Люлин (област Перник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
||
Ред 27:
Съществуват данни, че тракийското племе агриани са населявали Люлин планината и землищата на Райлово и Църнел от III в. пр. Хр. На запад от село Люлин на Остра могила и Криви камък са открити следи от тракийски селища и крепости. На Остра могила археологически разкопки показват защитен зид и фрагменти от битова керамика. Непосредствено до Кривия камък е открита и триъгълна крепост, датирана към този период.
Руините на късноантичната и средновековната крепост - [[Райловско градище]] се намират на около пет километра северно от днешното село - на югозападния дял на Люлин планина.На най-високата част на островърхо, естествено защитено възвишение от Люлин планина, през късната античност е изградена крепост, която е обхващала площ от около пет декара. Откъм прохода за крепостта е имало вал с ров. В миналото над терена са били запазени и части от крепостните стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка. Очертавали се добре и отделни сгради и помещенията към тях. Тука са намирани долиуми, моменти и върхове за стрели. Днес на терена от крепостта не се е запазило нищо, освен керамични фрагменти. Те разкриват че крепостта е просъществувала през късната античност и средновековието.
На платото на южния дял на Люлин планина, над [[Бучинския проход]], се намира малка църква на съвременен манастир. Изградена е над леко възвишен терен, образуван ясно от разрушена сграда. В склона около църквата се намират фрагменти от бигорни блокчета със сегментно оформление, ясно принадлежали от арки на по-стара, средновековна църква. Поройни води са разрязали културен пласт с антична керамика. Вероятно тук е имало антично селище и светилище, днес изцяло засипано и над него е изграден християнският храм. (За това свидетелства и аязмото, което се намира в малка долчинка на изток от манастира, което несъмнено е било част от древно тракийско светилище)". <ref>Димитрина-Митова Джонова "Археологическите паметници в Пернишки окръг" стр.111</ref>
Ред 44:
По-късно набезите на Османските турци продължили и отново хората побягнали в горите на Люлин планина, създали ново село от рая, което нарекли Райлово. При тези набези пострадал и Манастирът „Св. Троица” (който се намира на 5 км югозападно от Банкя, но е по-известен като Дивотинския манастир). Легендата разказва, че богатствата на манастира били скрити от монасите дълбоко в земята, а на следващата нощ те били избити. Постепенно районът около опожарения манастир запустял, а иманяри, търсещи манастирското злато, доразрушили оцелелите му останки.
Крепостите, изградени в Люлин планината, са пазели [[Сердика]] от византийските нашествия. За набезите им са използвани римския път, свързващ Софийското поле с [[Пауталия]] ([[Кюстендил]]), който пресича Бучинския проход с дължина 8 км, а на изходите му от север е село Мало Бучино и от юг – село Големо Бучино. По-късно през този проход, наричан „Бучино дервент”, преминавали кервани от [[Албания]] и [[Македония]], които през долината на река на Струма, Софийското поле и Петроханския проход отивали до река Дунав.
През XI – XII в. в полите на Люлин планина започва изграждането на манастири, параклиси и черкви. Люлинският (Горнобански) манастир „Св. Крал”, Клисурският – „Св. Петка”, Банкянският – „Св. Кирик” и Дивотинският – „Св. Троица” са образували голям манастирски комплекс. По време на Османското нашествие и падането на Софийската крепост почти всички духовни центрове са опожарени и сринати със земята, но по-късно всички са били възстановени.
| |||