Разлика между версии на „Ан Болейн“

Във Франция Ан била придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната кралица [[Клод Френска]], при която остава почти седем години. В домакинството на кралството тя завършва обучението си по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се доказало в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия, като също така може да е било средство при сблъсъка на краля с културо-разтърсващите пречки с папството. Ерик Айвс прави догадки, че Ан може би е била с евангелистки убеждения и силен вътрешно-духовен живот.
 
Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. [[Марино Сануто]], който видял Ан, когато Хенри VIII срещнал Франсоа I в Кале през октомври 1532 година, я описал като "не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви". [[Саймън Грийн]] писал на [[Мартин Бюсър]] през септември 1531 година, че Ан била "млада, красива, с доста тъмна кожа". Най-влиятелното описание на Ан, но най-ненадеждното, било написано от католическия пропагандист и полемист [[Никола Сандер]] през 1586 година – половин век след смъртта на Ан: "Ан Болейн беше доста висока, с черна коса, с кръгло лице и бледа кожа, сякаш страдаща от жълтеница. Говори се, че имала щръкнал зъб под горната устна и шест пръста на дясната си ръка. Имаше огромна бучка под брадичката и за да я скрие носеше рокли покриващи шията ѝ... Беше красива, с хубава уста." Сандер обвинява Ан за отказването на Хенри VIII от Католическата църква и пишейки петдесет години след смъртта и се стреми да я демонизира. Описанието на Сандер допринася за това, което биографът Ерик Айвс нарича "чудовищната легенда" за Ан Болейн. Въпреки, че тези детайли са измислица, те са създали представата за външността на Ан в някой съвременни учебници.
 
Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесанския хуманизъм. Въпреки, че на по-късен етап защитава позицията на реформист заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите ѝ към [[Дева Мария]]. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща ѝ я призовава да се върне в Англия. Тя отплавя от Кале през януари 1522 г.
Анонимен потребител