Битка за Франция: Разлика между версии

|описание=Британски и френски военнопленници в Северна [[Франция]].

|период=[[10 май]] [[1940]] - [[25 юни]] [[1940]]

|причина=

|територия=

== Стратегията на Германия ==

=== Директива №6 ===

 

При издаването на директивата Хитлер смята, че окупацията на Ниските земи може да започне в рамките на няколко седмици. Скоро той осъзнава, че това няма да бъде възможно. За възстановяването на моторизираните части и запасите от муниции на войските, използвани в Полската кампания, са нужни няколко месеца.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 25</ref>

 

=== План Халдер ===

 

 

Германският лидер, Адолф Хитлер, остава много разочарован от този план. Той предполага, че завоюването на „ниските“ страни може да бъде бързо и без огромни жертви и разходи; но както и да е представен планът, тази завоевателна кампания бива дълга и трудна. Смята се, че Халдер, който до този момент заговорничи срещу Хитлер, започва да носи заедно със себе си [[револвер]], за да простреля Фюрера, ако е необходимо. Затова той предлага възможно най-песимистичния план, за обезсърчаване на Хитлер изцяло от плануваната окупация.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 75</ref> Адолф Хитлер остава в безизходица и в крайна сметка решава да нападне рано и бързо Съюзническите войски с надеждата да спечели една лесна победа. Датата за нападението е фиксирана на [[12 ноември]] [[1939]] г., но впоследствие началото на атаката е отложена няколко пъти. Отново командирите успяват да убедят Хитлер плануваната офанзива да бъде забавена с няколко седмици или месеци и да се изчакат по-добрите условия за атака. Планът не привлича Хитлер и той се опитва да го подобри, без да разбира ясно по какъв начин да може да бъде оправен. По план главно трябва да се действа в Централна Белгия, а второстепенните действия са по на юг. На [[29 октомври]] Халдер изгражда втори план, който да отрази тези промени, направени от Хитлер, и в който второстепенните действия се между линията [[Лиеж]] - [[Намюр]].

== Съюзническа стратегия ==

[[File:Maginot Linie Karte.jpg|thumb|right|240px|Карта на Линия „Мажино“.]]

 

През септември 1939 г. в офанзивата за [[Саарланд]] - извършена само номинално да изпълни предвоенното задължение към Полша и да изпълни помощна атака от запад - френските войници напредват 5 км към Саарланд, преди да отстъпят през октомври. По това време Франция разгръща 98 дивизии (като 28 от тях са резервни) и 2 500 танка срещу германските сили, състоящи се от 43 дивизии (с 32 резервни дивизии) и без нито един танк. Според решението на [[Вилхелм Кайтел]], командващ [[ОКВ]], френските армии са способни да проникнат в обикновената защита на наличните германски сили.<ref>Nuremberg Process, Vol. 10, p. 583</ref>

=== План „Дийл“ ===

 

 

Обаче Гамелен има голямо влияние във Франция и във френския парламент и налагането на мнението му става лесно. Първата стъпка, която предприема, е предлагането на малкия план „[[Шелда]]“ като един от вариантите за главния план - План „Д“. Този малък план е наречен на името на река във Фландрия. Това е проницателен ход от страна на Гамелен - защитавайки спускането към Фландрия, създава мисли, че Франция е в защита, докато това е прецизно преценена ситуация от Гамелен за следващите си ходове. Това обаче не се осъществява, защото вторият план на Гамелен - План „Дийл“ - среща силен противник, което се потвърждава на [[10 януари]] [[1940]] г., когато французите разбират, че германските планове са съставени според очакванията на Гамелен. Също така [[Джон Стендиш]], главнокомандващ Британските експедиционни сили, започва да мисли, че битката няма да се развие както Гамелен мисли, и че германците ще доминират в нея. Основното възражение е рисковаността на маневрата. Съюзническите сили трябва да се позиционират по линията след като са свършили подготовката си за най-скоро време преди германските войски да пристигнат до нея, което може да стане за много кратко време. Проблем е, че тази линия може да бъде лесно уязвима, като се има предвид силата на германските войски и на бомбардировачите им. Нищо не пречи на германците да разбият стената, принуждавайки френската армия да се яви на решаваща битка.

 

* Група армии „А“ - Командвана от [[Герд фон Рундщет]] и съставена от 45½ дивизии, включително седем бронирани. Задачата им е да осъществят решителното нападение над французите - ''Sichelschnitt'' - което е загатнато от [[Уинстън Чърчил]]<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 71</ref> като нарича тези германски намерения „Съкращение със сърп“ ( по-рано „брониран удар с коса“<ref>W. Churchill, ''His Complete Speeches'', vol 6, p. 6226</ref>) Група армии „А“ се подразделя на три армии - четвърта, дванадесета и шестнадесета, съставена е от три танкови корпуса.

* Група армии „Ц“ - Водена от [[Вилхелм фон Лееб]] и съставена от 18 дивизии. Задача - предотвратяването на проникването на френските армии от изток и водене на атаки срещу [[Линия „Мажино“]], и превземането на горните части на река [[Рейн]]. Подразделена е на две армии - Първа и Седма.

 

Поради ниската раждаемост, причинена от Първата световна война, Франция изпитва сериозен недостиг на работна ръка. Френските войници са приблизително половината от германските. За да се компенсира това, във Франция е стартирана мобилизация сред мъжкото население между 20 и 45 години, благодарение на което числеността на армията нараства до шест милиона срещу 5,4 милионна германска войска. 2,2 милиона от тях служат в дивизиите, които са по северните части, от общо 3,3 милионна войска, съставена от британци, белгийци и нидерландци. На [[10 май]] са налични 134 съюзнически дивизии, съставени от 93 френски, 22 белгийски и 9 нидерландски дивизии, като шест от тях са бронирани и двадесет и четири моторизирани. Още 22 са събрани след избухването на конфликта, като 2 от тях са полски и 1 чешка.

 

[[File:Royal Air Force- France, 1939-1940. C1494.jpg|thumb|right|240px|Свален Юнкерс Ю 88 по време на атака на „Луфтвафе“ между 10 и 12 май 1940 година.]]

{{Основна|Операция Динамо}}