Януш Корчак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 23x интервали, 4x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
м Стил и правопис |
||
Ред 2:
'''Януш Корчак''' (псевдонимът на Хенрик Голдшмит [[22 юли]] [[1878]] - [[6 август]] [[1942]] ) е полски детски [[писател]], [[педиатър]] и [[педагог]] от еврейски произход.
Роден е във [[Варшава]] в еврейско семейство. Умира през [[1942]] г. в [[концентрационен лагер]] заедно
Ред 18:
Корчак е роден във Варшава в полонизирано еврейско семейство – баща Йозеф Голдшмит (1844-1896), адвокат и майка Цецилия, по баща Гембицка (1853/4-1920). Оригиналното му свидетелство за раждане не е запазено, затова точната дата на раждане не е потвърдена.
Родът Голдшмит произлиза от
Първоначално доброто материално положение на семейство Голдшмит започва да се влошава поради психично заболяване на бащата, който за първи път попада в психиатрично отделение в началото на 90-те. Той умира на 26 април 1896 г. След смъртта му Корчак, ученик на 17-18 години, дава частни уроци, помагайки за издръжката на семейството. Майка му, Цецилия Голдшмит, дава стаи под наем в жилището им във Варшава. Корчак се явява на матура чак на 20 години.
Ред 42:
Той твърди, че мястото на детето е сред връстниците му, а не у дома. Стремежът му е децата да се отърсят от ранните си навици и бебешки възгледи и да подлежат на социализация, като по този начин се подготвят за зрелия живот. Опитва се да осигури на децата безгрижно, но не и лишено от задължения, детство. Смята, че детето трябва само да разбере и емоционално да преживее определени ситуации, да ги изпита, само да си извлече изводи и евентуално да предотврати вероятните последици. "Няма деца – има само хора", пише Корчак.
Всички деца, които лекува или възпитава, обича като свои. По-късно дейността му потвърждава тези думи.
Ключови елементи в концепцията на Корчак при възпитанието са:
Ред 72:
==Писател, публицист, радиожурналист==
Дебютира на 26 септември 1986 година в седмичника „Колце”. Тъй като е ученик от гимназията, не може официално да публикува в пресата и затова се подписва с псевдонима „Хен”, по-късно използва и други псевдоними, в т.ч. Хен-Рик, Хагот, Старият доктор. Псевдонимът
Писателските трудове на Корчак наброяват общо 24 книги и над 1400 издадени в различни списания текстове. Запазили са се единствено неголям брой ръкописи, машинописи и документи и писма, общо около 300 заглавия. За най-важни педагогически работи се смятат цикълът от четири части „Как да обичаме детето” (1920), „Моменти от възпитанието” (1924), „Когато отново бъда малък” (1925), „Право на детето на уважение” (1929) и „Шеговита педагогика” (1939). Сред книгите за деца особено популярна става „Крал
През 1937 година за литературната си дейност Корчак получава Златен академичен венец от Полската академия по литература.<ref name"rocznik">Rocznik Polskiej Akademii Literatury 1937-1938, Warszawa 1939, s. 174.</ref> По време на Втората световна война той води дневник, ценен най-вече с обстоятелствата около неговото създаване и военните преживявания на автора.
Ред 84:
Забележителният педагог, наричан Старият доктор, развива своята дейност и чрез цикъл от радиопредавания. В тези предавания той създава собствен стил, като се обръща към най-младите слушатели и с обикновени думи им обяснява важните неща. През 1939 година педагогическите програми на доктора са спрени въпреки ентусиазираното мнение на слушателите и рецензентите заради нарастващите антисемитски настроения и свързаният с тях вътрешен натиск. Корчак се връща в радиото две години по-късно и води предавания дори след избухването на войната през първите дни на септември 1939 година.
==Втората световна война, гетото и
Тъй като е офицер от Полската армия, след избухването на Втората световна война Корчак се записва доброволец във военното интендантство, но не го приемат заради възрастта му. По време на немската окупация той носи полски военен мундир. Не приема наложения от нацистите дискриминационен знак, с който бележат евреите – жълтата звезда на Давид и го смята за оскверняване на символа. Последните месеци от живота си прекарва във Варшавското гето. Неверли, по-късно биограф на Корчак, се опитва да му набави фалшиви документи от арийската част на града, но докторът отказва да излезе от гетото. Тук той отново започва редовно да пише в дневника си, започнат през 1939 година и прекъснат за две години, тъй като цялата си енергия е влагал в грижата за възпитаниците си от „Дома за сираци” и в други дейности, свързани по-общо със положението на децата в гетото. Дневникът е публикуван за първи път през 1958 във Варшава. Последната бележка е от 4 август 1942 г.
Ред 92:
„Не искам да развенчая образа или легендата, но трябва да кажа как аз видях случката тогава. Атмосферата беше просмукана от пълно безсилие, хипнотично движение, апатия. Нямаше видимо вълнение, че именно Корчак идва, нямаше почести, както го описват някои, със сигурност нямаше намеса на пратеници на Юденрат – никой не се приближи до Корчак. Нямаше жестове, нямаше песни, нямаше гордо вдигнати глави, не помня дали някой е носил знамето на Дома за сираци, казват, че е било така. Беше страховита, мъчителна тишина. (…) едно дете държеше Корчак за полата, може и за ръката, вървяха като хипнотизирани. Изпратих ги чак до портите на Умшлаг ...".<ref name"rudnicki">M. Rudnicki: Ostatnia droga Janusza Korczaka. „Tygodnik Powszechny” 1988 nr 45</ref>
Според други версии децата маршируват по четирима и носят знамето на
==Идентичност==
|