура]</ref>
 
Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият [[Ориент Експрес]].
 
През мандата на [[Кръстьо Мирски]] като кмет на Варна през годините 1888 - 1890 г. се осъществява грандиозна програма за изправяне и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се финансира от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветен план. Построяват се училищата "Св.Кирил", "Св.Наум", разширява се у-ще "Св.Методий". През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първия план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.<ref>[http://www.varna.bg/bg/articles/264/Krastiu_Mirski.html Кръстьо Мирски]</ref>
 
През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходите 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна - Бургас - Цариград.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=38337 Първите ни кораби “България” и “Борис” поемат за Цариград през 1894 г., в.Монитор, 10.4.2005 г.]</ref> През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във [[Варненски залив|Варненския залив]]. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с [[Аквариум (Варна)|аквариум]].
 
През януари 1896 г. правителството на [[Константин Стоилов]] предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на [[Военноморски сили]]. Унтерофицерската школа в [[Русе]] се разделя и във Варна се формира [[Висше военноморско училище|Машинно училище за подготовка на машинисти за флота]]. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.
 
Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани&nbsp;— Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.
 
На 12 май 1896 г. по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан [[Петко войвода]] и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков<ref>http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm</ref>. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25&nbsp;256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34&nbsp;922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст&nbsp;— тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от [[Одринска Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на [[българи]]те. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, [[Тракия]] и [[Добруджа]] достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50&nbsp;819 жители.
 
През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер [[Тодор Бояджиев]]. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]] от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.
 
Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на [[Балканската война]] те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. <ref>Стара Варна на границата между две столетия, [[Петър Стоянов (историк)|Петър Стоянов]], ИК "Стено" 1995 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. 225 души от Варна са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.</ref>
 
До Балканските войни Варна се развива като главен търговси център на България за внос на стоки от средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вносът се засилва и износът през варненското пристанище. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява най-големият си възход.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 29</ref>
 
==== Бежанци, подем на икономиката и начало на туризма ====
{| class="wikitable" align="right"
|+ Международен стокооборот през Черноморските пристанища
|||colspan="2" | <center>'''Варна'''</center>||colspan="2" | <center>'''Бургас'''</center>
|-
|Година||Внос||Износ||Внос||Износ
|-
|1920||47,80%||15,20%||14,20%||42,40%
|-
|1925||20,20%||13,50%||21,60%||36,10%
|-
|1930||14%||12,70%||18,60%||34,30%
|-
|1937||11,60%||15,80%||24,70%||27,40%
|}
 
[[Балкански войни|Балканските войни]] слагат край на подема в търговски оборот на стоки, а отнемането на [[Южна Добруджа]] от България и притокът на бежанци от [[Македония]], [[Тракия]] и [[Добруджа]] (над 30 000) в града засилва безработицата и бедността, и допълнително усложнява нелекото следвоенно положение на гражданите.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 29</ref> Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, което води до нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 37</ref>
 
В началото на 20-те години на ХХ в., благодарение на вноса на суровини през пристанището, подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост. Така е осигурена работа на хиляди хора и градът се превръща във водещ индустриален център в североизточна България през следващите 10-15 години.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 31</ref> През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 г. се открива първата държавна корабостроителница.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 33</ref> [[Голямата депресия]] не подминава и Варна - в края на 20-те години на ХХ в. икономическата криза нанася тежък удар на промишлеността и води до многобройни фалити и съкращения на работници, последвани от стачки и социално напрежение. През 1931 г. безработните са над 3000 души<ref name="Стоянов 36">Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 36</ref> Икономическо оживление настъпва в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Старите предприятия се разширяват, създават се нови. Тенденцията на възход на промишленото производство се запазва до [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name="Стоянов 36"/>
 
На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 76</ref>. На 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани.<ref name="Стоянов 77">Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 77</ref> С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г. и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.<ref name="Стоянов 77"/> В годината на откриването морските бани привличат на 12 000 посетители, които през следващата година достигат 38 000, а през 1928 г. - 40 000. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие, като броят на курортистите е 30-50 000. Делът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината, туристите внасят между 180-200 милиона лева в местната икономика - средства с огромно значение за развитието на стопанския живот в града.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 79</ref>
 
Нарастващия поток от хора в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процесът на строеж на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 km кетонирани и павирани улици /23% от цялата градска мрежа/. Показател, по който е първенец в България.<ref name="Стоянов 87">Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 87</ref> През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а наравно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души общо.<ref name="Стоянов 87"/>
 
==== Развитие по време на социализма ====
На 8 септември 1944 [[Червена армия|Съветски войски]] (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска, а във Варна морската пехота извършва десант. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на [[Трета българска армия]] ген. [[Никола Христов]] е убит.<ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944-1947]</ref> С окупацията още на 8 септември във Варна се установява управление на [[ОФ]]<ref>Информационен бюлетин град Сталин г. I, 2, 1.IX 1955 стр. 22</ref>, като всички дейности на градското управление се съгласуват със съветското командване.
 
В пръвите дни на окупацията градът изпитва остър недостиг на храна, дрехи, топливо, като за справянето с проблема руското командване предава на местната управа пленените с продоволствия близки германски складове. <ref name="кметове на верна">Кметове на Варна, Томова, Красимира с. 118</ref> Наред с това за нуждите на населението и съветската армия започват доставки на животни във варненската кланница от Румъния.<ref>Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 119</ref> В следващите години има остър недостиг на жилищни сгради, а единствената строителна организация в града „Строемаг“ се справя незадоволително.<ref>(Териториален държавен архив, Варна, ф. 65 оп.4 а.е. 9, л.3)</ref> В тези години управлението на [[БКП]] национализира фабрики и частни предприятия, както и баните.
 
Новата градската управа подпомага културата и изкуството. Още през 1946 г. се създава държавен симфоничен оркестър<ref>ИБ гр. Сталин г.II ,3 юни 1956, стр. 29</ref>, през 1947 се откриват варненската опера и балетът към нея. През 1953 е открит кукленият театър, а през 1955 - музеят на революционното движение (днес Музей за история на Варна), през 1955 г. - институтът за усъвършенстване на учители.<ref>Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 128</ref>
 
През ноември 1944 е открита нова електроцентрала.<ref>Музей за най-нова история, Варна Инд N 18818/А, Информация на Гина Димова, съпруга, С., 15.X.1996, стр. 1</ref> През 1950 г. са открити градската болница и заводът „Елпром“.<ref>Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 124</ref> В периода 1953-55 е построен хлебозаводът, а на 1 септември 1955 е открит сухият док за ремонт и поддръжка на кораби.
 
