Люба Енчева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м кор.
Ред 10:
}}
Проф. '''Люба Атанасова Енчева''' е българска [[пианист]]ка и музикален [[педагог]].
Първия досег с пианото получава от майка си Невена Енчева, която в Киев е възприела метода на [[Лешетицки]]. Едва десетгодишна Люба се класира първа между шестдесет и пет кандидати на конкурс в [[Кралската консерватория "Джузепе Верди"]] в [[Милано]], а на деветнадесет години през 1932 г. я завършва с диплом за "най-висока степен по пиано", отговаряща на "професор по пиано".
 
Първия досег с пианото получава от майка си Невена Енчева, която в Киев е възприела метода на [[Лешетицки]]. Едва десетгодишна, Люба се класира първа между шестдесет и пет кандидати на конкурс в [[КралскатаКралска консерватория "Джузепе Верди"]] в [[Милано]], а на деветнадесет години, през 1932 г., я завършва с диплом за "най-висока степен по пиано", отговаряща на "професор по пиано".
По-късно специализира в [[Париж]] "курсове за виртуози и интерпретация" на известния пианист и педагог Марсел Чампи и в Берлин (при [[Едвин Фишер]]). От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в [[Българска държавна консерватория|държавната консерватория]] от 1963 г.
 
По-късно специализира в [[Париж]] "курсове за виртуози и интерпретация" на известния пианист и педагог Марсел Чампи, и в Берлин (при [[Едвин Фишер]]). От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в [[Българска държавна консерватория|държавната консерватория]] от 1963 г.
Акцент в професионалния й път е Международния конкурс за певци и инструменталисти през 1936 г.във Виена. Сред сто и шестдесет кандидати Люба Енчева е носител на сребърен медал и един от лауреатите след [[Емил Гигелс|Емил Гилелс]], [[Якоб Флиер]], [[Моник Брюшолри]]. А в журито - [[Емил Зауер]], [[Вилхелм Фуртвенглер]], [[Бруно Валтер]], [[Клаудио Арау]].
 
Акцент в професионалния й път е МеждународнияМеждународният конкурс за певци и инструменталисти през 1936 г. във Виена. Сред сто и шестдесет кандидати Люба Енчева е носител на сребърен медал и един от лауреатите след [[Емил Гигелс|Емил Гилелс]], [[Якоб Флиер]], [[Моник Брюшолри]]. А вВ журито -са били [[Емил Зауер]], [[Вилхелм Фуртвенглер]], [[Бруно Валтер]], [[Клаудио Арау]].
С [[Димитър Ненов ]] проф. Енчева подържа професионални и приятелски контакти, още от дните около откриването на новата [[зала "България" ]]. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от [[Бах]] с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи (след смъртта на Ненов) премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.
 
С композитора [[Димитър Ненов ]] проф. Енчева подържа професионални и приятелски контакти, още от дните около откриването на новата [[зала "България" „България“]]. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от [[Бах]] с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи (след смъртта на Ненов) премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.
Заради високия си художествен критерий и принципност проф. Люба Енчева е канена редовно в журитата на повече от петдесет най-престижни международни пианистични конкурса -[[ "Чайковски"]], [["Шопен"]], [["Кралица Елизабет"]], [["Роберт Шуман"]], [["Бах"]], [["Дебюси"]], [["Бузони"]] и други.
 
Заради високия си художествен критерий и принципност проф. Люба Енчева е канена редовно в журитата на повече от петдесет най-престижни международни пианистични конкурса - [[ "Чайковски"]], [["Шопен"]], [["Кралица Елизабет"]], [["Роберт Шуман"]], [["Бах"]], [["Дебюси"]], [["Бузони"]] и други.
 
[[Файл:Prof.LiubaEntcheva.jpg|ляво|мини|Проф. Енчева]]Люба Енчева е гост-професор в най-авторитетната консерватория [["Музишино академия"]] в [[Токио]]. Освен със студентите и майсторския клас, Люба Енчева води и курс за професорите, като ги запознава с постиженията на българската музикална култура.
Line 24 ⟶ 25:
През 1952 г. получава [[Димитровска награда]], а през 1979 г. е удостоена със званието народен артист.
 
На нейно име през 2008 г. е утвърденаучредена ежегодна музикална награда в [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]] в Пловдив.<ref>[http://news.plovdiv24.bg/64094.html?showmonth=10.2008 Учредяват ежегодна награда "Професор Люба Енчева"]</ref> На нея е кръстена и фондация за изкуствата. Съпругът и&#768; Александър Петров дарява през 1997 г. родния и&#768; дом на фондация "Млади дарования".
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
'''''По-важни дати:'''''
 
 
1924 - 29 октомври, Милано - Люба Енчева се явява на изпит в Кралската консерватория "Джузепе Верди". Приета на първо място.
Line 54 ⟶ 42:
1935 - 6 март, [[Военен клуб]], първи концерт на Люба Енчева в България.
 
1935 - Париж, м. декември, концерт в [[зала "Гаво"]] с оркестър [["Ла мурьо"]] под диригентството на [[Южен Биго]].
 
1936 - Започва уроци при [[Лазар Леви]] в Париж.
Line 64 ⟶ 52:
1936 - Люба Енчева започва активна международна концертна дейност.
 
1937 - Участва в откриването на [[зала "България"]] на 9 октомври. Изпълнява концерт за за две пиана и оркестър от [[Й.Йохан С.Себастиан Бах]] заедно с [[Димитър Ненов]]. Съпровожда [[Софийска филхармония]] под диригентството на Ц. Цанков.
 
1939 - През месеците октомври и ноември работе с [[Едвин Фишер]].