Вътрешна революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация. Организиран е от есента на 1871 г.
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|дясно|мини|Мрежата от частни комитети]]
''Централният български революционен комитет''
''Пребиванието на Ц. Б. Р. Комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – навсякъде и нийде.''
''БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп.''
''Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът;
''в нужда щат се пременяват от същите и ще бъдат под надзора им.''<ref>Нареда на работниците за освобождението на българският народ</ref>
Всеки частен революционен комитет има псевдоним:
Line 20 ⟶ 28:
[[Файл:Levski3.jpg|ляво|мини|150 px|Васил Левски]]
Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция.
''Частните български революционерни комитети''
''Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният.''
''В случай частен б.р. комитет се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи''
''Всички писма и решенията до частният б.р. комитет до Централният ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи.''
''Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частният комитет са тайни.''
''Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет за в случай ако лицето, назначено от частният комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.''<ref>Нареда на работниците за освобождението на българският народ</ref>
Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|ляво|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[Файл:Stefan-Stambolov.jpg|дясно|мини|120 px|Стефан Стамболов]]
''Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.''
''Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.''
''За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.''
''За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет.''<ref>Нареда на работниците за освобождението на българският народ</ref>
Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април
* Голямоизворски (септември 1872)
Line 33 ⟶ 55:
* Ловешки (декември 1872)
От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874
ВРО получава сериозни удари от османските власти след [[Арабаконашки обир|Арабоканшкия обир]] (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). ВРО е разследвана от [[Софийска извънредна следствена комисия]]. Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876).
| |||