От 20 декември 1949 до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, Сталинград, на името на [[Йосиф Сталин]].<ref>http://varna.info.bg/name_of_varna.htm</ref> Поради голямата миграция към града Министерският съвет ограничава приемането на нови граждани в град Сталин.<ref>Музей за най-нова история, Варна Инд N 18829</ref> Краят на 50-те години на века е белязан с дейности по разширяването и благоустройството на Морската градина. През 1956 г. е изграден детският кът (две години след него е открито декоративно езеро), а година по-късно и Летният театър. Алеята на възрожденците е освежена, засети са нови дървета, а през 1959 г. е открит Пантеон на загиналите в борбата против фашизма. С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. започва изграждането на курортна Св. Св. Константин и Елена (Дружба), а от август 1956 г. - и на Златни пясъци.<ref>Варна&nbsp;— архитектура, архитекти, стр. 72</ref> Строежът на нови хотели в Св. Св. Констанин и Елена започва през 1956 г., а курортът е завършен в края на 60-те години на века.
 
Първата копка в комплекса Златни пясъци е направена през 11 август 1956 г., строежът на хотели се извършва бурно, което води и до известно еднообразие в плановите схеми. <ref>Варна&nbsp;— архитектура, архитекти, стр. 74</ref>
 
Шестдесетте години на века преминават в бум на строителството и развитието на промишлеността. Първата панелна сграда в града е изградена през 1959 г., а панелни сгради започват да се строят масово от 1962 г. <ref>Варна&nbsp;— архитектура, архитекти, стр. 76</ref> През 1963 г. е открит заводът за манометри "Черно море", който всъщност произвежда военно оборудване. <ref>Години на непрекъснат възход Варна 1963, 11</ref>. През 1975 г. към града са присъединени селата [[Виница (квартал на Варна)|Виница]], [[Владислав Варненчик (квартал)|Владиславово]] и [[Галата (квартал)|Галата]].<ref>{{cite web | publisher = НСИ | year = 2010 | url = http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=56248&ezik=bul&e=65850 | title = Справка за гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна към 22.04.1975 г. | work = Национален регистър на населените места | accessdate = 5 ноември 2010 | ref = harv}}</ref>
 
==== Варна след 1990 г. ====
{{раздел-мъниче}}
 
== Население ==
=== Брой на населението ===
Първите информации за населението на Варна са от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след Освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.). Тогава градът е бил вторият по големина в Княжество България, след Русе. <ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София]</ref> <ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm Populstat]</ref> <ref name="BAN">[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887-1946) – „БАН“]</ref> След [[Съединение на България|Съединението]] Варна губи второто си място и оттогава е третият по население град в България.
 
Днес във Варна живеят около 5% от населението на страната.<ref>[http://grao.bg/tna/tab01.html Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване]</ref> Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в [[България]], а населението на общината е 343 704 жители&nbsp;— втора община по население в [[България]].
 
Спрямо данните на [[НСИ]] към 31 декември 2012 г. [[Варна]] е населена от 334 870 души, което го поставя града на трето място по големина в страната.
 
Населението на Варненската [[агломерация]] е 475 074 души.<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=43 Национален статистически институт - население към 01.02.2011 г.]</ref>
 
Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст (4192 родени / 3600 починали за 2009 г.).<ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=258&a2=262&a3=264#cont]</ref>
 
Район Приморски със своите над 105 000 жители е третият по население район в България, след "Младост" и "Люлин" в Столичната община.<ref>http://primorski-varna.com/primorski/ Най-големия по територия и население район в България.</ref>
 
{|width="80%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"
!colspan=20|Варна
|-
!style="text-align:center"|година
|style="background:#FFFFC0"|1852
|style="background:#FFFFC0"|1878
|style="background:#FFFFC0"|1887
|style="background:#FFFFC0"|1896
|style="background:#FFFFC0"|1910
|style="background:#FFFFC0"|1920
|style="background:#FFFFC0"|1926
|style="background:#FFFFC0"|1934
|style="background:#FFFFC0"|1946
|style="background:#FFFFC0"|1956
|style="background:#FFFFC0"|1965
|style="background:#FFFFC0"|1975
|style="background:#FFFFC0"|1982
|style="background:#FFFFC0"|1990
|style="background:#FFFFC0"|2001
|style="background:#FFFFC0"|2007
|style="background:#FFFFC0"|2009
|style="background:#FFFFC0"|2011
|style="background:#FFFFC0"|2012
|-
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|16&nbsp;000 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|24&nbsp;555 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|24&nbsp;830 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|33&nbsp;687 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|41&nbsp;419 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|50&nbsp;810 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|60&nbsp;536 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|69&nbsp;563 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|76&nbsp;954 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|120&nbsp;345 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|180&nbsp;110 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|251&nbsp;654 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|295&nbsp;038 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|300&nbsp;913 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|312&nbsp;889 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|311&nbsp;465 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|320&nbsp;837 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|334&nbsp;870 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|334&nbsp;744 {{понижение}}
|-
|colspan=20|<small>Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН</small>
|}
 
 
<timeline>
ImageSize = width:750 height:280
PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30
TimeAxis = orientation:vertical
AlignBars = late
Colors =
id:linegrey2 value:gray(0.9)
id:linegrey value:gray(0.7)
id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8)
id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6)
DateFormat = yyyy
Period = from:0 till:400
ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey
ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2
PlotData =
color:cobar width:19 align:left
bar:1852 from:0 till:16
bar:1878 from:0 till:24
bar:1887 from:0 till:25
bar:1896 from:0 till:34
bar:1910 from:0 till:41
bar:1920 from:0 till:51
bar:1926 from:0 till:61
bar:1934 from:0 till:70
bar:1946 from:0 till:78
bar:1956 from:0 till:120
bar:1965 from:0 till:180
bar:1975 from:0 till:252
bar:1985 from:0 till:303
bar:1992 from:0 till:309
bar:2001 from:0 till:313
bar:2011 from:0 till:335
bar:2012 color:cobar2 from:0 till:344
PlotData=
textcolor:black fontsize:S
bar:1852 at: 16 text: 16,0 shift:(-8,5)
bar:1878 at: 24 text: 24,6 shift:(-8,5)
bar:1887 at: 25 text: 24,8 shift:(-11,5)
bar:1896 at: 34 text: 33,7 shift:(-11,5)
bar:1910 at: 41 text: 41,4 shift:(-11,5)
bar:1920 at: 51 text: 50,8 shift:(-11,5)
bar:1926 at: 61 text: 60,6 shift:(-14,5)
bar:1934 at: 70 text: 69,6 shift:(-14,5)
bar:1946 at: 78 text: 77,0 shift:(-11,5)
bar:1956 at: 120 text: 120,3 shift:(-14,5)
bar:1965 at: 180 text: 180,1 shift:(-14,5)
bar:1975 at: 252 text: 251,7 shift:(-14,5)
bar:1985 at: 303 text: 302,8 shift:(-14,5)
bar:1992 at: 309 text: 308,6 shift:(-14,5)
bar:2001 at: 313 text: 312,9 shift:(-14,5)
bar:2011 at: 335 text: 334,9 shift:(-14,5)
bar:2012 at: 335 text: 334,7 shift:(-14,5)
</timeline>
 
=== Етнически състав ===
{| class="wikitable"
|+ Етнически състав в област, община и град Варна</br><small>(данни на НСИ за 2011)</small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls | заглавие=НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г. | достъп_дата =20.02.2012 }}</ref>
!!!Общо!!Българи!!Турци !!Роми!!Други!!Без отговор
|-
|Област||424 893||371 048||30 469||13 432||5638||4306
|-
|Община||311 200||290 780||11 089||3535||3481||2315
|-
|Град ||303 594||284 738||10 028||3162||3378||2288
|}
 
=== Религии ===
Във Варна са представени всички [[България#вероизповедания|религиозни общности в България]].
 
В града и околността се намират множество храмове&nbsp;— както [[православие|православни]], така и на други от разпространените религии в България&nbsp;— арменски православен, евангелистки, [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|мормонски]], [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистки]] и [[Католическа църква в България|католически]] християнски храмове, [[джамия]], [[будизъм|будистки]] център.<ref>[http://www.diamondway.bg/bg/varna/ Варненски будистки център]</ref>
 
==== Храмове и манастири ====
Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са:
 
* Катедралата „[[Успение Богородично (Варна)|Свето Успение Богородично]]“, един от неговите символи и четвърта по големина в страната (след храм-паметника „[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]“ в [[София]], Видинската катедрала „[[Свети Димитър (Видин)|Св. Димитър]]“ и новопостроения храм в [[Смолян]]);
* Църквата „[[Свети Николай|Св. Николай]]“ - на централната пешеходна улица,
* Църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „[[Св. Петка]]“)
* Църквата „[[Атанасий I Александрийски|Св. Атанасий]]“ в непосредствена близост до [[Римски терми (Варна)|Римските терми]].
 
Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 km северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св. Марина".
 
На 15 km североизточно от града се намира националният паметник на културата [[Аладжа манастир]], създаден през [[XIII век]].
 
{| style="width:100%; text-align:center" class="wikitable"
|-
! style="width:8%;"| Църква
! style="width:24%;"| Описание
! style="width:8%;"| Снимка
|-
| '''Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“'''|| На 9 ноември 1879 г. Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно&nbsp;— през 1880 г. (на 22 август) - след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“ || [[File:Theotokos Cathedralnight.jpg|150px]]
|-
| '''„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“'''||Построен с дарението на Одеския жител, руски поданик Параскева Николау, родом от гр. Варна. Строежът на храма, заедно с болницата е започнат през 1859 г. и продължава единадесет години.|| [[File:St. Nikolay (Varna).png|150px]]
|-
| '''„Света Параскева“''' ||Построен през 1785 г. е вторият по старина варненски храм. || [[File:St. Petka (Varna).png|150px]]
|-
| '''„Успение Богородично“'''|| Най-старият запазен и действащ православен храм във Варна. Съществува от 1602 г. || [[File:Uspenie bogorodichno (Varna).png|150px]]
|-
| '''„Света Петка Българска“''' || Най-голям след Катедралния. || [[File:Die kirche sveta petka.jpg|150px]]
|-
| '''„Свети Атанасий“''' || Старата митрополитска църква на града. Съществувала в средновековието, но в днешния си вид е построена през 1838 г. на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. || [[File:St-Athanasius-Church-in-Varna.jpg|150px]]
|-
| '''Свети Димитър''' || Градежът на сегашния храм св. Великомъченик Димитър Солунски чудотворец започва през 1902 г., и през следващите години е завършен основният му корпус. Камбанарията на черквата и притворната постройка са завършени едва през 1939 г. || [[File:St. Dimiter.png|150px]]
|}
 
== Политика ==
=== Кметове на Варна ===
{{Основна|Кметове на Варна}}
 
От политическите и обществените промени през 1990 г. до днес (2012 г.) Варна е имала трима кметове. Първият от тях, [[Войно Войнов]] ([[СДС]]), е временно назначен през 1990 г. и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 г., след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Варна е избран [[Христо Кирчев]] (СДС), който през 1995 г. е преизбран. На [[Местни избори в България (1999)|местните избори]] през 1999 г. за кмет на Варна е избран кандидатът на [[БСП]] [[Кирил Йорданов]]. На следващите избори през [[Местни избори в България (2003)|2003]] и [[Местни избори в България (2007)|2007]] той е преизбран на този пост като независим кандидат, подкрепен от други партии, а на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през 2011 г.&nbsp;— като кандидат на [[ГЕРБ]]. Със своите четири мандата той е сред най-дълго управлявалите кметове в България в съвременната история на страната. На 6.03.2013, под натиска на протестиращите варненци, Кирил Йорданов подава оставка. На предсрочните избори за кмет ( 7 юли 2013 г.) кандитатът за кмет от ПП ГЕРБ Иван Портних печели 51,41 % от гласовете на варненци. Кандидатът за кмет Христо Бозов печели 48,59 % от гласовете. На 15 юли 2013 г. Иван Портних се заклева и стъпва в длъжност като кмет на Варна.
 
=== Общински съвет ===
[[Image:Общината.jpg|thumb|Сградата на [[Община Варна]]]]
[[Файл:Preslavska.jpg|мини|Областната управа на Варна (ляво) и старата Софийска банка (дясно)]]
{| class="wikitable" width=45%
|+ '''Общински съвет Варна'''
! colspan=2 | Партия или сдружение || 2007<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mi2007.org/results1/03/0306.html | заглавие=[[ЦИК]], резултати от местни избори 2007 г.| достъп_дата =19.02.2012 }}</ref> || 2011<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html | заглавие=[[ЦИК]], резултати от местни избори 2011 г.| достъп_дата =19.02.2012 }}</ref>
|-
| || [[ГЕРБ]] ||align=center |'''9''' ||align=center | '''16'''
|-
| style="background:red;"| || [[БСП]] || align=center | '''9''' ||align=center | '''8'''
|-
| || [[Движение Нашият град]] || align=center | '''6''' ||align=center | '''3'''
|-
| || [[Ред, законност, справедливост]] || align=center | '''5'''||align=center | -
|-
| style="background:skyBlue;"| || [[ДПС]] || align=center | '''4''' ||align=center | '''3'''
|-
| style="background:blue;"| || [[Синята коалиция]] || align=center | '''3'''||align=center | '''3'''
|-
| || [[Атака]] || ||align=center | '''2'''
|-
| || [[Варна утре]] || - ||align=center |'''4'''
|-
| || други || align=center | '''15'''||align=center | '''12'''
|-
| || Общо || align=center | '''51'''||align=center | '''51'''
|}
 
ОбС, съставен След местните избори през 2003 г. общинския съвет е съставен по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден&nbsp;— [[Демократическа партия]]“. <ref>[http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/2-306-1.html Резултат за избор на общински съветници - ЦИК]</ref>
 
=== Финанси ===
През 2010 г. бюджета на Варна е 213,1 млн. лв, а за 2011 203,7 млн. лева. За 2012 той е 186 млн. 954 хил. лв.<ref>http://www.varnautre.bg/misia_varna/29826-burgas_vodi_varna_s_200_lv_na_glava_ot_naselenieto</ref><ref>http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=22727:-2012&catid=35:2009-03-18-08-06-40</ref><ref>http://www.moreto.net/novini.php?n=160370</ref>
 
Общият дълг на община Варна към януари 2012 е 65 млн. лева.
 
