Уикипедия

Вакарел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 79.100.201.252 (б.), към версия на Uroboros
Ред 9:
}}
 
[[File:Vakarel-Panorama.jpg|thumb|Изглед към Вакарел от железопътния надлез]]
<br />
[[File:Vakarel-Town-hall.jpg|thumb|[[Кметство]] Вакарел]]
[[Файл:RIF-Ltd-Vakarel.jpg|thumb|Модерна фирма за строителни материали на териториата на Вакарел - РИФ ООД]]
 
'''Вакарел''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Ихтиман]], [[Софийска област]].
== География ==
Село Вакарел се намира във Вакарелска планина, която е част от [[Ихтиманска Средна гора]], на 35 км от столицата [[София]]. Разположено е на най-висока седловина в с южно изложение. Има изглед към планините [[Рила]], [[Родопи]], [[Витоша]] и [[Стара планина]].
Селото е важен транспортен възел по [[железница|железопътна линия]] София - [[Пловдив]] и отклонението за [[Мина Чукурово]], а така също и на [[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала "Тракия"]]. [[Надморска височина|Надморското равнище]] при гара Вакарел е 822,037 м.<br />
 
== Вакарел като покрайнина ==
Основанията за определяне на по-голяма част от селищата във Вакарелската планина като покрайнина се крият в географското положение, историческото и етнографско развитие и административното им устройство. Съществуването на събраното село Вакарел е засвидетелствувано от пътешествениците до средата на [[13 век]]. Съгласно данните от приписката на поп Вуче от [[1738]] г. става ясно, че селището е разорено през [[1737]] година по време на разгромяването на опита за въстание, ръководено от Самоковския митрополит Св. Симеон Самоковски по време на австро-турската война през 1736-1739 година. Окончателния му край е през 1792-1798 година и е настъпил с изтъпленията на кърджалиите и междуособните войни в Османската империя. В резултат на това по удобните, но отдалечени от пътя места на Вакарелската планина, възникват 24 селища-махали. Въпреки, че никое от селищата не носи името Вакарел, жителите им се опеделят като вакарелци и използват нарицателното “целия Вакарел” и когато говорят за себе си казват, че са от Вакарел и тогава уточняват махалата. Всички заедно през 1836 година построяват нова черква “Св. Николай” и погребват мъртвите си до 1900 година в гробището до нея. Избират един управител кмет (мухтар, чорбаджия). До Освобождението децата им учат в едно училище, основано през [[1856]] година.
Line 15 ⟶ 23:
Основание за определянето на населението във Вакарелската планина като една общност дават и еднаквите говорни особености, общите белези на облеклото, строежът на къщите и устното народно творчество. Административнато устройство е също едно доказателство за разгреждането на този район като една покрайнина. До [[1921]] и след [[1959]] година всички селища са обединени в една община – Вакарелска община.
 
Повърхнината на покрайнината представлява овал, който обхваща 153,9 кв. км От тях 12,2 кв. км влизат в Белишкия дял, а останалите 141,7 кв. км са от Вакарелския дял на [[Средна гора|Ихтиманска Средна гора]]. На тази територия, както бе отбелязано по-нагоре, възникват и се утвърждават след разпръсването през 1792-1798 година 24 селища обединени с названието „вакарелски селища или „„вакарелски махали”. В ляво от [[Виа Милитарис|Големия диагонален път]] по посока Пловдив, възникват махала Бърдо с двете си по-малки махали Горната и Долната, махала Джамузовци с махалите Козловци, Терзийци и Дошевци, махала Бузяковци, махала Пановци, махала Дошевци – разтурена през 1905 година, махала Обрадовци – разтурена през 1830, махала Ляовци – разтурена през 1870, махала Мечковци с махалите Митовци и Младеновци, махала Пореванци – разтурена през 1910, махала Богдановци, махала Ръжана с махалите Джаовци, Байкьовци и Токмаковци, махала Драгиовци с махалите Балабанци, Драгиовци, Маноиловци, Виделовци и Шараметовци, махала Корчаковци – разтурена през 1886, махала Ежовци – разтурена през 1885 и махала Селянин. От дясната страна на пътя възникват махалите Бальовци, Млечановци, Крушовица с махалите Горна, Средна, Пращиловци и Ушовци, махала Брънковци с махалите Сараошовци, Драслевата и Долния сокак, махала Семковци с махалите Семковци и Демировци, махала Яздирастовци, махала Полиовци с махалите Полиовци и Герджиковци, махала Поповци с махалите Поповци и Яйчовци, махала Банчовци и махала Кутрахци. В центъра на покрайнината, около пътя в близост до стражевата кула възниква махала Хановете, която се превръща в естествен център на покрайнината.<ref>Гунчо Гунчев "Вакарел - антропогеографски проучвания" С, 1933 г.</ref><ref>М. Варенска "Сравнителна географска характеристика на социално-икономичиското развитие на селата Костенец и Вакарел, СУ ГГФ, София 1988 г.</ref>
 
