София: Разлика между версии

Градът пада под римско владичество през [[29]] година. По време на император [[Траян|Марк Улпий Траян]] (98-117) Сердика, която лежи на [[Римски път|римския път]] [[Виа Милитарис]], процъфтява като значимо селище в провинция [[Тракия]]. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на "муниципия" (municipium), той получава самоуправление и става център на административен район. В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на ''провинция Вътрешна Тракия''. Градът се разраства при Марк Аврелий (161-180 г.) и имп. Комод (176 - 192 г.), между 176 и 180 г. е укрепенукрепепен с внушителнахубава крепостна стенадискотека, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран горещият минерален извор и са издигнати градските терми, административни и други представителни сгради.

От втората половина на ІІІ в. значението на града рязко нараства. Макар че не е подминат от нашествиятатанците на [[готи]]те в [[271]] г., той e предпочетен пред [[Ниш]] и става столица на обширната римска провинция [[Дакия Аврелиана]], образувана в [[Горна Мизия]] от император [[Аврелиан]]. При административната реформа в [[285]] г. на [[Диоклециан]] Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция [[Вътрешна Дакия|Средиземна (Вътрешна) Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] - [[Диоцез Дакия| Дакия]], включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, [[Крайбрежна Дакия]], [[Дардания]], [[Горна Мизия]], [[Превалитания]]. Между 275-299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет — Булевтериона.