Отваря главното меню

Промени

м
Премахната редакция 6087825 на 89.215.1.226 (б.), кор.
 
 
'''Природата''' в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата [[Вселена]] - естествения, физически или материален свят. То включва всички [[Явление|явления]] във физическия свят - от [[Субатомни частици|субатомен]] до космически мащаб -, както и [[живот]]а като цяло.
 
[[латински език|Латинската]] дума за природа, ''natura'', означава „присъщи качества, вродено предразположение“, а първоначалното ѝ значение е „раждане“.{{hrf|Harper|2013}} От своя страна тя е превод на [[гръцки език|гръцката]] дума πιπέρι''φύσις'', която първоначално означава присъщите свойства на растения, животни и други обекти.{{hrf|Guthrie|1965|}}
 
Концепцията за природата като цяло, за физическата Вселена, е едно от няколкото разширения на първоначалното понятие ''φύσις'', което [[предсократици]]те започват да използват и което след тях играе все по-голяма роля във [[философия]]та. Идеята за природата се утвърждава с появата на съвременния [[научен метод]] в последните няколко столетия.
{{основна|Материя (физика)|Енергия}}
 
[[Файл:Standard Model of Elementary Particles_ru.svg|мини|300п|[[Стандартен модел]] на елементарните частици: ако се използва дефиницията на „кварки и лептони“, елементарните и съставни частици, изградени от [[кварк]]и (във виолетово) и [[лептон]]и (в зелено) са „материя“, докато калибровъчните [[бозон]]и (в червено) не са „материя“, доколкото представляват носители на взаимодействията]]
 
В своя най-едър мащаб природата включва цялата физическа [[Вселена]]. Съвременната наука приема, че явленията в нея се подчиняват на общи природни закони. Изследването на тези най-фундаментални зависимости е предмет на [[физика]]та - наука, самото наименование на която означава изучаване на природата.
[[Космос]] се наричат относително празните области от Вселената извън [[Атмосфера|атмосферите]] на небесните тела. За Космоса в звездните системи се използва наименованието междупланетно пространство, а извън тях - [[междузвездна среда]]. Граница между междупланетното пространство на нашата [[Слънчева система]] и междузвездната среда е [[хелиопауза]]та.
 
КосмосаКосмосът съдържа разпръсната при много ниска плътност материя - [[реликтово излъчване]], останало от появата на Вселената при [[Теория на Големия взрив|Големия взрив]], [[космически лъчи]], включващи [[йон]]изирани [[Атомно ядро|атомни ядра]] и различни [[субатомни частици]], както и ограничено количество [[атом]]и и [[Молекула|молекули]]. Налични са също известни количества [[газ]], [[плазма]], [[космически прах]] и дребни [[метеор]]и. В междупланетното пространство в непосредствена близост до Земята има и следи от дейността на човека - действащи [[космически апарат]]и и [[космически отпадъци]].
 
=== Планетата Земя ===
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|[[Атом]]и на химичния елемент [[злато]], заснети със [[сканиращ тунелен микроскоп]]]]
 
[[Химични елементи по атомен номер|Химичните елементи]] са съставени само от един тип [[атом]]и, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой [[протон]]и. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на [[протон]]ите, но броят на [[неутрон]]ите може да варира . Това създава [[изотоп]]ите на определен [[химичен елемент]]. Най-леките химични елементи са [[водород]] и [[хелий]], а от 117 химични елемента в периодичната таблица на [[Менделеев]] 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са [[силиций]], [[азот]], [[водород]] и [[въглерод]].
 
== Неживата природа ==
[[Геология]]та е наука за изучаване на твърдата и течна материя, от която е съставена Земята. Областта на геологията обхваща изучаване на състава, структурата, физичните свойства, динамиката и историята на земните материали, както и процесите, чрез които те се формират, преместват и променят. Тя е основна академична дисциплина, важна за добива на [[минерал]]и и [[въглеводород]]и и осигуряваща знания, необходими за предотвратяване или предпазване от природни опасности. Геологията спомага и за разбиране на предишни климати и околни среди.
 
