|
}}
'''Синдромът на Аспергер''' е [[психично разстройство]] от [[Аутистичен спектър|аутистичния спектър]], характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и [[невербално общуване|невербалното общуване]], съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. То се отличава от други разстройства от аутистичния спектър по относителното запазване на езиковото и познавателно развитие. Макар и да не са задължителни за диагнозата, често се наблюдават също физическа несръчност и нетипична употреба на езика. За хората, имащи синдром на Аспергер често е типичен силен, почти маниакален интерес към дадена област.<ref name=McPartland>{{cite journal |author= McPartland J, Klin A |title= Asperger's syndrome |journal= Adolesc Med Clin |volume=17 |issue=3 |pages=771–88 |year=2006 |pmid=17030291 |doi= 10.1016/j.admecli.2006.06.010}}</ref><ref name=Baskin>{{cite journal |author= Baskin JH, Sperber M, Price BH |title= Asperger syndrome revisited |journal= Rev Neurol Dis |volume=3 |issue=1 |pages=1–7 |year=2006 |pmid=16596080}}</ref>
Синдрома на Аспергер носи името на австрийския педиатър на д-р Ханс Аспергер, който го е описал за първи път още през 1944г.
Терминът „Синдром на Аспергер” е бил въведен едва през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер е останала неизвестна за дълъг период от време.
Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.
Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стериотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности.
За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност. Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“.
Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки, че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак, те имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм.
Наблюдават се и значителни разлики между двете състояния – докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните, въпреки комуникационните проблеми
Хората с Аспергер се отличават със феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно.
Хората със синдром на Аспергер чест развиват почти маниакален интерес към определени предмети, хобита и колециониране. Запаметяват фасти и информация, като например разписания, години, географски обекти и т.н. Склонни са да говорят с часове, за своите интереси, без да отчитат интереса на околните.
Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие – научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност, изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това, обаче не означава че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.
Хората със синдрома на Аспергер, не обичат промените, имат своите изградени навици и ритуали и държат на тях. Всяка промяна на обичайните им дневни навици ги прави неспокойни и раздразнителни. Децата със синдрома се объркват много лесно, дори при минимална смяна на обстановката и са изключително чувствителни към всякакви стресови натоварвания като силен шум, светлина или много хора.
При наличието на един или няколко от тези симптоми, родителите трябва да направят консултация със специалист, който да постави диагнозата на детето. Както всички останали деца, и тези със синдром на Аспергер имат своя собствена индивидуалност, “типичните” симптоми се проявяват по начин, специфичен за всяко отделно дете, затова и терапията трябва да е индивидуална и съобразена с особеностите на детето, неговата възраст и интереси. При подходяща психотерапия, хората с Аспергер могат да се научат да се справят успешно със социалното общуване и да водят нормален и пълноценен живот.
<ref name=McPartland>{{cite journal |author= McPartland J, Klin A |title= Asperger's syndrome |journal= Adolesc Med Clin |volume=17 |issue=3 |pages=771–88 |year=2006 |pmid=17030291 |doi= 10.1016/j.admecli.2006.06.010}}</ref><ref name=Baskin>{{cite journal |author= Baskin JH, Sperber M, Price BH |title= Asperger syndrome revisited |journal= Rev Neurol Dis |volume=3 |issue=1 |pages=1–7 |year=2006 |pmid=16596080}}</ref>
== Бележки ==
|