=== Международно сътрудничество ===
Градът е седалище на генералните консулства на [[Русия]], [[Полша]]<ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14648&Itemid=422 Генерално консулство на Полша]</ref> и [[Украйна]], както и на почетните консулства на [[Великобритания]], [[Германия]], [[Малта]], [[Норвегия]], [[Унгария]], [[Финландия]], [[Франция]], [[Чехия]] и [[Швеция]]. Варна е също част от така нареченото движение [[Споразумение на кметовете|Конвент на кметовете]], с което доброволно се ангажира с повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на територията на града.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/11/07/1198488_burgas_shte_pesti_energiia_udarno/ Бургас ще пести енергия ударно], вестник Капитал, 27 ноември 2011</ref>
 
Побратимени на Варна градове са:
{{дребно3|
* [[Картинка:Flag of Denmark.svg|20п|Флаг на Дания]] [[Алборг]], [[Дания]] <ref>{{cite journal| author=Вилиана Иванова| title=Делегация от побратимения датски град Алборг гостува във Варна| journal=Народно дело| volume=237| issue=14 окт. 1998| pages=1}}</ref>
* [[Картинка:Flag of Netherlands.svg|20п|Флаг на Нидерландия]] [[Дордрехт]], [[Нидерландия]]<ref>{{cite journal| author=Георги Венин| title=Варна се побратимява с Дордрехт| journal=Черно море | volume=269| issue=15 ноем. 2000 | pages=4}}</ref><ref>{{cite journal| title=Варна продължава приятелството си с Дордрехт| journal=Черно море | volume=58| issue=12 март 2000 | pages=3}}</ref>
* [[Картинка:Flag of Ukraine.svg|20п|Флаг на Украйна]] [[Киев]], [[Украйна]]<ref name="kiev i hamburg">{{cite journal| author=Dimityr Kostow | title = Подписаха се меморандуми за побратимяване с Хамбург и Киев| journal = Народно дело | volume=190| issue=15 авг. 2003 | pages=4}}</ref><ref name="NKOH"/>
* {{флагче|Швеция}} [[Малмьо]], [[Швеция]]<ref>{{cite journal| author=Румяна Цанева | title = Малмьо-шведския побратим на Варна| journal=Варна експрес| volume=111| issue=18 май 1993 | pages=5}}</ref>
* [[Картинка:Flag of Russia.svg|20п|Флаг на Руската федерация]] [[Новоросийск]], Русия<ref>{{cite journal| author=Веселина Маринова | title = Новосийск ще е 15-ият град-побратим на Варна| journal = Черно море | volume=139| issue=20 юни 1997 | pages=1}}</ref><ref name="NKOH"/>
* [[Картинка:Flag of Ukraine.svg|20п|Флаг на Украйна]] [[Одеса]], [[Украйна]]<ref name="NKOH"/>
* [[Картинка:Flag of Finland.svg|20п|Флаг на Финландия]] [[Турку]], [[Финландия]] от 1963 г.<ref>{{cite journal | author=Вилиана Иванова | title=Варна възстановява връзките с финландския град побратим Турку| journal=Народно дело| volume=126 | issue=4 юни 1998 | pages=1}}</ref>
* [[Картинка:Flag of Ukraine.svg|20п|Флаг на Украйна]] [[Харков]], Украйна<ref name="NKOH">{{cite journal| title=Варна посреща делегации от побратимени градове| journal = Черно море | volume=51| issue=4 март 2008 | pages = 3}}</ref>
|}}
 
== Икономика и инфраструктура ==
=== Икономическа характеристика ===
Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната&nbsp;— около 2-3%.<ref>{{cite web | year=2007| url=http://www.expert.bg/?act=news&id=115022| title=Безработицата във Варна е около 2%| publisher = EXPERT.BG| accessdate=26 октомври| accessyear=2007}}</ref> По-големите производствени предприятия са:
* [[ВАМО]] АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1";
* ''БулЯрд Корабостроителна индустрия'' ЕАД<ref>[http://www.bulyard.com/ Официален сайт на "БулЯрд" Корабостроителна индустрия ЕАД]</ref> — производство на плавателни съдове;
* [[Елдом Инвест]] — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс;
* [[Корабостроителен завод]] и [[Кораборемонтен завод]] „Одесос“ — производство на плавателни съдове и съответно ремонт.
* [[Дружба Стил]] АД — производство на мъжка и дамска конфекция.
* ″Черно море″ АД&nbsp;— производство на радиолокационна апаратура
 
Варна се нарежда на второ място след [[Бургас]] като туристическа дестинация в България.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/21/1792706_varna_tursi_model_za_rastej/ Варна търси модел за растеж], www.capital.bg от 21 мар 2012, видяно на 24 април 2012; Цитат: ''Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.''</ref>
 
=== Морска индустрия ===
Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12000 души, които заработват около 14-15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от [[корабостроене]]то, [[кораборемонт]]а, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности - „БулЯрд Корабостроителна индустрия” ЕАД (бивша Варненска корабостроителница), Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, „ТЕРЕМ&nbsp;— Флотски арсенал“ АД, „Корабно машиностроене“ АД, „МТГ Делфин“ АД, „Строителен и технически Флот“ АД -Варна. За близо 100-годишното и&#768; съществуване в [[корабостроителница]]та са построени над 850 [[кораб]]а, а до края на 2008 сa завършени поръчки за 12 нови кораба, от които два нови, за насипни товари, тип „Супрамакс”, по лиценз на японската компания IHI-Marine United, за турската компания "Дилер шипинг енд трейдинг". Кораборемонтен завод “Одесос” АД е най-големият и най-добре оборудваният в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 бруто регистър тона и възможности за ремонт на кораби до 150 000 бруто регистър тона. „Корабно машиностроене“ АД произвежда разнообразно корабно оборудване (люкови закрития, товарни и палубни механизми, компоненти за кормилни устройства), плавателни съоръжения от [[бетон]] и метални конструкции с обем над 75000 тона. „МТГ Делфин“ АД е голямо кораборемонтно и корабостроително предприятие на северния бряг на Варненското езеро, с над 700 души персонал и с възможности за поставяне на док на кораби до 18000 бруто регистър тона, кейове и производствени халета с модерно краново и друго оборудване. „Строителен и технически флот“ АД – Варна разполага с плаващи кранове, дълбачки, смукачки, шалани и друго оборудване за извършване на драгажна (строителна и поддържаща) дейност, добив на инертни материали.
 
