Уикипедия

Ан Болейн: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 35:
 
=== Холандия и Франция ===
Бащата на Ан продължил кариерата си като дипломат на Хенри VIII. В Европа, Томас Болейн спечелил много почитатели, включително ерцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императорътимператора на Свещената римскаРимска империя - [[Максимилиан I]]. През този период тя управлявала [[Холандия]] от името на баща си и била толкова впечатлена от Болейн, че предложила на дъщеря му Ан място в домакинството си. Обикновено, едно момиче трябвало да навърши дванадесет, за да бъде удостоена с такава чест, но е възможно Ан да е била по-малка, тъй като ерцхерцогинята се обръщала към нея на галено с "la petite Boulin". Ан направила добро впечатление в Холандия с държанието си и прилежността си. Маргарет казвала, че Ан говорела изискано и любезно за момиче на такава възраст и казала на сър Томас Болейн, че дъщеря му била "толкова представителна и любезна, като се има предвид младежката ѝ възраст, че съм повече признателна на Вас за това, че ми я изпратихте, отколтоотколкото виеВие на мен". Ан останала при Маргарет от пролетта на 1513 година до момента, в който баща ий̀ урежда да прислужва на сестрата на Хенри VIII – Мери Тюдор, кралица на Франция, по време на сватбата ѝ с [[Луи XII]] през октомври 1514 година.
 
Във Франция, Ан била придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната кралица [[Клод Френска]], при която остава почти седем години. В домакинството на кралството, тя завършва обучението си по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се доказало в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия, като също така може да е било средство при сблъсъка на краля с културо-разтърсващите пречки с папството. Ерик Айвс прави догадки, че Ан може би е била с евангелистки убеждения и силен вътрешно-духовен живот.
 
Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. [[Марино Сануто]], който видял Ан, когато Хенри VIII срещнал Франсоа I в Кале през октомври 1532 година я описал като "не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви". [[Саймън Грийн]] писал на [[Мартин Бюсър]] през септември 1531 година, че Ан била "млада, красива с доста тъмна кожа". Най-влиятелното описание на Ан, но най-ненадеждното, било написано от католическия пропагандист и полемист [[Никола Сандер]] през 1586 година – половин век след смъртта на Ан: "Ан Болейн беше доста висока, с черна коса, с кръгло лице и бледа кожа, сякаш страдаща от жълтеница. Говори се, че имала щръкнал зъб под горната устна и шест пръста на дясната си ръка. Имаше огромна бучка под брадичката и за да я скрие носеше рокли покриващи шията ѝ... Беше красива, с хубава уста." Сандер обвинява Ан за отказването на Хенри VIII от Католическата църква и пишейки петдесет години след смъртта и се стреми да я демонизира. Описанието на Сандер допринася за това, което биографът Ерик Айвс нарича "чудовищната легенда" за Ан Болейн. Въпреки, че тези детайли са измислица, те са създали представата за външността на Ан в някой съвременни учебници.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ан_Болейн“.