Геологията на даден район се развива с течение на времето, като скални единици се отлагат и деформационни процеси променят формата и местоположението. Отлагането може да се случи, когато утайките се установяват на повърхността на Земята и по-късно се внедряват в седиментни скали, или когато [[вулкан]]ичен материал, като вулканичната [[пепел]] или [[лава]], покриват повърхността като [[одеяло]]. [[Магма]]та често кристализира в скалите.
 
След първоначалното отлагане, скалните единици могат да бъдат деформирани и/или да претърпят [[метаморфоза]]. ДеформацияДеформацията обикновено се случва в резултат на хоризонтално движение. Това може да промени и трансформира границите между [[тектоника|тектоничните плочи]].
 
[[Минералогия]]та се занимава с изучаването на [[минерал]]ите — естествени [[химичен елемент|химични елементи]] или съединения, образувани при [[геология|геоложки]] процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат [[кристал]]на структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи ([[диамант]]), соли ([[флуорит]], [[хлорид]]) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените [[минерал]]и на [[Земя]]та са [[кварц]], [[калцит]], [[каолин]], [[сяра]] и [[флуорит]]. Но околоОколо половината от минералите са рядкост.
 
Има разлика между [[скала|скали]], [[минерал]]и и [[руда|руди]]. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. [[Руда]]та е [[скала]], която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в [[мина (рудник)|мини]] и от нея се извличат [[метал]]и.
 
=== Атмосфера и климат ===
[[Image:Top of Atmosphere.jpg|thumb|300px|[[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Синята светлина се разсейва повече]] от другите цветове от атмосферните газове, което придава на Земята синьо [[Хало (оптика)|хало]] (ореол) при поглед от Космоса]]
 
[[Атмосфера]]та на Земята е ключов фактор за поддържане на планетарната [[екосистема]]. Тя се състои от тънък слой газове, които обгръщат планетата и биват задържани посредствомот земната гравитация. Сухият [[въздух]] се състои от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и други [[благороден газ|инертни газове]], [[въглероден диоксид]] и др., а също и променливо количество водни пари. В рамките на изотермичния модел, с увеличаване на надморската височина, [[атмосферно налягане|атмосферното налягане]] намалява експоненциално.<ref>{{cite web| url = http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/Numbers/Math/Mathematical_Thinking/ideal_gases_under_constant.htm | title = Ideal Gases under Constant Volume, Constant Pressure, Constant Temperature, & Adiabatic Conditions | publisher = NASA | accessdate = 2007-01-07}}</ref><ref>{{cite journal | last = Pelletier | first = Jon D. | title=Natural variability of atmospheric temperatures and geomagnetic intensity over a wide range of time scales | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | year=2002 | volume=99 | pages=2546–2553 | doi= 10.1073/pnas.022582599 | pmid=11875208 |pmc = 128574 }}</ref> [[Озонов слой|Озоновият слой]] играе важна роля за регулирането на [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовата (UV) радиация]], която достига до повърхността. [[ДНК]] -структурата на живите организми е уязвима от ултравиолетовото лъчение на Слънцето, но озоновият слой предпазва живота на земятаЗемята от вредните въздействия. Атмосферата също така запазва топлината през нощта, като по този начин намалява и балансира температурните амплитуди напрез [[денонощие]]то.
 
[[Файл:Cumulonimbus incus cloud.jpg|мини|170п|ляво|[[Шелфов облак]] (''кумулонимбус инкус''), предвещаващ буря]]
Времето може да има едновременно полезни и вредни ефекти. Екстремни метеорологични феномени като [[торнадо|торнада]] или [[ураган]]и и [[циклон]]и освобождават огромни количества енергия и могат да предизвикат мащабни щети по суша и вода. Повърхностната растителност е зависима от сезонните промени на времето, а внезапни промени — дори краткотрайни — може да имат драматичен ефект както върху самата растителност, така и върху животните, които зависят от нея.
 
Планетарният климат е показател за дългосрочните тенденции на времето. Различни фактори оказват влияние на климата, например океанските течения, повърхностното [[албедо]], [[парникови газове|парниковите газове]], колебанията в слънчеватаизлъчваната светимост,от Слънцето светлина и промените в орбитата на планетата. Въз основа на исторически данни е известно, че Земята е била подложена на драстични промени на климата в миналото, катопрез [[ледников период|ледниковиледниковите периоди]].
 
