|
'''Готически роман''' (още срещан и като ''готски роман''<ref>Богданов, И. ''Енциклопедичен речник на литературните термини''. - София : „Петър Берон“, 1993</ref>) е литературен [[литературен жанр|жанр]], възникнал в [[англиийската литература]] през втората половина на [[18 век|18 век.]] Съчетава елементи на [[ужаси|ужаса]], страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/ родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т. н. Обикновено действието протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, сред потискащи средновековни руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др. Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят - властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Основоположник на жанра е [[Замъкът Отранто|''Замъкът Отранто'']] от [[Хорас Уолпоул]], който във второто издание от [[1765]] г. поставя подзаглавието "Готическа история" ("A Gothic Story") подъдето по това време се наблюдава възраждане на [[готика|готическата]] естетика в [[изкуство]]то и [[архитектура]]та.
Редом гробищната поезия и сантиментализма, готическият роман е явление на предромантизма като реакция срещу [[класицизъм|класицизма]] и в пряка връзка с [[романтизъм|романтизма]]. Основни моменти в готическата литература са наситените усещания на [[страх]] и ужас, както и изключителната власт на силните личности над слабите и безпомощните. Атмосферата на готическия роман се подсилва от обстановката, в която се развива действието — тайнствени замъци и подземия, .
|