Общо 73 процента от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлизат четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на образовани кадри нараства непрекъснато. Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на Варна следват посока към непрекъснат растеж, както по отношение на приходите от продажби, така и по инвестирани средства за придобиване и придобити дългосрочни материални активи. В структурата на икономиката за 2006 г. с най–голям дял са големите фирми, с 90% от общия брой предприятия, общо 17 614. Малките фирми притежават 1651 предприятия. На територията на Варна са 42 % от всички големи предприятия, работещи в целия планов район. Големите фирми продават през 2006 г. продукция за 3 767 547 лева. Това са и най-крупните инвеститори в региона. В дългосрочни активи са били вложени 1 394 251 лв. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но средните фирми имат по–голям дял в дълготрайни активи.<ref>[http://iem.enviro-link.org/files/Concept.pdf Концепция за икономическо развитие на общините]</ref>
 
=== Търговия ===
Сферата на услугите и търговията е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите [[Супермаркети "Пикадили"|„Пикадили“]], "Мандарин" фалирал и закупен от "Пикадили" и "Мамбо"(по-късно "Пикадили експрес"). Заедно с тях днес в града имат филиал всички големи търговски вериги.
{{Col-begin}}
{{Col-1-of-2}}
'''Големи търговски центрове:'''
* Central Plaza Mall
* [[Мол Варна | Mall Varna]]
* Grand Mall Varna
* [[Мол Варна Тауърс | Mall Varna Towers]]
* [[Пфое Мол | Outlet Center Varna]]<ref>[http://dialogmediabg.com/readarticle.php?article_id=116 Открит е първият мол във Варна]</ref>
* Galleria Varna(предстоящо откриване)
* Mam`s and Me Centеr Viva<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=870456 Молът за майки и деца отваря врати на 1 юни]</ref>
{{Col-2-of-2}}
'''Други търговски центрове:'''
* Market Varna
* [[Фулмакс център | Fullmax Center]]
* City Center Asparuhovo
* Пикадили парк
* Palah Centre
{{Col-end}}
[[Image:Pfohe Mall Varna.jpg|thumb|Pfohe Mall - първият от петте мола в града]]
'''Пазари:'''
 
Във Варна има няколко централни пазара, специализирани за: плодове и зеленчуци - Пазар "Централен"/Кооперативен пазар/, Пазар "Часовника"/Синия пазар/, Пазар "Чаталджа", Базар "Левски" ; цветя - Пазар за цветя "Чаталджа" и Пазар за цветя "Катедралата"; риба - Рибен пазар "Варна", както и други по-малки квартални пазари. Във Варна има общо над 15 пазара. <ref>[http://www.varna-market.com Официален сайт на "Пазари" ЕАД]</ref>
 
=== Медии ===
Днес присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ-обхват, някой от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват [[Радио Варна]]&nbsp;, основано през 1933 г. <ref>[http://radiovarna.bnr.bg/Pages/default.aspx Официален сайт на Радио Варна]</ref> и Радио Браво <ref>[http://www.radiobravo.com/Default.aspx?lang=bg Радио Браво]</ref>. Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие в ефира, така и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с [[БНТ 2]] вторият регионален канал на [[БНТ 1]].
<ref>[http://more.bnt.bg/ БНТ Море]</ref> Местни телевизии са [[ТВ Варна]]<ref>[http://www.tvvarna.com/ Телевизия Варна]</ref> и [[Телевизия Черно море]]<ref>[http://cherno-more.tv/index.php?option=com_php&Itemid=5 Телевизия Черно море]</ref>, чиято аудитория обхваща Варна и цяла Източна България, и Телевизия "Ариел ТВ", която се разпространява по кабел.<ref>[http://www.ariel-tv.com/arieltv.html Ариел ТВ]</ref> <ref>[http://www.predavatel.com/bg/6/varna_tv_varna</ref История на ТВ Варна]</ref>
 
Наред с националните печатни медии, които имаха приложения за региона, във Варна се печатат регионали вестници и списания, като ''Позвънете''<ref>[http://pozvanete.bg/index.php Вестник Позвънете]</ref>, ''Народно дело'' <ref>[http://www.narodnodelo.bg/ Вестник Народно дело] Вестник Народно Дело</ref>, ''Черно море'' <ref>[http://www.chernomore.bg/ Вестник Черно море]</ref> и ''Морски вестник'' <ref>[http://www.morskivestnik.com/whod_rzw.html] Сайт и архив на Морски вестник]</ref>, както и списание ''Морски Свят'' <ref>[http://www.morskisviat.com/ Сайт на списание Морски Свят]</ref>
 
*[http://dnesplus.bg/ Днес плюс] - първият варненски електронен сайт за новини от 01.11.2001 г.
*[http://www.moreto.net/ Морето.нет] - електронен пътеводител
*[http://www.varna24.bg/ Варна24] - регионални новини
*[http://liternet.bg/ Електронно списание LiterNet] - портал за литература
*[http://www.zavarna.bg/ заВарна.бг] - Всичко за Варна в един сайт
*[http://www.arenavarna.com/ АренаВарна] - Всичко за спорта
*[http://www.varnautre.bg/ Варна Утре] - Електронен ежедневник за новини от Варна
*[http://www.ovarna.bg/ ovarna.bg - Новините които парят] - Актуални новини от Варна и региона
 
=== Здравеопазване ===
[[Image:St. Marina Hospital.JPG|дясно|thumb|Университетската болница "Света Марина"]]
{{основна|Здравеопазване във Варна}}
 
Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното [[Черноморие]], както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на [[НАТО]]. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина&nbsp;— терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като ''Окръжна болница'' - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В момента в града се строи кардиологична болница.
 
== Транспорт ==
=== Автомобилен ===
През Варна преминава [[паневропейски транспортен коридор 8]].<ref>{{en икона}} http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html</ref> През града преминават [[Хемус (магистрала)|Автомагистрала А2 - „Хемус”]] и [[Черно море (магистрала)|Автомагистрала А5 - „Черно море”]], част от [[Паневропейски транспортен коридор 8]] и [[Европейски път E87]]. Едно от най-големите транспортни съоръжения е [[Аспарухов мост]].
 
=== Железопътен ===
[[Железопътна гара Варна]] обслужвала първата жп-линия в страната. От гарата тръгват различни влакове:
- пътнически до селата Аспарухово и Кардам и до градовете Карнобат, Добрич и Шумен;
- бързи до София и до Плевен;
- ускорен бърз до София.
 
=== Въздушен ===
Западно от Варна е разположено [[Летище Варна]] - третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа<ref>[http://www.varnacity.info/varna.php?page=news_show&nid=6389 Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006]</ref>. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. Летище Варна разполага с няколко възможности за транспорт до града. Автобусни линии - (409, 8, 9, 109); таксиметрови услуги и [[коли под наем]]. Автомобили под наем предлагат международни компании (Thrifty, Budget, Europcar, Sixt) и е една българска фирма (Top Rent A Car).<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-05-30&article=190459 Статия от в. Стандарт, 30 май 2007]. </ref>. През пролетта на 2012 г. е открита изцяло обновената писта на летището.
 
