Януш Корчак: Разлика между версии

Роден е във [[Варшава]] в еврейско семейство. Умира през [[1942]] г. в [[концентрационен лагер]] заедно ссъс неговитесвоите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва.

Родът Голдшмит произлиза от Любелскиярайона районна [[Люблин]], а Гембицки – от околностите на [[Познан]]; прадядо му Маурици Гембицки и дядо му Херш Голдшмит са лекари.<ref name"falkowska">Maria Falkowska, Rodowód Janusza Korczaka, Biuletyn Żydowskiego Instytutu Historycznego 1997, nr 1</ref> Гробовете на баща му и дядовците по майчина линия (гробът на майка му не е открит) се намират в Еврейскотоeврейското гробище във Варшава на улица „Окопова”.

Всички деца, които лекува или възпитава, обича като свои. По-късно дейността му потвърждава тези думи. АлтруисткитеАлтруистичните му убеждения не биха му позволили специално отношение или предпочитание към малка група любимци. Не приема, че традиционното семейство е най-важната и основна клетка на социалните връзки. Не приема ролята, която играе семейството в християнско-консервативните и традиционни еврейски кръгове на обществото.

Дебютира на 26 септември 1986 година в седмичника „Колце”. Тъй като е ученик от гимназията, не може официално да публикува в пресата и затова се подписва с псевдонима „Хен”, по-късно използва и други псевдоними, в т.ч. Хен-Рик, Хагот, Старият доктор. Псевдонимът ЯнашЯнуш Корчак (по-известен дори от името му), с който става популярен, Януш Корчак взел от заглавието на романа на Й. И. Крашевски „За ЯнашЯнуш Корчак и красивата дъщеря на оръжейника”. За първи път го използва през 1898, подписвайки своята изпратена за драматургичен конкурс четириактова пиеса „Накъде?”. Самата творба не се е запазила. В периода 1898-1901 публикува в списание „Читалня за всички”. От 1900 година започва да публикува като Януш Корчак, така подписва дори личните си писма, не се отказва обаче и от останалите си псевдоними. Като Хен-Рик сътрудничи на сатиричния седмичник „Колце”. От 1901 започва да пише фейлетони. През 1905 година излиза сборник с негови фейлетони, публикувани в „Колце” със заглавие „Кошалки – опалки”„Кошалки–опалки” и романът „Децата на улицата” (1901).

Писателските трудове на Корчак наброяват общо 24 книги и над 1400 издадени в различни списания текстове. Запазили са се единствено неголям брой ръкописи, машинописи и документи и писма, общо около 300 заглавия. За най-важни педагогически работи се смятат цикълът от четири части „Как да обичаме детето” (1920), „Моменти от възпитанието” (1924), „Когато отново бъда малък” (1925), „Право на детето на уважение” (1929) и „Шеговита педагогика” (1939). Сред книгите за деца особено популярна става „Крал МачушМатиуш І” и „Крал МачушМатиуш на безлюдния остров” (1923), преведени на над 20 езика, както и „Фалитът на малкия Джек” (1924), „Правилата на живота” (1930) и „Кайтуш магьосникът” (1935).

==Втората световна война, гетото и последнияпоследният поход==

Според други версии децата маршируват по четирима и носят знамето на Кралкрал МачушМатиуш І, герой на един от романите, излезли из подизпод перото на техния възпитател. Всяко дете носело със себе си любимата си играчка или книга. Едно от момчетата начело на похода свирело на цигулка.<ref name"pianista">Szpilman W., Pianista</ref> Украинците и есесовците удрят с камшици и стрелят над тълпата от деца, въпреки че походът е воден от един от тях, който вероятно е симпатизирал на децата.<ref name"perle">Wspomnienia Joshua Perle</ref> Януш Корчак загива заедно със своите възпитаници в хитлеристкия лагер на смъртта Треблинка. През 1948 година посмъртно получава Кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша.