Дойно Дойнов: Разлика между версии

Роден в село [[Буново, (Софийска област)|Буново]], Пирдопско.<ref>Митев, Трендафил. „Юбилейно за Дойно Дойнов“ (интервю), списание „Македонски преглед“, 2009, кн. 3, стр.145-154.</ref> Завършва история в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] през [[1951]] г., к.и.н. от 1973 г., прездоктор на историческите науки (1985 г., защитава докторска дисертация на тема „Комитетите „Единство“ 1878–1885 г. Ролята и мястото им за Съединението 1885 г.“.

Уредник и научен сътрудник във Военно-историческия музей (1954–1971); директор на [[Национален археологически музей|Археологическия музей]] към Българската академия на науките (1971–1978); заместник генерален директор (1979–1980) и генерален директор (1980–1981) на Дирекция „Културно-историческо наследство“ при Комитета за култура; от [[1981]] до [[1991]] година е началник на [[Главно управление на архивите]] при Министерския съвет и член на Изпълнителното бюро на МСАМеждународния съвет на архивите – ЮНЕСКО (1985–1989); ст.н.с. І ст. в Института за история при БАН (1986–1994). От [[1991]] г. е председател на [[Общобългарски комитет Васил Левски|Общобългарския комитет Васил Левски]].

Автор е на редица монографии, студии и статии за Васил Левски, Априлското въстание, националноосвободителните и обединителни борби на българския народ през Възраждането и през първите десетилетия след възстановяването на българската държава. Редактор на документални сборници и издания, на поредицата "Дневници и спомени за българската история", сп. "Ивестия на държавните архиви", "Българското Възраждане. Идеи, личности, събития" и др. Автор на сценария на документалния филм "Левски пред съда на Портата и на историята".

* Васил Левски – най-ясната загадка. София, 2013; 2 изд. 2014