== Административно-териториално устройство на Вакарелските селища ==
Line 68 ⟶ 76:
Краят на 19-тото столетие е бурен период в икономическото развитие на селото. Това са и годините на формиране на интелигенцията. Във Вакарел са определени 4 свещенически енории, в които са назначени младите свещеници, възпитаници на духовна семенария в Самоков – Тодор Ковачев, Константин Стоянов, Захари Гешаков и Паун Бонев, които играят важна роля в културния живот в селото. През 1900 година Вакарел става център на медицински участък, който се завежда от фелдшер. Веднага е назначен Костадин Георгиев , който посвещава на вакарелското население повече от 30 години от живота си. Важно място в културното израстване на хората и най- вече сред жените заема и неговата съпруга Севастица, сестра на Стоян Ватралски. Чиновниците от жп гарата, депото и пикьорския участък, високо образовани, повечето завършили технически науки в европейски училища търсят и се стремят да организират живота си по различен начин. Съществуващите кръчми и кафенета не ги удовлетворяват, затова се налага откриването на кафене с чайна, оборудвано с грамофон и маси за моникс и билярд, игри непознати на населението дотогава.
 
До 1957 г. с наименованието "Вакарел" са се наричали всичките населени места в този ареал. Днес това наименование се ограничава най-чеолачесто Ивановдо исъщинското генералсело Георги Вазов<!-- == Обществени институции == -->Вакарел.
* [[Стоян Кръстов Ватралски|Стоя]]<nowiki/>ка до обществения хамбар за събиране на йошура, в построената през 1836 година черква “св.Николай” постоянно съществуват училища, познати ни от историческата наука като килийни. В тях младите хора получават някои чисто практически умения. Научават се да пишат, да четат, наизустяват Псалтира и Деянията на апостолите, усвояват умението да смятат “рокам” на рабоши. По времето когато проф. Гунчо Гунчев прави своите проучвания за монографията си “Вакарел – антропо-географски проучвания” среща възрастни хора, които му разказват, че са посещавали такова училище при майстори кюркчии (кожухари). Всичко това обаче постепенно става недостатъчно и се търсят форми и начини за разкриване на друг тип училище. От 30 те до 60 те години на 19в. Вакарел се управлява от вилаят чорбаджия (кмет) Йоан Павлев от м. Бузяковци. Той убеждава населението да поеме издръжката на едно училище и иска от Епархийския съвет в Самоков да бъдат изпратени учители. За такива са назначени братята Сотир и Димитър Попови и от 1856 в селото е открито училище, което има светски характер. За издръжката на училището родителите на всеки ученик плащали по три гроша и една каруца дърва. Учебните занятия се провеждали през зимата. Буквите се изписвали първоначално в съндъчета пясък, а впоследствие на специална глинена плоча с калем. Четенето са преподава по богослужебни книги и четива със светски характер. Преподава се смятане, като се усвояват простите алгебрични действия. Учи се и землеописание, като по този начин се усвояват начални знания за заобикалящата ни среда. Освен братя Попови от този период са известни имена
И днес, когато се отиде в някое от тези махали, например в махалата Яздирастовци, местното население посреща с думите: "''Добре сте дошле у Вакарел''". Разстоянието между едноименното ново село и Яздирастовци е около 4 км. Така е навсякъде, във всички по-горе изброени населени места.
[http://xoomer.alice.it/pavelnik/Biblio/Kultura/Vakarel/Vakarel.htm Вакарел - антропогеографски проучвания, Г.Гучев София 1933 г.]
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
[[File:St-Petka-Monastery-of-Vakarel.jpg|thumb|Вакарелският манастир "Св. Петка"]]
На 2 км. южно от село Вакарел се намира [[Вакарелски манастир|Вакарелския манастир "Св. Петка"]]. Манастирът е сравнително нов. Основан е през [[20 век]], Бил е женски манастир. Храмовият му празник се чества на [[14 октомври]]. деистващ е и има постоянно пребиваваща монахиня
 
"Св. Петка" представлява комплекс от [[църква]] и жилищна сграда. Църквата е еднокорабна, едноабсидна сграда. Манастирът е част от Ихтиманската духовна околия.
името му идва от Вакар=сериозно, ел=място
 
== Личности ==
* Петър Стоилов- (неизв.)-народен певец , живял в годините около Освобождението.Бил е сляп.
* [[Трендафил Митев|проф. Трендафил Атанасов Митев]] - историк - завършил с отличие Великотърновски университет, в момента преподавател по политология в УНСС,председател на Македонския научен институт.Специализирал в Киевсия университет и н Стандфорския университет в САЩ. Автор на множество монографии,студии и статии посветени на историята на българската емиграция в САЩ и Канада. Издал биографични книги посветени на генерал Никола Иванов и генерал Георги Вазов
* [[Стоян Кръстов Ватралски]] – първият българин, завършил Харвард.
* Алисия - известна българска поп-певица.
'''Починали във Вакарел'''
* [[Спас Дупаринов]] (1892-1923), политик
* [[Трендафил Захариев]] (р.1923) - български кинооператор
 
== Редовни събития ==
Най-значимото събитие във Вакарел е съборът "Пресвета". Главен организатор при откриването му е читалище "Заря".
 