=== Морски ===
[[Картинка:Varna Passenger Harbour.jpg|мини|Морска Гара Варна]]
[[Морска гара Варна]] през 2006 г. е обслужила 31&nbsp;650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.<ref>[http://www.port-varna.bg/news-article.php?id=103 „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006]</ref>
 
[[Пристанище Варна]] e разположено на Черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 m. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва [[Пристанище Бургас]].<ref>[http://www.maritime.bg/2011/12/28/pristanishte-burgas-obraboteni-tovari-2011/ 3,5 млн.тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината], видяно на 27 януари 2012</ref>
 
=== Обществен ===
[[Автогара Варна]] обслужва национални и международни редовни линии, а [[Частна автогара "Младост"|Частна автогара „Младост“]] осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото Черноморие, до близките населени места и курорти.
==== Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии ====
Две фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и [[тролей]]бусните линии) <ref>http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]</ref>, „Транстриумф Холдинг" АД <ref>[http://www.transtriumf.com/home.php „Транстриумф Холдинг“ АД]</ref><ref>http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=760334 "Градски транспорт" става единственият превозвач за Варна]</ref>(автобусни линии), а "Автотрейд" ООД.<ref>http://www.vw-varna.com/ Официален сайт на "Автотрейд" ООД]</ref> и "Мако" ООД- маршрутните линии. Във Варна има бизо 60 автобусни, 3 [[тролей]]бусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии.
 
==== Таксита ====
Във Варна има няколко големи таксиметрови фирма: "Омега транс" ,"Триумф", "Ласия" , "Варна", "Алфа" и "ОК транс".
 
== Наука и Образование ==
[[Image:Naval-academy-varna-gruev.jpg|thumb|Висшето военноморско училище <br />„[[Никола Вапцаров]]“]]
: ''{{основна|Образование във Варна}}''
 
Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30&nbsp;000 студенти:
* [[Висше военноморско училище|Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“]]
* [[Икономически университет - Варна|Икономически университет]]
* [[Медицински университет - Варна|Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“]]
* [[Технически университет - Варна|Технически университет]]
* [[Варненски свободен университет|Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“]]
* [[Колеж по туризъм (Варна)|Колеж по туризъм]]
* [[Медицински колеж (Варна)|Медицински колеж]]
* [[Технически колеж (Варна)|Технически колеж]]
* [[Професионален старшински колеж]]
 
Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия,училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.
 
Във Варна се намират [[Институт по Океанология]], [[Център по хидро- и аеродинамика]] (доскоро институт) към [[Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски"]] и филиал на [[Институт по метеорология и хидрология]] към [[БАН]].
 
== Култура и забавления ==
=== Театър, опера и културни институции ===
==== Държавна опера Варна ====
Варна разполага с драматичен театър, детски и куклен театър, както и с един частен театър. Варненската опера е открита на 1 август 1947 г. Операта организира от 2000 г. всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010 г. и „Опера в Летния театър”. Всяка година бива организиран Международният музикален фестивал “Варненско лято”. Варненската опера е гастролирала в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия. През 1999 г. Варненската опера се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си под названието Оперно-филхармонично дружество "Варна". От 28 юли 2010 г. [[Драматичен театър "Стоян Бъчваров"]] и Оперно-филхармонично дружество "Варна" са обединени в Театрално-музикален продуценстски център "Варна". След обединението Драматичен театър "Стоян Бъчваров" запазва името си, но Оперно-филхармонично дружество "Варна" се преобразува в Държавна опера-Варна.
 
==== Драматичен театър "Стоян Бъчваров" ====
[[Картинка:Varna-drama-theatre-ngruev.JPG|мини|ТМПЦ-Варна: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"]]
{{Основна|Драматичен театър "Стоян Бъчваров"}}
На 26 март 1912 г. кметът на Варна [[Иван Церов]] полага основния камък за театрална сграда на пл. "Независимост". На 12 март 1921 г. се открива първият театрален сезон с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена "Филиал", тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа с дарителска кампания. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В проекта на арх. Никола Лазаров на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков. Цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. През 1947 г. новата сграда приютява новосъздадената опера.
 
==== Театър "Българан" ====
{{Основна|Театър "Българан"}}
[[File:The Naval Club - Varna.jpg|thumb|204x204px|Театър "Българан"]]
Театър „Българан“ е първият и единствен професионален частен театър
на културната карта в гр. Варна и Североизточна България.Първата презентация на проекта БЪЛГАРАН се състоя през 2005 г., в сградата на Военноморския клуб във Варна, където днес изцяло със собствена звукова, светлинна и сценична техника е изградена залата на театъра.
 
Театър "Българан" не само интерпретира съвременни драматургични текстове, но и формира пространство, в което начинаещи театрали да имат възможност да творят и доказват себе си. В представленията на театъра играят над 60 актьори между които са Стоянка Мутафова, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Камен Донев, Асен Блатечки, Яна Маринова, Пламен Сираков, Герасим Георгиев, Мария Сапунджиева, Йонна Буковска, Красимир Ранков, Стефка Янорова, Мариус Куркински, Мариус Донкин, Елена Петрова и др. Също така, театър „Българан“ така работи съвместно с Драматичните театри от Сливен, Габрово, Хасково, Пловдив, Добрич и Пазарджик.
На сцената на театъра се представят както собствени, така и гостуващи постановки. Освен като Отворена сцена, театър „Българан“ е копродуцент на седем сценични продукции. Към днешна дата има продуцирани четири собствени представления, един театрален сериал и четири представления за деца с професионални режисьорски и актьорски екипи.
Притежава и собствено звукозаписно студио което технически обезпечава спектаклите.
 
==== Фестивален и конгресен център ====
[[Картинка:Festival and Congres Centre Varna.png|мини|[[Фестивален и конгресен център]], изглед от Морската градина]]
{{Основна|Фестивален и конгресен център}}
Фестивален и конгресен център - Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най–престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост", фестивала на българския игрален филм „Златната роза”, фестивала на европейските филмови копродукци, международния музикален фестивал „Варненско лято”, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, международния балетен конкурс "Варна", европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота”. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на [[Морска градина(Варна)| Морската градина]].
 
==== Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна ====
[[Файл:Sport Palace Varna.JPG|мини|200п|[[Дворец на културата и спорта]], изглед през нощта]]
{{Основна|Дворец на културата и спорта}}
Дворецът на културата и спорта във Варна e комплекс за конгресни, културни и спортни прояви. Разполага с 6 зали, възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, модерен търговски център. Спортно-възстановителният център е обзаведен със сауни, тангентори. Дворецът има търговски център с възможности за отдих и приятно прекарване на свободното време.
 
Административно към Двореца на културата и спорта e причислен и Летният театър в Морската градина. В Летния театър биват организирани национални и международни прояви.
 