Климатът на даден регион зависи от редица фактори, най-вече [от [географска ширина|географската ширина]]. Един пояс в рамките на определена географска ширина, в който различни региони изразяват сходни метеорологични характеристики, се нарича климатична зона. Има няколко такива зони, като се започне от [[тропичен климатичен пояс|тропическия климатичен пояс]] на [[екватор]]а и се стигне до [[полярен климат|полярните климатични пояси]] в северните и южните крайни точки на Земята. Времето също се влияе от сезоните, които са резултат от наклона на земната ос спрямо орбиталната равнина на планетата. По този начин в даден момент от[[лято]]то или [[зима]]та една част от планетата е по-пряко изложена на слънчевите лъчи. Това излагане се сменя с въртенето на Земята около Слънцето. Във всеки един момент, независимо от местоположението на земното кълбо спрямо Слънцето, северните и южните полукълба имат противоположни сезони.
 
Метеорологичното време е [[теория на хаоса|хаотична система]], която се влияе от малки промени в околната среда, вследствие на което точното прогнозиране на времето е възможно само до няколко дни напред. Като цяло, в момента има две постоянни тенденции: (1) Средната температура се увеличава, и (2) в регионалните климатични системи настъпват забележими промени.<ref>{{cite news| title=Tropical Ocean Warming Drives Recent Northern Hemisphere Climate Change |publisher=Science Daily|date=April 6, 2001 | url=http://www.sciencedaily.com/releases/2001/04/010406073554.htm | accessdate=2006-05-24 }}</ref>
Хората опитомяват и отглеждат домашни [[животни]] с различни цели. [[Куче]]тата например служат за пазачи, спасяват хора от [[лавина|лавини]], намират наркотици и откриват [[следа|следи]] по миризмата, в [[Аляска]] служат за [[транспорт]], а незрящите ги използват за [[водач]]и. [[котка|Котките]] се отглеждат за компания и за да убиват дребни [[гризачи]]. Други домашни животни са [[домашна кокошка|кокошки]], [[прасе]]та, [[хамстер]]и, [[риба|рибки]], [[кон]]е, [[овца|овце]] и [[крава|крави]]. Някои от тях се отглеждат за [[месо]], други за [[яйце|яйца]], трети за [[мляко]] или [[вълна]], но има и такива, които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например [[аквариум]] с [[риба|рибки]]).
 
[[Растения]]та имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват [[дърво|дървета]], [[храст]]и, [[цвете|цветя]], [[билки]], [[трева]], [[мъх]] и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, [[билки]]те и [[трева|тревите]] - за [[чай]], [[кафе]], подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета - за [[плод]]ове за консумация, житните растения - за производство на [[хляб]] и [[зеленчук|зеленчуците]] за директна консумация.
 
==== Диви ====
[[Файл:nasa_mars_opportunity_rock_water_150_eng_02mar04.jpg|мини|150px|Микроскопични скални форми на Марс, показващи предишно наличие на вода, снимани от марсохода „[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]“]]
 
Макар природа да съществува и извън Земята, единствената позната жива природа се намира на тазисамо на нашата планета. Смята се, че тя е единственото тяло в Слънчевата система, на което днес има условия за живот. В същото време има свидетелства, че в далечното минало на повърхността на [[Марс (планета)|Марс]] също е имало басейни с течна вода.{{hrf|Bibring|2006|400-404}} За кратък период вот историята на тази планета може би там е имало възможност за образуване на живот, но днес почти всичката останала на Марс вода е замръзнала. Ако там все пак съществува живот, той най-вероятно е разположен под повърхността, където е възможно все още да има течна вода.{{hrf|Malik|2005}}
 
Условията на другите две [[Земеподобна планета|земеподобни планети]] в Слънчевата система, [[Меркурий (планета)|Меркурий]] и [[Венера (планета)|Венера]], изглеждат твърде сурови, за да позволят развитието на живот под формата, в която е познат. Допуска се, че [[Европа (спътник)|Европа]], четвъртият по големина спътник на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], може да има разположен под повърхността океан от течна вода, в който да е възможен живот.{{hrf|Turner|1998}}