Алдимир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
добавки по ен: |
||
Ред 10:
}}
'''Алдимир''' или '''Елтимир'''{{refn|group="б."|Във византийските източници Алдимир е наричан с името ''Ἐλτιμηρῆς'', поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.{{hrf|Андреев|1999|149}} Според Пламен Павлов името „Алдимир“ означава „горещо желязо“ на [[кумански език|кумански]].{{hrf|Андреев|1999|9}}}} е [[Втора българска държава|български]] [[аристократ]] от династията [[Тертеровци|Тертер]], живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар [[Георги I Тертер]], той е влиятелен местен владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]].
След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Той не се противопоставя на своя племенник [[Тодор Светослав]], когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с [[Византийска империя|византийците]].
== При Георги I Тертер и Смилцена ==
[[Файл:Terter-dynas.jpg|мини|246п|Родословно дърво на Тертеровата династия в България]]
Алдимир, както и неговият брат Георги I Тертер, е от [[Кумани|кумански]] произход. Според историка [[Пламен Павлов]] техните предшественици са избягали в България след 1241 година,{{hrf|Андреев|1999|9}} спасявайки се от размирици в [[Унгария]]. Те произлизат от куманската владетелска династия Тертероба, а хан [[Котян]] вероятно е техен близък родственик или дори пряк предшественик.{{hrf|Павлов|2005}}
Алдимир се издига след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 година. Вероятно по това време той получава висшата титла [[деспот]],{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}} като според Джон Файн същевремнно получава като владение и областта на [[Крън (крепост)|Крън]].{{hrf|Fine|1994|225}} В същото време Павлов предполага, че Алдимир става владетел на Крън едва през 1298 година, след края на своето изгнание.{{hrf|Андреев|1999|9}}
За разлика от своя съсед, владетеля на [[Аневско кале|Копсис]] [[Смилец]], Алдимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата [[Велико Търново|Търново]]. Файн описва земите на Алдимир като обхващащи цялата област южно от [[Стара планина]] от днешния [[Сливен]] на изток до [[Казанлък]] или [[Карлово]] на запад.{{hrf|Fine|1994|225-226}} Негова столица е крепостта Крън, разположена в северната част на [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]], близо до южния край на [[Шипченски проход|Шипченския проход]].{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}}
След абдикацията на цар Георги I Тертер през 1292 година Алдимир е принуден да замине в изгнание. Възможно е първоначално той да придружава брат си като бежанец във Византийската империя, но малко по-късно със сигурност се установява в земите на [[Златна орда|Златната орда]]. Вероятно със съгласието на [[монголи]]те се завръща в България през 1298 година, след смъртта на Смилец, когато цар става малолетният му син [[Иван IV Смилец|Йоан]], а страната се управлява от вдовицата на Смилец, условно наричана [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Алдимир се поставя под властта на Смилцена, която му дава властта над Крънската област или възстановява владението му. За да утвърдят връзката Алдимир се жени за дъщерята на Смилцена [[Марина Смилец|Марина]],{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}} може би в края на 1298 година.{{hrf|Fine|1994|227}}
С назначаването на Алдимир за деспот на Крън Смилцена си осигурява защита от братята на Смилец [[Радослав (севастократор)|Радослав]] и [[Войсил (деспот)|Войсил]], които са бежанци във Византийската империя и претендират за българската корона или поне за предишните си владения в северна [[Тракия]]. При управлението на Смилцена Алдимир е сред най-влиятелните личности в България, а византийския държавник [[Теодор Метохит]], наричайки го „авантюрист [[скити|скит]]“, го определя като дясната ръка на царицата. Алдимир вероятно участва в неуспешните преговори за антивизантийско споразумение между България и [[Сърбия]], като Павлов дори предполага, че самата идея за този съюз е негова.{{hrf|Андреев|1999|9}}
== При Тодор Светослав ==
== Бележки ==
Line 18 ⟶ 34:
== Източници ==
{{колони|4|<references/>}}
; Цитирана литература
{{дребно|
* {{cite book | last = Андреев | first = Йордан | coauthors = Иван Лазаров, Пламен Павлов | year = 1999 | title = Кой кой е в средновековна България | publisher = Петър Берон | location = | isbn = 978-954-402-047-7 | lang = bg}}
* {{cite web | last = Павлов | first = Пламен | authorlink = Пламен Павлов | year = 2005 | url = http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/avantiuristyt.htm | title = "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав | work = liternet.bg | publisher = Електронно издателство LiterNet | accessdate = 2014-03-21 | lang = bg}}
* {{cite book | last = Fine | first = John Van Antwerp | year = 1994 | title = The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | publisher = University of Michigan Press | location = | isbn = 978-0-472-08260-5 | url = http://books.google.bg/books?id=LvVbRrH1QBgC&printsec=frontcover&dq=The+Late+Medieval+Balkans:+A+Critical+Survey+from+the+Late+Twelfth+Century+to+the+Ottoman+Conquest&source=bl&ots=9fUWWtx3ug&sig=EJIJQbKjZLONNw3-5YIQDVbUGq8&hl=en&ei=ghgQTYSGDoSq8AaS6-iKDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | lang = en}}
}}
[[Категория:Деспоти]]
Line 27 ⟶ 47:
[[Категория:Българска аристокрация]]
[[Категория:Тертеровци]]
▲{{българи-мъниче}}
{{Link GA|en}}
| |||