==== Национално училище по изкуствата "Добри Христов" ====
Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик Добри Христов. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов” е паметник на културата, публична държавна собственост към Министерството на културата. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище.
 
=== Музеи ===
[[Картинка:Museum Varna.jpg|мини|[[Варненски археологически музей]] ]]
[[Варненски археологически музей |Варненският Археологически музей]] заема площ от 2000 m<sup>2</sup> и има 32 зали с постоянни изложби: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденска иконопис. Там се намира и най-старото златно съкровище в света, датирано отпреди 4000&nbsp;години преди Христа. Първите археологически материали са били събрани от Карел Шкорпил и Анание Явашов през 1887 г. На 3 юни 1887 г. с наличните находки уреждат музей в Градската библиотека. Четири години по-късно, по нареждане на тогавашното Министерство на народното просвещение (1892 г.), без желание, варненските дейци са принудени да изпратят сбирката в София, за създаване на централен музей (1893 г). Година по-късно (1894 г.) Карел Шкорпил урежда нова музейна сбирка, която пренася в Девическата гимназия (1895 г.). Дълги години заради нежеланието на министерството да се създават музеи извън София, археологическата сбирка се помещава в приземието на Девическата гимназия. През 1906 г. тържествено в помещение на тавана на гимназията е открит Окръжен музей. През 1993 г. сградата на гимназията е изцяло заета от възстановения Археологически музей.
* [[Военноморски музей]]
* [[Парк-музей "Владислав Варненчик"]]
* [[Къща-музей на Георги Велчев]]
* [[Музей за историята на Варна]]
* [[Варненски музей на Възраждането|Музей на Възраждането]]
* [[Етнографски музей (Варна)|Етнографски музей]]
* [[Варненски природонаучен музей]]
* Музей на куклите<ref>[http://www.vnpuppet.com/muzej ]</ref>
* Музей по историята на медицината<ref>[http://www.medhistmuseum.hit.bg/ ]</ref>
* Историко-етнографски комплекс "Прабългарско селище Фанагория"
 
=== Издателства ===
* [[Стено (издателство)|Издателство Стено]]
* Издателство Зограф
* Издателство Славена
* Издателство Морски свят
 
=== Галерии ===
==== Градска художествена галерия "Борис Георгиев" ====
[[Картинка:Varna Artgallery.jpg|мини|Евангелистката методистка църква (лявата част на сградата) и Художествената галерия (дясната част на сградата)]]
Градската художествена галерия "Борис Георгиев" е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на ХІХ в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразувание на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на Борис Георгиев. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал “Варненск лято”, театрални спектакли, модни ревюта.
 
==== Други галерии ====
{{Col-begin}}
{{Col-1-of-2}}
* [[Фестивален и конгресен център]] - Варна
* [[Дворец на културата и спорта]] - Варна
<small>
* Галерия "Графит" <ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=180&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Кавалет"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=181&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Арт Галерия "Ларго"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=203&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Le Papillon"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=182&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерията на Ева<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=243&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия 8<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=212&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Актив арт"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=204&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "От-то"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=223&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Буларт"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=206&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Българи"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=208&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Арт галерия за милосоръдие "Свети лука"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=183&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия 10<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=222&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
{{Col-2-of-2}}
<small>
* Арт галерия "НавилАрт"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=218&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Фоф"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=198&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Art Sensation"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=199&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Ас-арт"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=200&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Теди"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=221&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Езотерична галерия "Универсум"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=213&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Зограф"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=217&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Тео"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=205&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Юка"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=220&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Арт галерия "Арета"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=211&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Тагея"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=219&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Арт Маркони"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=201&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
* Галерия "Архангел Михаил"<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=202&nsID=8/ Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна]</ref>
</small>
{{Col-end}}
* Галерия "Вива"
 
=== Кина ===
* Кино Арена мол Варна
* Кино Арена Гранд мол Варна
* Кино "Българан"
* [[Фестивален и конгресен център]] - Варна
 
=== Филми, снимани във Варна ===
* [[Васко да Гама от село Рупча]] (1986)
* [[Опасен чар]] с Тодор Колев
* "Комбина" - (1982) Иван Иванов и Ваня Цветкова
* Като песен
* Голямата змия
* [[Непобедимите 3]](2013)
 
=== Библиотеки и Читалища ===
* Регионална библиотека „Пенчо Славейков“<ref>[http://www.libvar.bg/ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“]</ref>
* Народно читалище „Просвета 1927“<ref>[http://www.prosveta-varna.eu/ Народно читалище „Просвета 1927“]</ref>
*Народно читалище „Христо Ботев“
*Народно читалище „Възрождение“
*Народно читалище „Варненски будители“
*Народно читалище „Пейо Яворов“
*Народно читалище „Отец Паисий“ (Маековски)
*Народно читалище „Васил Левски“
*Народно читалище „Асен Златаров“
*Народно читалище „Прогрес“
*Народно читалище „Елин Пелин“
*Народно читалище „Искра“
*Народно читалище „Христо Смирненски“
*Народно читалище „Цар Борис III“
*Народно читалище „П. Р. Славейков“
 
=== Сцени на открито ===
* Сцена "Раковина"
* Сцена "Амфитеатър"
* Летен театър
* Лятно кино(в ОСРК "Младост")
 
=== Редовни събития ===
{{основна|Редовни събития във Варна}}
Варна е известна и с традиционния [[хипи|хипарски]] [[празник]] в България [[Джулая|„Джулай морнинг“]], възникнал още по времето на [[Комунизъм|социалистическия режим]]. Всяко лято на [[30 юни]] срещу [[1 юли]] големи групи хора се събират на варненския [[вълнолом]] (през последните години и в други местности по цялото [[Черноморие]]), за да посрещнат заедно [[слънце]]то, което изгрява над [[море]]то.
 
=== Спорт ===
Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на [[ПФК Черно море (Варна)]] и [[ПФК Спартак (Варна)]]. В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по [[волейбол]] играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в [[Дворец на спорта и културата|Двореца на културата и спорта]]. В последните години градът се обособява и като център за [[плажен волейбол]] и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по [[Водно спасяване]] през 1970 г., Световното първенство по [[художествена гимнастика]] през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по [[карате]] "Киокушин". В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]] се правят скокове с въже /бънжди/.
 