== Основно училище "Христо Смирненски" Вакарел ==
{{авторски права}}
Около свещениците в Шарената черква, впоследствие в стаичка до обществения хамбар за събиране на йошура, в построената през 1836 година черква “св.Николай” постоянно съществуват училища, познати ни от историческата наука като килийни. В тях младите хора получават някои чисто практически умения. Научават се да пишат, да четат, наизустяват Псалтира и Деянията на апостолите, усвояват умението да смятат “рокам” на рабоши. По времето когато проф. Гунчо Гунчев прави своите проучвания за монографията си “Вакарел – антропо-географски проучвания” среща възрастни хора, които му разказват, че са посещавали такова училище при майстори кюркчии (кожухари). Всичко това обаче постепенно става недостатъчно и се търсят форми и начини за разкриване на друг тип училище. От 30 те до 60 те години на 19в. Вакарел се управлява от вилаят чорбаджия (кмет) Йоан Павлев от м. Бузяковци. Той убеждава населението да поеме издръжката на едно училище и иска от Епархийския съвет в Самоков да бъдат изпратени учители. За такива са назначени братята Сотир и Димитър Попови и от 1856 в селото е открито училище, което има светски характер. За издръжката на училището родителите на всеки ученик плащали по три гроша и една каруца дърва. Учебните занятия се провеждали през зимата. Буквите се изписвали първоначално в съндъчета пясък, а впоследствие на специална глинена плоча с калем. Четенето са преподава по богослужебни книги и четива със светски характер. Преподава се смятане, като се усвояват простите алгебрични действия. Учи се и землеописание, като по този начин се усвояват начални знания за заобикалящата ни среда. Освен братя Попови от този период са известни имената на учителите Паун Бонев и Цене Дойов. След Освобождението и засиленото икономическо развитие на селото и съставните му махали почти навсякъде се разкриват начални училища. От 1886 до 1930 г са основани 15 училища, като само Банчовци, Драгиовци, Млечановци, и Пановци остават без училища и децата посещават близките махали. Постепенно се формира и учителско съсловие със своите интереси, което започва да влияе на развитието на селото. Появяват се и първите учители родом от Вакарел, като Христо Бонев, Величко Ежов, Цветан Георгиев, Славко Владимиров, Борис Гешаков, Никола Поптодоров, Стоят Попконстантинов. През 1915 година се решава във Вакарел да бъде отрито прогимназиално училище, но поради участието във първата световна война замисълът е реализиран през 1918 г., когато са формирани два прогимназиални класа. Назначени са и първите жени – учителки Елисавета Серафимова и Павлина Велковска. През 1920 г. прогимназията е разширена с откриване на трети прогимназиален клас и числото на прогимназиалните учители става 5. Същата година Севастица а – съпругата на медицинския фелдшер, дарява 1000 лв., които да се внесат в лихвен фонд, като от лихвата да се учреди награда, която да се връчва на най-добрия ученик от последния клас. Тази награда е давана до 1948 г. след което е прекратена. През 1924 г. се учредява фонд бедни ученици от който се подпомагат нуждаещите се и се разкрива обществена трапезария. Първата вноска във фонда е направена от неизвестен оператор на пътуващ кинематограф. През 1927 – 1928 година е построена училищна сграда по идея на училищното настоятелство с председател Атанас Янев и общинския кмет Найден Червенков. Сградата е строена със средства на Вакарелската община, Читалището, Кооперацията и дарения на населението От 1929 до 1944 г. директор на училището е Васил Стоименов. Освен директор на училището е и общественик. От 1929 г. член и Председател на читалището, а от 1938 – председател на кооперацията. Като директор на Прогимназията Стоименов въвежда редица новости в образователното дело.По негово предложение началното училище се слива с прогимназията. Редовно започват да се провеждат административно – педагогически конференции на учителите от Вакарелския платежен пункт. Като средищен директор Васил Стоименов фактически ръководи просветното дело в цялата покрайнина. Редовно посещава училищата по различните махали, подпомага ги при решаването на различни административни въпроси, дава съвети при организацията на педагогическата работа. От казаното дотук следва да направим извода, че от средата на 19в до средата на 20в. образователното дело във Вакарел се развива възходящо и по това време са поставени основите и завършен облика на модерното училище във Вакарел, развитието на което продължава и до наши дни, на което всичко ние сме свидетели.
 
[http://xoomer.alice.it/pavelnik/Vest/Vest.htm ученически вестник]
 
== Народно читалище "Заря" Вакарел ==
{{авторски права}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вакарел“.