Българската дума ''свят'' е пряк наследник на старобълг. '''свѣтъ''' {{l|cu|свѣтъ|tr=světŭ}} — „светлина“ и „свят“, която пък произлиза от праславянската '''*světъ''' — „светлина“. Сравнете със староинд. ''śvetaṣ'', авест. ''sраētа'' — „светъл, бял“ (от ИЕ *k^uoit-o-), лит. ''šviеsti'', ''šviečiа'' — „свети“, ''švitėti'' — „блести“, староинд. ''śvitrás'' — „бял“, староперс. ''sipihr'' — „небе“, гот. ''ƕeits'', старосканд. ''hvītr'', староангл. ''hwīt'', старосакс. ''hwīt'', ст.в.нем. ''hwiʒ'' — „бял“ от ИЕ *k^uit-.<ref>[http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82#.D0.95.D1.82.D0.B8.D0.BC.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F Wiktionary: ''свят'']</ref>