==== Спортни съоръжения ====
[[Image:Olympian Swimming pool, Varna.jpg|thumb|Обновеният олимпийски басейн в Плувен комплекс "Приморски"]]
*ОСРК "Младост"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса и бадминтон (в строеж)<ref>[http://www.varnautre.bg/zhivotut/detsata/27976-zakrit_baseyn_shte_ima_v_pluven_kompleks_primorski ]</ref>; ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино/<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:1 ]</ref>
*ОСК "Морска градина"/1 футболно, 1 волейболно игрище; 1 тенис корт/<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:3 ]</ref>
*ОСК "Аспарухов парк"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище/<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:6 ]</ref>
*ОСК "Чайка"/1 футболно, 1 баскетболно игрище/<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:8 ]</ref>
*СК "Технически университет"/1 футболно - стандартни размери, 3 футболни, 1 баскетболно игрище/<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:4 ]</ref>
*Спортни игрища "Гранд спорт арена"
*СК "Тринити парк"/1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище; игрища за бадмингтон и футзал; 1 тенис корт; зала за фехтовка/<ref>[http://trinitypark.bg/sport ]</ref>
*СК "Простор"/тенис кортове; футболни, волейболни, баскетболни и хандбални игрища/
*СК "Локомотив"/футболен стадион + 3 футболни игрища; лекоатлетическа писта; щурмова стълба/<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=147816 ]</ref>
*СК "Спартак"/футболен стадион + 2 футболни игрища/<ref>[http://www.spartak1918.com/bg/?news=774 ]</ref>
*Стадион "Варна" /в строеж/
*Стадион "Тича"
*Стадион "Владиславово" /в преизграждане/
*Плувен комплекс "Приморски"/2 открити, 1 закрит (в строеж)<ref>[http://www.varnautre.bg/zhivotut/detsata/27976-zakrit_baseyn_shte_ima_v_pluven_kompleks_primorski ]</ref> басейн; фитнес&спа център/
*Плувен комплекс "Младост" /дом "Младост"/
*Басейн "Делфини"
*Гребна база "Аспарухово"
*Конна база "Виница"
*[[Дворец на културата и спорта]]
 
== Забележителности ==
Градът е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]] с [[Археологически музей (Варна)]] и [[Военноморски музей|Военноморския музей]].
 
<center><gallery caption="">
Image: NAOP.jpg|Варненската астрономическа обсерватория и планетариум
Image: BG_FONTAN_VARNA_06.jpg|"Фонтанът на Сирените" в Морската градина. Скулптор-Кирил Шиваров
Image: Dolphinarium Varna.jpg|[[Варненски делфинариум | Делфинариум Варна]]
Image: Varno katedralo.jpg|[[Успение Богородично (Варна) | Катедрален храм „Свето Успение Богородично“]]
</gallery></center>
 
=== Праисторически и антични ===
* [[Варненски некропол|Варненският некропол]] — най-старото златно съкровище в света
 
[[Римски терми (Варна)|Римските терми]] на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на II век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 m, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. m. Баните са робитили до края на III век. През XIX век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 г. Стамболовистите затварят и изтезават в термите [[Петко войвода]]. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти.
 
=== Морска градина и други паркове ===
{{основна|Морска градина (Варна)}}
[[Файл:Sea Garden entrance.JPG|300px|right|thumb|]] Със своите 850 [[декар]]а Морската градина на Варна е национален паметник на [[градинарство|градинското]] и [[парк]]овото [[изкуство]]. Нейното строителство е по проект на [[Антон Новак]], [[чехия|чешки]] градинар-декоратор, поканен в града от [[Карел Шкорпил|Карел]] и [[Херман Шкорпил]]. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от [[Възраждането]] и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m<sup>2</sup>, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.
 
В Морската градина са разположени [[Варненски аквариум|Варненският Аквариум]] и [[Варненски делфинариум|Делфинариумът]].
 
Така наречената и силно оспорвана от гражданите "Алея първа" /проект/ е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциумъат „Алея първа“ обединяващ всички концесионери на варненските плажове - „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. <ref>[http://www.firstalley.com/about.php?lang=1 Кои сме ние - Алея Първа]</ref> През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ /групировката ТИМ/. От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площта от 118 декара на варненския бряг.<ref>[http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=912760 Седем бала вълнение на „Алея първа“]</ref> Проектът се поддържа от държавната власт - всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество.<ref>[http://www.sopa.bg/print.php?news.150 Граждански проект "Трасиране на бреговата линия до 1979 г."]</ref>, <ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=169093 "Изчезнаха" 108 дка от Морската градина]</ref>
 
В близост до Варна на площ от 13 207 [[декар]]а се намира природният парк [[Златни пясъци (природен парк)|Златни пясъци]] със [[скален манастир|скалния]] [[Аладжа манастир]]. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк [[Витоша]].
 
* Аспарухов парк
* Парк "Владислав Варненчик"
* Парк "Младост"
* Парк-паметник на българо-съветската дружба
* [[Университетска ботаническа градина – Варна]]
* Зоологическа градина
 
=== Други ===
[[Файл:Euxinograd_-_Neptune.jpg|thumb|Статуя в парка на резиденция [[Евксиноград]]]]
Със своите 800 [[декар]]а паркът резиденция [[Евксиноград]] е национален паметник на [[градинарство|градинското]] и [[парк]]овото [[изкуство]]. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център, го правят желано място за посещение и отдих. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта [[Св. Св. Константин и Елена (курорт)|Константин и Елена]].
 
* Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула. Намира се в централната част на Морската градина.
* [[Железопътна гара Варна|Железопътната гара]] във Варна е изградена по проекта на [[Железопътна гара Бургас|железопътната гара в Бургас]]. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение.
* [[Фестивален и конгресен център]]
 
== Личности ==
* [[Личности (Варна)|Личности, свързани с Варна]]
 
Сред известните политици с варненски произход са [[Илко Ескенази]] (СДС), [[Александър Йорданов]] (СДС), [[Миглена Тачева]] (НДСВ), [[Даниел Вълчев]] (НДСВ), [[Николай Василев (икономист)|Николай Василев]] (НДСВ), [[Борислав Ралчев]] (НДСВ), [[Петър Димитров (политик)|Петър Димитров]] (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).
 
== Литература ==
{{commonscat|Varna|Варна}}
* Константин Тотев, Валентин Плетньов: ''Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Вyzаntinе аrt: Сhristiаn rеliсs frоm Vаrnа rеgiоn 11th-14th сеnturiеs''. Варна, Славена, 2011.
* Симеон Кулиш: ''Варненската комуна (29 декември 1919 - 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между "Давид и Голиат"''. - Минало, 2011, № 3,
* Ангел Дюлгеров: ''Паралелни светове''. Варна, Славена, 2011.
* Борислав Дряновски: ''Кметовете на Варна. Част 2: 1903-1923.'' Варна, Славена, 2011.
* Ангел Дюлгеров: ''Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели.'' Варна, Славена, 2011.
* Петър Стоянов: ''Варна между двете световни войни 1919-1939.'' Варна, Стено, 2003.
* Томова, Красимира и Бозова, Тинка: ''Кметовете на Варна'', Варна:МС, 2010. ISBN: 978-954-8493-12-3
* Пасков, Емил Величков: Варна&nbsp;— архитектура, архитекти, Варна : МС, 2009. ISBN: 978-954-92262-2-5
 
== Бележки ==
<div class="reflist4" style="height: 180px; overflow: auto; padding: 3px; border: 1px solid #ababab;">
{{Шаблон:Reflist}}
</div>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Варна“.