Уикипедия

Едуард VI: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Заместване на съдържанието на страницата с „Категория:Монарси на Англия Категория:Тюдори“
Ред 1:
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид — оформление, препратки, източници}}
 
'''Едуард VI''' ({{lang-en|Edward VI}}) ([[12 октомври]] [[1537]] — [[6 юли]] [[1553]] г.) е крал на [[Англия]] и [[Ирландия]]. Коронясан е на 20 февруари 1547 г., когато е бил на девет години. Едуард VI е третият монарх от [[Тюдор|династията на Тюдорите]] и е първият английски монарх [[протестант]].
 
== Биография ==
<references group="123" />
Едуард е роден през [[1537]] г. Той е син на [[Хенри VIII]] и лейди [[Джейн Сиймур]]. Възкачва се на трона през [[1547]] г. След смъртта на баща си, още само деветгодишен, Едуард е сгоден за братовчедка си — младатаhvyfvjksdjfbsdfbhgbjfjskjbfjbfsbvjksblfwblhbvhjbsdfhefbdsjbvfydhbvfdshxzjkbcuefhew hfjsfjdvwefs jefjbvcz hwebcb cjdc jchhf cbcdbsa csdhcbhvc asbh c shbdasc hbd chjdbas cahsbdas csbhaf cdsbchsdc sdhbs csdchc dhsvfs cdhvcc hc sdcsdhcsdcbsdccsddvcshchsc sdhcshdcvsdhjc csdhcvhdcvhjc cdhsvhjcbdc sdbchsbcschbhbsdc dhbcjdjhbcsdb sdbdhsdvcdscjksdbcjkzd sdjksdjkvvsuefhejf dhcskdhfkjbfhsdfhsdfbdskdsbuhgldfsb fljjfdkghfdjg kdfhfdjkhgiofrehfsd;n fdjhdjfhsdlhuhwerf jdsfhnsbvbfjkhgwsv sdjhfsvbxj,ruhfsd sd,xzbvfdsbvdmfhsaf sd,b,jbvsdbvjsda bdvbsdjabalabdjvbsdjv fdvhbsfdfvbjdvbhdyfvbc hfsdvhdvhdfhvdlzdjajdfbvd fdvnbdfvbdhvfv dfvbdvhjbfdldfvbhdfbjsa jblvhjfdvbfdbvfdbdduvbvfhbfdhbvhyfd dfbhjvdjbvdfjvbdfjbvxcmx vhjbvhjdv chjbvsdhv dsfhbdf vsdhbsdv bfbnsdfs djbsbf vsjbfs sdsfjsdbf dsjkfsf sdjkdsfbsd sdjbsdbf sfsjdkfhwvf ssefbf sdhfhsd dvcsfd шотландска [[кралица]] [[Мария Стюарт]]. Лошите англо-шотландски отношения обаче развалят годежа. Той умира на 15 години, без да се е женил.
 
=== Регентство на Сиймур ===
 
Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. [[Хенри VIII]] в последните дни от живота си се опитва да предотврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния [[крал]] да управлява [[Регент|Регентски съвет]], докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му [[Едуард Сиймур]]. Създаден е Регентски съвет, начело със Сиймур. Съветът се грижи добре за младия [[крал]] и [[държава]]та, но за да защити [[Протестантство|протестантските]] интереси, си служи с религиозен [[радикализъм]]. Молитвеникът, дело на [[Томас Кранмър]], [[архиепископ на Кентърбъри]], е узаконен през [[1549]] г. за новия начин на богослужение, с което се решава един от спорните въпроси. Законите за ереста са отменени и така [[Англия]] е превърната в убежище за еретиците от континента. Католиците са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите, като по този начин задълбочават раздора.
 
Икономическата криза засяга [[Англия]] при царуването на Едуард, а външната политика е в безпорядък. Разтурването на манастирите и новата религия оставят редица църковни чиновници без работа, безработицата се увеличава чувствително, отнемането на манастирските земи оставя много селяни без работа и средства за препитание. Монетната система до такава степен е понижена, че са изсечени монети от метали с по-ниска стойност. Монетите от Новия свят наводняват [[Англия]]. Френско-шотландският съюз застрашава [[Англия]] и английската армия атакува северния си съсед. Шотландците са разбити при [[Пинки]]. [[Едуард Сиймур]], херцог на Съмърсет и [[лорд-протектор]] е екзекутиран през [[1552]] г. Започва една от най-мрачните епохи в английската политическа история.
 
=== Регентство на Дъдли ===
Начело на Регентския съвет застава [[Джон Дъдли]], [[граф]] на [[Уоруик]]. Дъдли е амбициозен човек, който е воден от желанието си да стане най-големият земевладелец в [[Англия]]. Той убеждава Едуард, че на 12 години той навършва пълнолетие и е готов за управление. Той също така контролира „кесията“ на Едуард. Дъдли е издигнат за [[херцог]] на [[Нортъмбърланд]] и без да има официална власт, той фактически управлява [[Англия]]. Регентският съвет под негово ръководство систематично конфискува църковни имоти, което поради задаващата се вълна от радикален протестантизъм изглежда логично и оправдано продължение на реформите на [[Хенри VIII]].
 
Амбициите на Дъдли растат пропорционално на увеличаването на властта му. Той се опитва да се обвърже и роднински с кралското семейство чрез брачен съюз на сина му с една от възможните наследнички на престола — лейди [[Джейн Грей]]. Пред него се открива възможност да стане толкова влиятелен, че да възстанови практиката да определя [[крал]]я, както е правел през миналия век [[Ричард Невил]].
 
== Линията на наследяване ==
 
Съгласно завещанието на [[Хенри VIII]], след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет (по-късно двете царуват като [[Мери I]] и [[Елизабет I]]), следвани от потомците на леля му [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]]: дъщерята [[Франсис Грей]] и децата и&#768;. Дъдли убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестантстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност Дъдли знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, от които са забогатели членовете на Регентския съвет. Искането на Дъдли за радикализъм има за цел сестрите на Едуард Мери и Елизабет да бъдат обявени за незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Франсис Грей — лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Дъдли успява да уреди сватбата на негови
 
{{пост начало}}
{{пост|[[крал на Англия]]|[[28 януари]] [[1547]]|[[6 юли]] [[1553]]|[[Хенри VIII]]|[[Джейн Грей]]<br>[[Мария I Тюдор]]}}
{{пост край}}
 
я син Гилфорд с [[Джейн Грей]] през май 1553 г.
 
Едуард VI умира от [[туберкулоза]] на [[6 юли]] [[1553]] г., оставяйки открит въпроса за наследството на английската корона. Джейн против желанието си е обявена за кралица от Регентския съвет. Мери отива във [[Фрамлингам]] ([[Съфолк]]) и обявява претенцията си за трона. Дъдли организира армия, която да плени Мери, но се проваля. Съветът изоставя Дъдли и Мери, печелейки масова подкрепа от нацията, потегля за [[Лондон]]. [[Джейн Грей]] е затворена в [[Тауър]] до [[1554]] г., когато е екзекутирана по заповед на Мери.
 
Едуард е прототип на един от главните герои в романа на [[Марк Твен]] „[[Принцът и просякът]]“.
 
{{Link FA|en}}
 
[[Категория:Монарси на Англия]]
[[Категория:Тюдори]]
{{Link FA|sv}}
{{Link GA|fr}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едуард_VI“.