Путник завършва артилерийско училище и става офицер през 1866 г. Участва във войните срещу Османската империя от 1876-1878 г. и във [[Сръбско-българска война|войната срещу България от 1885 г.]] През 1889 г. завършва висше училище за щабни офицери. Достига гnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnпешнатагенералско звание и длъжност началник на генералния щаб през 1903 г. Впоследствие на три пъти е министър на войната и прави много за модернизиране на сръбската армия. Произведен е в чин войвода (сръбски еквивалент на [[маршал]]) през октомври 1912 г. заради победата над турците в [[Кумановска битка|Кумановската битка]] (по време на [[Балканската война]]). В началото на [[Първата световна война]], през 1914 г., Путник ръководи успешната защита на Сърбия от австро-унгарските войски. През есента на 1915 г. търпи поражение под обединения натиск на австро-унгарци, германци и българи, но успява да избяга с разбитата войска през [[Албания]] на остров [[Корфу]]. През 1916 г. е освободен от командването, поради лошото си здравословно състояние.<ref>Tucker, S. ''Who is who in Twentieth Century Warfare'' – Routledge, 2001, ISBN 0415234972, стр. 261</ref>
