Разлика между версии на „Николай Павлович“

Николай Павлович е български [[художник]], майстор на живописта.
 
Роден е на 9 декември 20201835 година в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]] и брат на лекаря [[Димитър Павлович]]..<ref name="Съединение">{{bg икона}} [http://www.bulgarianhistory.org/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD/ Българска история/Николай Павлович – авторът на “Съединението”]</ref>
 
Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. По-късно, през [[1858]] г., завършва Академията за изобразителни изкуства в [[Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописа.<ref name="Стефанов">{{bg икона}} Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович — Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48-52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа.<ref name="Съединение"/>
Заминава за Белград, където се среща с [[Георги Раковски]] и илюстрира книгата му „Няколко речи о Асеню първому”. Раковски остава силно впечатлен от неговия талант и любовта му към Родината. След [[Освобождение на България|Освобождението]] Павлович не се възползва от връзките си с революционните среди и отказва да вземе участие в управлението на държавата.<ref name="Съединение"/> През [[1885]] г. Павлович е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], а през [[1889]] г. се премества в [[София]], където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.<ref name="Стефанов"/>
 
tq mreУмира в София на [[13 февруари]] 3002година1894 година.<ref name="Стефанов"/>
 
== Източници ==
Анонимен потребител