Тодор Джебаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] действа като разузнавач на Действащата Руска армия.
 
През 1878 г. е избран едногласно за председател на Шуменския окръжен съвет, а през 1879 г. е народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]]. Внася предложението [[София]] да стане столица на [[Княжество България]]. [[Народен представител]] в I- ото Велико Народно събрание, което избира първия български княз [[Александър I Батенберг]].
 
От 1879 до 1885 г. Тодор Джебаров е окръжен управител последователно в [[Свищов]], [[Плевен]], [[Варна]] и [[Разград]]. Урежда междуселищна поща в Свищовски окръг и предлага измерване на разстоянията между селата и градовете. Тези инициативи се възприемат и в последствиевпоследствие се въвеждат в цяла България.
 
Имайки необходимата техническа подготовка, през [[1885]] г. става секретар на техническата комисия по постройката на железницата [[Цариброд]]-[[София]]-[[Вакарел]]. След построяването на линията през [[1891]] г., е назначен за инспектор по експлоатацията на същата, както и на линията [[Бургас]]–[[Ямбол]]. Член на техническата комисия по постройка на железниците и пристанищата до 1908 г. От 1903 до 1906 г. е директор на Държавната печатница. По това време се установява да живее в [[София]].